Едуард Лукас: Европа трябва да осъзнае, че Русия ще бъде проблем през следващите десетилетия

Как бихте дефинирали една "победа" за Украйна? Тъй като има множество формулировки за края на тази криза - временно спиране на огъня, замразен конфликт и т.н.

В това има много елементи. Някои са необходими, а други са достатъчни. Възстановяването на границите от 1991 г. може да включва някаква степен на неяснота относно някои от териториите. Възможно е да си представим някакво международно наблюдение като при Югославия на правата на малцинствата в Крим, както и някакъв специален статут на Донбас. Има място за преговори по тези въпроси. Но на фундаментално ниво украинците искат да почувстват, че техният териториален интегритет е спазван. Тогава остава въпросът за репарациите и военните престъпления и дали ще има някакви поети ангажименти, както би искал Киев. Дали ще ги получи обаче е друг въпрос.

Но най-важни във всичко това са суверенитетът и сигурността на следвоенна Украйна. Защото няма да има смисъл в печеленото на всеки сантиметър загубена територия, ако нямаш гаранции, че Русия няма да нападне отново, и не си сигурен, че ще можеш да се защитиш. За мен най-важна е траекторията към членство в ЕС и НАТО и гаранциите за сигурността, които идват с нея. Мисля, че ако попитате украинците дали биха избрали 95% от територията на страната си и НАТО, или 100%, но без членство в НАТО, те вероятно биха избрали първото. Ключовото е Украйна да бъде успешна история като политика, икономика и сигурност, когато спрат боевете.

Разбира се, част от това е Крим. Защото не можеш да разполагаш с всичко това, ако имаш руска морска база в Севастопол. Затова ще е изключително важна демилитаризацията на полуострова и напускането на руските военни. Всичко това ще бъдат показатели, когато бъдещите поколения погледнат назад, за да решат дали Украйна всъщност е спечелила, или загубила.

Ако Крим стане труден за обитаване от гледна точка на руснаците и никой руснак не иска да живее там, ще се превърне от руски трофей в руски заложник.

Ще увеличат ли обаче опитите на Киев да си върне Крим риска от руски ядрен отговор?

Не трябва да си позволяваме да бъдем въвлечени в този наратив за ядрена ескалация. Това е светогледът, който Русия преследва. Не смятам, че украинците мислят, че могат да завземат обратно Крим във военен смисъл. Смятам, че те ще направят контрола на руснаците там неустойчив, така че Москва да трябва да седне на масата за преговори. Крим е в обсега на украинските ракетни и артилерийски удари.

Така че политическото решение ще дойде след военните неуспехи. И ако Крим стане труден за обитаване от гледна точка на руснаците и никой руснак не иска да живее там, ще се превърне от руски трофей в руски заложник. И това може да бъде основата за бъдещи преговори.

Лукас твърди, че Путин е изпразнил от съдържание системата за вземане на решения в Русия - всеки гадае какво точно иска шефът и се опитва да му се хареса Източник: Reuters

Смятате ли, че продължаването на западната подкрепа ще зависи от това, което украинците постигнат при контраофанзивата?

Ако Украйна претърпяваше голямо поражение, мисля, че Западът щеше да си каже: Почакай, наистина ли им помагаме с това насочване на оръжие към съюзник, който губи толкова много. И щеше да посъветва украинците: Вижте каква най-добра сделка можете да постигнете. Но това не се случва. Украйна очевидно не губи и не виждам някакви условия, при които ще претърпи тежка загуба. Ситуацията е или война до изтощение, при която силите ще са на същите позиции следващата година, или пропадане към руски неуспехи.

Твърдият краен срок за Украйна е януари 2025 г., ако имаме Доналд Тръмп за президент в САЩ. Защото ако американците врътнат кранчето на военните доставки, ще се озовем в много различна ситуация, тъй като европейците не разполагат с ресурсите, за да запълнят оставената празнина. Ако започне да се вижда, че Тръмп ще спечели, тогава Украйна ще бъде изправена пред доста тежки ограничения по отношение на външната подкрепа.

Ситуацията е или война до изтощение, при която силите ще са на същите позиции следващата година, или пропадане към руски неуспехи.

Как тази война променя Европа? Дали събуждането за енергийната зависимост и отбранителната безпомощност на континента ще остави трайни следи?

Това е трансформиращ момент за Европа. И макар да се чуват мнения, че континентът е можел да направи повече по-рано, фактът, че направи, каквото направи, вече е достатъчно впечатляващ. Виждаме Европейската комисия да поема ролята на истински геополитически играч, към Украйна са насочени големи количества европейски пари, Германия изоставя своята хероинова зависимост от руския газ. Това е удивително равнище на единство. Не съм очаквал, че новият италиански премиер Джорджа Мелони ще бъде такъв поддръжник на Киев. Имаме известни проблеми с Унгария, може би ако се вгледаме по-задълбочено, и с Кипър. Но като цяло Европа се изправи срещу предизвикателствата по начин, по който показа, че европесимистите грешат. Въз основа на 2007 г., 2008 г., 2014 г. не смятах, че континентът ще реагира толкова категорично.

Каква дългосрочна стратегия за отношенията с Русия е нужна на Европа?

Европа трябва да осъзнае, че Русия ще бъде проблем през идващите десетилетия. Може да се спори колко време ще й отнеме, за да презареди. Но въпросът е какво да направим относно това. Има голяма въпросителна спрямо бъдещето на трансатлантическия съюз, тъй като независимо дали Тръмп е президент, имаме Китай в картината. А САЩ са разсеяни заради Китай. И е правилно вниманието им да е насочено към него. Докато ние в Европа трябва да работим много усилено, за да запазим ангажимента на американците. Трябва да им помогнем с Китай, но също така трябва да свършим доста по-добра работа със споделянето на бремето. И това ще бъде ключово - може ли Европа да го направи. За да може да каже на американците: Вижте, ние ви помагаме с Китай и правим, доколкото можем във вътрешен план, но все още се нуждаем от вас като поддръжник.

Макар да се чуват мнения, че Европа е можела да направи повече по-рано, фактът, че направи, каквото направи, вече е достатъчно впечатляващ.

Има също така възможност от дезинтеграция на Русия. И това ще доведе до две различни дилеми, особено за европейците. Доколко ценим стабилността, доколко бихме се радвали да видим Русия слаба. В Европа има много голямо разделение. От една страна, са Полша, Чехия, Словакия, Украйна, които казват: Ние можем да живеем така - не е чудесно, че съседът ни е в хаос, но е много по-добре, отколкото да е такъв, както е в момента. От друга страна обаче, ако отидете повече на запад, има държави като Германия, които искат на всяка цена стабилност и се притесняват от бежанци, безконтролно ядрено оръжие и нарушаване на веригите за доставки.

Ако Русия наистина върви към нестабилност и някой в Кремъл каже: Аз съм най-добрият ви шанс, защото ако не ме подкрепите, страната се разпада. Изтокът ще заяви: Давайте, нека се случи. А Западът ще попита: Как можем да помогнем. И това ще бъде голямо разделение.

Интервюто взе Марина Станева