🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Зеленчуци под соларния панел

Промените, свързани с агрофотоволтаиците създадоха полемика, а неяснотите около прибързаното им приемане доведоха до възражения и съмнения за лобизъм

На много места по света агроволтаиците вече се използват успешно.
На много места по света агроволтаиците вече се използват успешно.
На много места по света агроволтаиците вече се използват успешно.    ©  Shutterstock
На много места по света агроволтаиците вече се използват успешно.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • С промени в нормативната база парламентът разреши изграждането на фотоволтаици върху ниви при запазване на земеделските дейности.
  • Президентът Румен Радев обаче сезира Конституционния съд по казуса, като твърди, че земеделската земя не е защитена.
  • Агроволтаиците могат да помогнат на селското стопанство да стане по-конкурентно и привлекателно като сектор.

До 13 октомври в България беше невъзможно земеделски производители да поставят фотоволтаици върху нивите си, като комбинират производството на плодове и зеленчуци с това на електроенергия - т.нар. агроволтаици, които се използват успешно на много места по света. Просто законодателството допускаше земята да се ползва или само за селскостопански, или за индустриални нужди.

С последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които влязоха в сила именно на 13 октомври, този казус уж трябваше да бъде решен. Формално се въведе дефиниция и рамка за изграждането на агрофотоволтаици, както и нови облекчения за всички ВЕИ централи, които предстои да се изградят върху земеделски земи. Промените обаче създадоха полемика, а неяснотите около прибързаното им приемане доведоха до остри възражения и съмнения за лобизъм.

Част от тях дойдоха по линия на президентската институция, която по традиция не харесва енергийния курс на правителството и често, задочно или не, критикува и оспорва определени законодателни промени, свързани с трансформацията на сектора. Този път президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с четири текста от последните промени в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), които бяха направени с измененията в ЗЕВИ. Според него се с тях се премахват почти всички ограничения пред поставянето на ВЕИ инсталации върху обработваема земя и се нарушава конституцията (чл. 21) - че земята е основно национално богатство, а обработваемата земя се използва само за земеделски нужди. Това обаче може да блокира редица процеси, да създаде хаос в бизнес отношенията и да доведе до риск от временно блокиране на европейско финансиране. До произнасянето на Конституционния съд обаче разпоредбите остават в сила.

Отделно президентът наложи вето върху последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които предвиждат либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители и още куп реформи.

"Страшните" агро(фото)волтаици

Концепцията за съвместното използване на един и същ участък земя за соларни мощности и конвенционално земеделие е разработена в Германия през 80-те години на миналия век. В последвалите десетилетия са направени много експерименти в различни страни - Япония, САЩ, Нидерландия, Индия, Италия, Франция, Германия, Чили и др., с участието на различни култури и формации от соларни панели. Те показаха, че агроволтаиците всъщност могат да донесат до поне 60% повече ползи от една и съща земя при правилните условия.

Математиката е проста: нека приемем, че имате 2 декара земя - един декар само със земеделски насаждения, който дава добив от 100 единици; и втори декар само със солари, който дава 100 единици енергия. Ако комбинирате насаждения и панели и върху двата декара, производителността и от двете ще спадне до 80 единици на декар, тъй като ще е нужна по-голяма разредка и за растенията, и за панелите. Но понеже производствената площ вече е двойна, общият резултат ще е 160 единици от 2 дка земеделски насаждения и 160 единици енергия от 2 дка солари - или с 60% повече. Ако пък имате само един декар насаждения и искате да сложите в тях и соларни панели, земеделската ви продукция ще спадне до 80%, но дългосрочно всичките ви енергийни нужди ще са покрити, а може да отчетете и печалба от продажба на ток.

Промените, с които се допуска израждането на агроволтаици и комбинираното производство на зелена енергия и земеделски продукти в България, обаче бяха атакувани от президента Румен Радев, с мотива: "С премахването на почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя новите разпоредби създават риск от безконтролно превръщане на земеделски площи във всякакъв тип централи за производство на енергия."

Опасения за липсата на контрол изразиха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които отбелязаха, че допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е ограничен и невъзобновяем ресурс. Тук обаче удобно не се обръща внимание на факта, че само "Мини Марица-изток" са унищожили десетки пъти повече земеделска земя (240 хил. дка), отколкото всички фотоволтаици биха заели някога.

Освен това възможност за поставяне на фотоволтаици, при това в плодородни ниви, има и в момента - чрез прекатегоризирането на земята. Немалка част от централите са изградени именно върху терени със сменен статут и няма пречки това да продължи да се случва. Само че така реално земеделската земя престава да бъде такава, докато с агроволтаиците все пак тя ще продължи да се ползва за земеделски нужди.

