Европа се отърси от газовото ембарго на Путин

По-скоро милиони фирми и хора в Европа се оказаха неволни герои на справянето. "Пазарните икономики имат огромна способност да се адаптират към променящите се обстоятелства", казва г-н Мол, професор в Лондонското училище по икономика. Домакинствата намалиха отоплението, поне в страни, където политиците не поставиха таван на цените на енергията в опит да успокоят избирателите. Фабриките, които някога зависеха от газа, намериха начини да преминат към други горива. "Най-жадните" за енергия сектори от промишлеността като тези, произвеждащи хартия, цимент, алуминий и някои химикали, понякога бяха затворени. Вместо това тези продукти се внасяха: на практика алтернативен начин за пренасяне на енергия до бреговете на Европа.

Доставката на енергия също се адаптира. Беше осигурен нов тръбопроводен газ от Норвегия, Алжир и Азербайджан. Като се имат предвид главоломно високите цени, корабите, натоварени с втечнен природен газ (LNG), се насочиха към Европа. Смяташе се, че изграждането на терминали за разтоварване на корабите ще отнеме години, но Германия го направи за десет месеца. Затворените електроцентрали, работещи с въглища, бяха съживени и инсталирани възобновяеми източници. Държави надлъж и нашир също допринесоха за енергийния център на Европа. Може да е трудно за фабрика в Испания да се справи без газ, да речем. Но предприятие във Виетнам или Китай (където търсенето беше заглушено от блокиране покрай COVID-19) може да има повече възможности и LNG доставките бяха отклонени към Европа. Ефектите могат да бъдат брутални: Пакистан се сблъска с недостиг на електричество, тъй като неговите комунални услуги не можаха да надхвърлят гладните за газ европейци.

От "Северен поток" към без поток

Европа няма скоро отново да зависи от руския газ - не на последно място защото тръбопроводът "Северен поток", който доставяше големи количества от суровината, беше взривен през септември. Но този епизод накара политиците да се замислят кои други престъпни групи биха могли един ден да им поискат откуп. Подтикната до голяма степен от Америка, Европа иска да гарантира, че не е длъжна на Китай. Каква полза от обезвреждането на руското газово оръжие, ако то бъде заменено с подобна зависимост от китайски слънчеви панели?

Един механизъм за справяне е замяната на вноса с продукти, произведени в Европа. Тази идея, популярна сред търговските скептици във Франция, придоби популярност по време на пандемията, когато в ЕС липсваха маски за лице и парацетамол. На гласоподавателите беше обещано, че производството ще бъде "преукрепено". Така във Франция се появиха фабрики за маски (сега събиращи прах); предстои да се изгради завод за парацетамол, подкрепен от милиони държавна помощ. Руската газова бъркотия увеличи списъка с продукти, които според статистиците Европа трябва да произвежда у дома. Заложени са цели за различни сектори, като те приличат на съветските. Щедростта към заводите за микрочипове и батерии вече може да се брои в милиарди.

Другият подход е да продължите да купувате от чужбина, но да диверсифицирате. Предприятия, които биха се насочили към доставчици от една страна, често китайски, могат да бъдат тласнати към нови брегове. Под импулса на по-либерални (т.е. по-малко френски) сили в Брюксел се обсъжда именно това: обществените търгове за проекти за възобновяеми енергийни източници например ще бъдат санкционирани, ако продуктите се доставят от държава, която държи повече от 65% от пазара на ЕС. Това ще накара фирмите да погледнат отвъд обичайните китайски фабрики. Тъй като ефектът е постепенен и използва пазарните сили, той ще бъде много по-евтин.

Руското газово ембарго, което се провали, е полезно напомняне, че икономиките са по-приспособими, отколкото си мислят политиците. Но рецесията беше избегната отчасти благодарение на скъпата подкрепа от правителствата. Още по-голяма причина да се научат правилните уроци. Струва си да помислите откъде идват вашите неща. Но някои начини за намаляване на риска са по-умни от други.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved