Защо се стигна до рекордни CO2 емисии в Европа през 2022-ра
Комбинацията от скъп газ, суша и аварии в ядрените централи доведоха до инцидентен скок при въглищата. Той обаче едва ли ще се повтори
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Новият доклад на Ember анализира всички данни от производството и потреблението на електроенергия
- Въпреки многото ново ВЕИ производство, действителността в ЕС не изглежда съвсем зелена
- Перспективите за зелен преход минават през много въпросителни особено в периодите на различни кризи
Европа се опитва да избяга от мръсното производство на електроенергия в последните години, но с времето задачата става по-сложна, отколкото вероятно в Брюксел са прогнозирали. В същото времето целите стават по-амбициозни, интегрираните възобновяеми източници се увеличават, но заедно с това електроенергията от въглища и природен газ продължава все така да е ключова за европейската икономика. На пръв поглед енергетиката се модернизира, но по-внимателно разглеждане на данните показва, че тя продължава да разчита и на старите базови мощности. Това е един от изводите в годишния доклад на мозъчния тръст Ember "Global Electricity Review".
Дебатът за ядрените централи и природния газ е показателен - преди години беше немислимо те да бъдат част от зеленото бъдеще на Европа, но сега изглежда не само, че ще бъдат, а отделни държави искат ударно да включат нови мощности в енергийните си миксове. На глобално ниво това може да се види и в обявеното сътрудничество между страните от Г7 за ядрените мощности, както и на локално, където определени държави като Франция и дори България не просто планират да удължават живота на старите си реактори, а и да строят нови. Други пък, като Германия, само преди дни сложиха край на ядреното производство на ток в страната, като затвориха и последните работещи мощности - те не виждат ядрената енергия като решение на зеления преход.
Преди да се правят конкретни прогнози е важно да се обърне внимание на отминалата 2022 г., която въпреки че беше доста специфична заради войната в Украйна, може да даде яснота къде се намира Европа по отношение на зелените си цели и енергийната си политика.
Въглищата остават ли
По отношение на производството на електроенергия ЕС, в това число и България, се намира в интересен момент. Строят се много възобновяеми енергийни мощности, но страните членки продължават да разчитат на въглищните ТЕЦ за базови мощности. Според доклада на Ember "Global Electricity Review", през 2022 г. 39% от производството на електроенергия в ЕС е дошло от фосилни горива, 22% от солари и вятър, 22% от ядрени централи, 10% от хидроцентрали и 6% от биоенергия.
На практика най-големият фосилен дял идва от газовите централи и чак след това са въглищните, но ръстът в абсолютните стойности е предимно от въглищата.
Разбира се твърдение, че въглищните централи са рентабилни и са "обратно в играта" в ЕС трябва да се прави с условието, че през миналата година цените на пазара на електроенергия бяха рекордно високи и нуждата от всякакъв поток на електроенергия беше голям, което предразполагаше токът на всички централи да се котира добре на пазара и всички да продават на голяма печалба. Сега ситуацията е коренно различна и дейността на въглищните ТЕЦ се понижава с около 20% на годишна база. Разбира се, това се случва най-вече за сметка на природния газ, който отново е евтин.
Европа се намира в интересен момент откъм зеления преход. Потребяваният "мръсен" ток е много по-малко от нивата по света - средно въглищата заемат над 50% от световното производство, но емисиите на човек са по-високи, просто защото един европеец потрябва много повече, отколкото средното.
Войната и рекордните емисии
През 2022 г. емисиите от енергийния сектор на ЕС се увеличават с 2.8% спрямо предходната година, докато средното за света е 1.3% ръст. Въпреки че на пръв поглед това е странно заради зелените политики и все по-голямото производство от солари и вятър във всички държави-членки, то е съвсем логично заради въглищните централи. Особено в България, където лигнитните въглища генерират повече емисии на мегаватчас.
Друга много значима причина е спадът в производството от ядрени централи, които буквално спряха да работят заради във Франция различни аварии и суша. Безводието също рефлектира силно върху производството на ВЕЦ. И при хидроцентралите и при ядрените мощности спадът е с по 20%. Което означава, че ЕС е изгубил 185 терават часа нисковъглеродна енергия в микса си. То беше рязко заменено с това, което е налично и достъпно - въглища.
Все пак увеличението в соларните и вятърните мощности е безспорно и те стават все по-важни. С 25% и 8% съответно е ръста в производството, като в много държави, сред които и в България, се подобриха рекорди от тази гледна точка.
Въпреки че миналата година показва, че европейската енергетика е уязвима и зависи от външни фактори твърде много, в дългосрочен план страните в ЕС се опитват да постигнат енергийна независимост именно с интегрирането на ВЕИ мощности.
От гледна точка на емисиите при производството на електроенергия те са намаляли с 23% в последните 20 г., което е значителен успех въпреки увеличението през последните 12 месеца.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.