Случват се обаче и измами. Във вторник (24 октомври) например стана ясно, че антикорупционната комисия разследва схема именно със смяната на предназначението на земеделски земи. По-конкретно собственици на ниви са променяли статута им и представяли документи за прекатегоризация от плодородна почва в такава, която не става за земеделски нужди, с цел да получат разрешителни за изграждане на солари. В схемата са били замесени председателят на Селскостопанската академия проф. д.н инж. Мартин Банов и зам.-директорката на института "Пушкаров" Венета Кръстева, които са с повдигнати обвинения.

С други думи, нещата отново опират до слаб контрол и липса на адекватна държавна намеса, а не толкова до процедура.

Опасенията на Радев

Президентът прави изрична уговорка:, че подкрепя стремежа на законодателя да разширява нормативните възможности за насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници, но това не следва да бъде за сметка на опазването на обработваемата земя. Тези два приоритета трябва да се балансират по конституционно търпим начин, заявява още държавният глава.

Според него законовите промени премахват почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя, което създава риск от безконтролно превръщане на земеделски площи във всякакъв тип централи за производство на енергия и позволява промяна на предназначението на по-голямата част от земеделските земи и пасища у нас.

Това според Радев влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 21 от конституцията, според която земята е основно национално богатство, а обработваемата земя се използва само за земеделски нужди. Промяна на нейното предназначение се допуска единствено по изключение и при доказана нужда. Президентът открива противоречие на новите текстове и с чл. 15 от конституцията, според който държавата осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Подобни рискове обаче са силно преувеличени поради факта, че изграждането на соларни централи става по икономически причини - трябва да има възвращаемост на инвестицията, а дори сега, при наличните мощности, често се стига до нулеви или дори отрицателни цени на тока поради голямото предлагане. Така че е много малко вероятно да се стигне до поставянето на панели върху нови големи площи. По-скоро някои земеделци биха използвали технологията, за да оптимизират разходите си за енергия.

Домати под солара

Новите разпоредби дават дефиниция на "агрофотоволтаици" - енергийни обекти за производство на електрическа енергия от слънчева светлина, изградени върху земеделска земя, които позволяват спокойното и безпрепятствено използване на земеделската земя за нейното предназначение.

Според разпоредбите те могат да се изграждат върху земеделските земи без промяна на предназначението им, като земеделската дейност остава първична и задължителна, а агрофотоволтаиците са вторична дейност, която не може да съществува без първичната.

Президентът Радев обаче смята, че това не е достатъчна гаранция, че няма да бъдат засегнати продуктивните качества на земята. "Като разрешава на общо основание строителството на агрофотоволтаици в земеделските земи законодателят всъщност прави точно обратното - създава възможности да бъде ограничавано оптималното предназначение на обработваемата земя за земеделски цели и създава възможности за небалансирано използване на природните богатства и ресурсите на страната", казва Румен Радев в искането си до КС.

В мотивите си той твърди, че липсват каквито и да е изисквания на законово ниво към характеристиките на тези обекти, като например гъстота на поставените фотоволтаици при различните видове култури, типа на конструкциите, които да не се квалифицират като строителство, а точно тези изисквания към инсталациите са гаранции за опазване продуктивните качества на земята. Това е оставено да бъде уредено в бъдеща наредба на министрите на земеделието и на регионалното развитие и благоустройството.

Остава неясно също кой и по каква процедура преценява всеки индивидуален проект или инвестиционно намерение за съответствие с изискванията, как се установява задължителната земеделска дейност, която трябва да се извършва на обхванатите земеделски земи, и др. "Критериите за разрешаване на строителство на агрофотоволтаик винаги ще стъпват върху оценка на продуктивните качества на земята, което налага това да бъде осъществено по ред и условия, определени в закон, а не в наредба", казва Радев.

Без съмнение, за да има максимални ползи от агроволтаиците, трябва да се установят правилните комбинации от култури и правилното разположение на панелите, които са различни и за различните региони и климат. След десетилетия на опити, които продължават и сега, много от тези комбинации вече са известни. При определена височина и при определена разредка соларите например осигуряват жизненоважна сянка, която е от полза за определени култури в горещ климат - така добиви в сухи райони могат да се увеличат значително.

В Европа този подход показва добри резултати при отглеждане на подправки, домати, салати, чушки, броколи, брюкселско зеле и др. Освен това "чадърът" на панелите забавя леко изпарението на водата от почвите, което в сухи региони също помага на растенията. В очертаващият се все по-горещ и сух климат в много части на Европа, включително в България, това може да бъде важно предимство. Панелите могат също така да пазят и от градушки и тежки бури - във Франция този подход вече дава чудесни резултати в лозарството, а в Германия експериментират в ябълкови градини. Това също е важно предимство при зачестяващите екстремни прояви на времето.

