Идва ли краят на ерата "Ердоган"

"В основата е изборът за това как ще се развива турската демокрация", смята Джан Селчуки, генерален мениджър на маркетинговата и социологическа агенция Istanbul Economic research. "Ако той спечели, това означава да продължим с тази дисбалансирана система, при която демокрацията се свежда до избори на всеки пет години, без взаимни проверки и контрол между властите", добавя Селчуки пред Financial Times.

Резултатът от вота също така ще определи посоката, в която ще поеме възлизащата на 900 млрд. долара икономик. Турция спешно се нуждае от привличане на чуждестранни инвестиции, за да управлява дефицита по текущия си баланс, който е близо до най-високото си ниво, откакто се води статистика.

Галопиращата инфлация е друг ключов елемент в предизборната кампания. В момента официалните данни сочат, че тя е 44%, макар по неофициални оценки да е значително по-висока. Нетрадиционният подход на Ердоган към справянето с по-ниската покупателна способност, който се характеризира с запазване или дори сваляне на лихвените проценти, не дава резултат. Паричната политика на турската централната банка реално е диктувана от президента, като той смени трима гуверньори за по-малко от четири години поради съпротивата им срещу свалянето на лихвите. Земетресението може да размести политическите плочи

Въпреки това поддръжниците на президента смятат, че той е единственият, който може да изведе страната от кризата. Ердоган все още обещава висок растеж, а едно от предизборните му лозунги е създаването на шест милиона нови работни места и голям тласък за туризма. Селва Демиралп, професор по икономика в университета "Коч", смята, че политиката на президента ще поддържа инфлацията на ниво от поне 45% за месеци напред.

Кълъчдароглу от своя страна обещава деполитизиране на държавните финансови институции и привличане обратно на чуждестранните инвеститори. По време на предизборната кампания видео на опозиционния кандидат, в което той държи глава лук и сравнява цената й с тази отпреди година, се превърна в хит. Към този момент килограм от зеленчука, който е основна съставка в местната кухня, струва 30 лири, като според Кълъчдароглу, ако Ердоган остане президент, до края на годината цената може да достигне 100 лири. Обещанията за традиционна парична политика от страна на претендента дават надежда за сваляне на инфлацията до 30% до края на годината и допълнителен бъдещ спад, смята Демиралп.

Формата на управление може да бъде променена

Със своята "харизма на счетоводител", Кълъчдароглу далеч не изглежда като най-оптималният кандидат за преборване на Ердоган. Предимството му обаче е, че той вдъхва доверие, когато казва, че не иска президентския пост просто за да се възползва от огромните правомощия. Кълъчдароглу обещава връщане към парламентарната система и възстановяване на фигурата на премиера. Борбата срещу корупцията и независимостта на съдебната система и медиите също са заложени в манифеста на широката коалиция от шест опозиционни партии, издигнала Кълъчдароглу.

От 2017 г. насам Ердоган управлява Турция с широки президентски правомощия от гигантския си дворец в Анкара. Той може да обявява извънредно положение и да избира или уволнява висши държавни служители. Ако спечели отново, няма да се промени много, казва Селим Кору, член на турския мозъчен тръст Tepav. Правомощията му вече са толкова широки, че няма да се стреми да ги разширява допълнително, добавя той пред британската BBC.

Оставянето на президентската република в миналото обаче може да не се случи толкова бързо. В случай, че партията на Ердоган успее да спечели мнозинство в парламента, а този сценарий не е изключван от социолозите, то широките президентски възможности биха били нужни за прокарването на редица от реформите, зад които се обединява широката коалиция.

Ще погледне ли Турция на Запад

Изходът от изборите ще повлияе и на външнополитическата ориентация на страната. Но тук разликите между двамата кандидати са в нюансите и рязко скъсване с досегашната политика трудно може да се очаква. Макар Турция да е член на НАТО, Ердоган е близък с руския си колега Владимир Путин и иска да постави страната в позиция на посредник между Русия и Украйна. Отношенията между двете държави са толкова добри, че Анкара закупи руската системата за противовъздушна отбрана С-400, което предизвика недоволство от други членки на НАТО. Наскоро в Турция започна работа и първата ядрена електроцентрала, изградена с технология и помощ от страна на Русия.

Ако Ердоган остане на власт, то той ще продължи да отдалечава Турция от Запада, без да напуска НАТО. "Той иска да доведе Турция до точка в средносрочно или далечно бъдеще, когато членството в НАТО е без значение", смята Кору.

Кълъчдароглу обещава стопляне на отношенията със Запада и подновяване на покупката на оръжия от САЩ. Съживяването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) също е желание, около което коалицията се обединява. Друг е въпросът доколко ЕС е готов за подобно нещо. Това обаче не означава скъсване на отношенията с Русия, защото Москва е един от най-важните икономически партньори на Анкара и подобно решение би имало тежки последствия.

Кюрдите и сирийците следят изборите с интерес

Следващите управляващи в Анкара ще трябва да определят и бъдещето на сирийците, които избягаха в Турция от войната в родината им. Кълъчдароглу обещава те да напуснат страната "в рамките на две години", макар да има сериозни въпросителни около реалната възможност за подобно развитие.

Повече от 80% от турците искат сирийците да се приберат у дома и това се нарежда като главен въпрос за избирателите след икономиката и последиците от земетресението, смята проф. Мурат Ердоган, който провежда редовен сирийски барометър. И въпреки това повече от 700 хил. сирийци са в турски училища и 880 хил. сирийски бебета са родени в Турция от 2011 г. насам. "Не мога да разбера как биха напуснали този живот и биха се върнали в Сирия", казва пред BBC проф. Ердоган.

Кемал Кълъчдароглу казва, че ще преговаря с Дамаск за връщането на сирийците, но тъй като Сирия настоява Турция да напусне своята 30-километрова буферна зона над границата, това крие риск Сирия да започне атаки срещу зоната и да предизвика нова вълна от бежанци.

Изборите са от изключителна важност и за турските кюрди, които съставляват близо една пета от 85-милионното население на Турция. Един на всеки 10 избиратели подкрепя прокюрдската HDP, която е втората по големина опозиционна партия. Те публично подкрепиха Кемал Кълъчдароглу за президент и смятат вота за "най-решаващите избори в историята на Турция".

Ердоган обвинява Кълъчдароглу, че се е поддал на "изнудването" и дневния ред на HDP и екстремистите. "Моята нация няма да предаде тази страна на президент, който получи подкрепата на Кандил", предупреди той, визирайки щаба на екстремистите в Северен Ирак. Претендентът на опозицията открито ухажва кюрдското население на Турция, милиони от които, според него, са "третирани като терористи ежедневно" и са заклеймени от правителство, което търси националистическия вот.

Земетресението може да размести политическите плочи

Ферхат Пиринчи, анализатор в Seta, мозъчен тръст с тесни връзки с Ердоган и неговото правителство, вярва, че въпреки критиките относно реакцията на правителството на земетресението, мащабната реконструкция, която е нужна, е в полза на Ердоган. Причината е неговият опит в инфраструктурните проекти.

"Преди земетресението подкрепата за правителството намаляваше поради икономическата криза. След земетресението. . . всички започнаха да питат "кой може [да ни помогне] да се възстановим"? Когато проверявате анкети, дори хора, които не гласуват за Ердоган, казват Ердоган. Става дума за доверие", посочва той пред Financial Times. Но освен доверие ще е нужно и значително финансиране, включително отвън, което ще се случи по-трудно, ако Турция остане в ерата "Ердоган".