Брюксел разреши енергийни помощи за бизнеса до лятото на 2024

Държавни гаранции, субсидирани заеми и подкрепа за намаляване на търсенето на електроенергия ще бъдат прекратени след 31 декември 2023 г.

Ефектът от държавната помощ е неравномерен в ЕС, като големите икономики успяват на налеят повече пари в подккрепа на индустриите си и гарантират на ниски цени, създавайки нелоялна конкуренция.

Моника Върбанова

Ефектът от държавната помощ е неравномерен в ЕС, като големите икономики успяват на налеят повече пари в подккрепа на индустриите си и гарантират на ниски цени, създавайки нелоялна конкуренция. © EP Think Tank

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската комисия реши да удължи с шест месеца (до юни 2024 г.) възможността да се дават енергийни помощи за бизнеса заради високите цени вследствие на войната на Русия срещу Украйна. Временната мярка позволява на 27-те държави - членки на ЕС, да предоставят различни форми на финансова помощ, за да компенсират фирмите, засегнати от високите разходи за газ и електроенергия.

Схемата беше въведена един месец след руската инвазия през февруари 2022 г., което затрудни енергийните доставки и предизвика скок на цените в енергетиката. Първоначално срокът на мярката трябваше да изтече на 31 декември 2023 г. В началото на ноември обаче енергийният комисар Кадри Симсон анансира удължаването му с три месеца, а крайното решение от понеделник поставя срок до средата на 2024 г.

Въпреки че цените се стабилизираха от миналата година, Европейската комисия обяви, че "енергийните пазари остават уязвими".

Проблемът с тези компенсации е, че спират инвестициите в нови технологии и енергийна ефективност, тъй като компаниите са сигурно, че каквото и да става на пазара, държавата ще покрие разходите им. И стимулът те самите да предприемат мерки се губи.

Какво разрешава Брюксел и какво "не"

"Държавите членки могат да запазят своите схеми за подпомагане, за да покрият предстоящия зимен отоплителен период като предпазна мрежа", се казва в изявлението. Но Брюксел постановява, че субсидиите са разрешени "само доколкото цените на енергията значително надвишават нивата отпреди кризата". В последните месеци електроенергията се търгува около 100 евро/мВтч, докато миналата година редовно бяха над 300 евро/мВтч, а преди войната, през 2021-а - средно пак около 100 евро.

ЕК също посочва, че други извънредни мерки за компаниите - държавни гаранции, субсидирани заеми и подкрепа за намаляване на търсенето на електроенергия - ще бъдат прекратени след 31 декември 2023, тъй като вече не се считат за необходими. Инструментите за преход за частично субсидиране на внедряването на възобновяеми системи и намаляване на вноса на изкопаеми горива обаче ще бъдат налични до края на 2025 г.

Въпреки че цените на газа са намалели в пъти след драматичните нива през 2022 г., те остават високи в сравнение с историческите рекорди. Миналия петък Title Transfer Facility затвори при 45 евро за мегаватчас, с около 15 евро повече, отколкото през същия период на 2021 г.

Допълнителните разходи тежат на икономиката: Брюксел прогнозира, че ЕС ще нарасне с бавен темп от 0.6% тази година и само с 1.3% през 2024 г.

Не всички са съгласни

Така наречената "Временна рамка за кризи и преход" беше изменяна няколко пъти, тъй като ефектите от войната, продължават да засягат икономическата активност в много сектори, особено в тези, които са енергоемки. Но ефектът от държавната помощ се оказа неравномерен в ЕС: по-малките страни се оплакаха от нелоялна конкуренция и изкривявания на пазара, тъй като най-голяма възможност за подкрепа на бинзеса имаха Германия и Франция. Лидерите на двете най-големи икономики оказаха огромен натиск върху председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен да позволи продължаване на субсидирано ниските цени за техните индустрии.

Таванът на земеделските помощи е завишен на 280 хил евро, но фермерите отново готвят протести

Европейската комисия удължи срока за прилагане на временната държавна помощ за земеделския сектор заради войната Украйна до 30 юни 2024 г. и увеличи тавана на помощта ор 250 до 280 000 евро. Съобщението бе публикувано днес в Официалния вестник на ЕС. Едно от от исканията на фермерите от големия земеделски протест преди месец бе този таван да бъде премахнат изобщо. Тогава министърът на земеделието Кирил Вътев се ангажира да постави искането, макар то да е против правилата на ЕС. След срещи с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, вкл и вчера в Брюксел, министърът заяви, че България продължава да настоява индивидуалният лимит на едно предприятие в първичното селскостопанско производство да бъде премахнат, а заедно с Полша, Словакия, Унгария и Румъния, страната ни ще настоява за продължаване на украинската помощ за цялата 2024 година вместо само до юни.

Междувременно обаче едри животновъди, сред които големи производители на храни и браншовици с политически бекграунд, обявиха, че готвят нова демонстрация в четвъртък конкретно срещу земеделския министър Кирил Вътев и ще търсят съдействие от ГЕРБ и ДПС за оставката му. Формалният повод са думи на министъра по повод хроничното недоволство в бранша, че е "време да слязат на земята, да спрат да ламтят, а да си вдигнат производителността". Другият повод е именно таванът на помощите заради войната в Украйна.