И крачка назад

По-различно е положението с текстовете, които създават привилегирован режим за изграждането или разширението на ВЕИ обекти върху земеделските земи, но с промяна на предназначението им. В този широк обхват се включват вятърната енергия, слънчевата енергия, водноелектрическата енергия, енергията от океаните, геотермалната енергия, биомасата и биогоривата, се казва в мотивите на президента.

С новата редакция на чл. 17а, ал. 3 промяна на предназначението на земеделските земи ще се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. В допълнение към това според чл. 24, ал. 7 ЗОЗЗ земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници.

На практика изграждането на ВЕИ се изважда от общия ред на закона и се приравнява на национален обект или на общински обект от първостепенно значение. "Остава неясно дали при процедурата за изготвяне на ПУП ще се прави преценка за доказана нужда. Оценката на продуктивните качества на земята и на целите на промяната или няма да се извършва въобще, или само ще стои като формален ангажимент на орган, който няма компетентност, нито експертиза да я извършва", казва президентът, като прави сравнение с досегашната процедура, при която промяната на предназначението става след разрешение от Комисията по земеделските земи.

По информация на "Капитал" сред депутатите в енергийната комисия в парламента има нагласа тези облекчения да бъдат премахнати още през ноември, тъй като наистина са ненужни.

По същия начин се твърди, че ще бъдат махнати и текстовете, които допускат изграждането или разширението на централи върху неполивни земеделски земи от пета до десета категория вместо от седма до десета категория, както досега. Искането за такава поправка не е дошло от страна на бизнеса, а според доклада от гласуването на текстовете в енергийната комисия в парламента техен вносител е Жечо Станков от ГЕРБ. И в момента има достатъчно много нарушени, негодни терени или неплодородни земи, които биха могли да се използват за поставяне на нови съоръжения, смятат от бранша.

Извън това обаче е добре рамката за агроволтаиците да остане в законодателството, тъй като би позволила на едно стопанство не само да задоволи собствените си енергийни нужди, но и да печели от продажба на излишна електроенергия. Което в крайна сметка да направи селското стопанство по-конкурентен и привлекателен бизнес.

По темата работиха Румяна Гочева, Мирела Веселинова и Ани Коджаиванова

В региона вече има примери

Турция вече изпробва концепцията в експериментална ферма за зеленчуци - съвместна инициатива на местната водеща компания в сферата на ВЕИ Enerjisa и земеделския кооператив Komşuköy близо до Истанбул. Слънчевите панели са монтирани върху носеща конструкция над градина със спанак и зеле и многогодишни растения като боровинки. Съоръжението се състои от фотоволтаичен блок 20 kWh и батерия 24 kWh. Първоначално електричеството ще се използва за вътрешни нужди на Komşuköy като осветление. Във втората фаза планът е да се свърже мини хибридната система към мрежата.

Скорошен доклад на Съвместния изследователски център (JRC) към ЕК показа, че използването на агриволтаици само върху 1% от земеделската земя в ЕС (или върху 157 хил. ха), може да доведе до 944 гигавата инсталиран постоянен ток от ВЕИ капацитет - това е повече от 720-те гигавата постоянен ток, предвиден до 2030 г. в Стратегията на ЕС за слънчева енергия. И пет пъти повече от общия инсталиран капацитет в ЕС към 2022 г.

Засега пречки пред това разгръщане са липси в законодателството - например ясна дефиниция какво е агроволтаик, какви са европейските стандарти за тези ферми, какво влияние ще имат върху допустимостта на земята и т.н. Засега подкрепата за агроволтаиците не е изрично спомената в стратегическите планове на повечето страни за развитие на ВЕИ. Има и технически предизвикателства, както и такива по отношение на процедурите за издаване на разрешителни и свързване към мрежата.

Всички те обаче вероятно в близко бъдеще ще бъдат адресирани и преодолени, предвид ползите, които агроволтаичните ферми демонстрират. А ако България е сред първите страни в ЕС, които въведат умни и ефективни правила за агроволтаичните ферми, страната може само да спечели.

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    pbdan avatar :-|
    Пламен Данаилов

    5кв.м. е 1кВтп, 5мил. кв. м.=5кв.км.- 1000МВтп. На България ѝ трябват 10 000МВтп което е 50кв. км., а страната ни е 111 000кв.км. Разбира се тия 50кв. км. са чиста площ, ще има пътища, пътеки между панелите, преобразувателни станции, акумулаторни депа. Нека са 100кв. км, това е квадрат 10Х10км и 0,1% от площта на България. Унищожената земя от откритите рудници в Маришкия басейн е повече(250кв. км.). Могат да се поставят на покриви, над пътища, над паркинги - не е задължително върху земеделска земя. Бъдещето е в много, но малки семейни фотоволтаици 3-30 кВтп, които да отдават излишния ток на Енергото, а не в огромни паркове по 50-100 МВтп като на Гинка Върбакова.

    Нередност?
Нов коментар