ЕК одобри плановете за отказ от въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил

С помощта на териториалните планове централната власт, както и местната, ще трябва да наваксат както в комуникацията със заетите във въглищната индустрия, така и с реалните дейности, които да подготвят прехода от въглища.

Общо трите въглищни региона ще бъдат подкрепени с 1.2 млрд. евро за създаването на нови работни места и икономически дейности за справедлив преход в замяна на постепенното премахване на въглищата и намаляването на емисиите на CO2. Страната вече загуби 100 млн. евро в края на 2022 г., заради забавянето при подаването на териториалните планове. Година по-късно де факто остана единствената държава в ЕС без план за енергийния преход, с който рискуваше още 800 млн.евро да бъдат безвъзвратно загубени.

Реформите и мерките по плановете са пряко свързани с изпълнението на реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост. Липсата на ясен ангажимент за извеждане на въглищата енергетика поставяше под въпрос и бъдещото финансиране за България.

Какво означава одобряването на плановете

"Новината за одобряването на плановете е повече от добра. Но имаме да компенсираме повече от две години забавяне", коментира пред в. "Капитал" експертът по енергийни политики Георги Стефанов, който е бивш съветник на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в кабинета на Кирил Петков. "Все още очакваме какви ще са резултатите от ревизията на Плана, което ще се случи най-рано през януари", посочи той.

Комисията иска да види комплексната политика в сектора и затова очаква подготовката на други важни стратегически документи, коментира още Стефанов. Това е изготвянето на Националния план енергетика и климат, който трябваше да представим най-късно до края на юни тази година, но още не е готов, както и Националната енергийна стратегия, която също липсва все още. Забавянето на всички тези документи може да доведе до забавянето на финансирането.

Одобряването на плановете не е еднократен процес. След промяната и изготвянето на стратегическите документи в сектора плановете също се очаква да бъдат променени.

След фактическата оценка на плановете следва политическо одобрение и отваряне на финансирането по мерките, които са описани в плановете.

ЕК също така ще прави периодичен преглед на целите, заложени в плановете. Те са част от Програмата за развитие на регионите към МРРБ, където има междинни периоди на ревизия на 18 месеца. Дотогава, имайки и другите стратегически документи, се очаква, че вече ще работим по мерките, описани в плановете. Плановете се финансират от Фонда за справедлив преход. Срокът за изпълнението на мерките е срокът на изпълнение на Програмата за развитие на регионите т.е. 2027 г. за договаряне на проекти като обикновено има две години възможност за отлагане на техническото изпълнение на мерките. Така крайният срок за изпълнение на мерките, заложени в плановете е 2029 година.

Какво реално следва за въглищните мощности

Това напрактика означава, че България няма да загуби 400 млн. евро, които бяха планирани да бъдат отпуснати още през миналата година. Сега ще може да ги използваме за изпълнение на мерки в плановете през 2024 година. Първоначалната информация е, че Кюстендил и Перник са готови и мерките, по които има консенсус, като например мерките за енергийна ефективност, могат да започнат да се реализират.Разговорът за прехода и затварянето на въглищните централи е дълго отлаган, заробвайки икономическото бъдеще на регионите.

Главният въпрос е какво следва оттук нататък. "Промените, заложени във всички стратегически документи, които предстои да приемем и интегрираме, колкото и амбициозни да са те в най-оптимистичните сценарии, няма да дадат мигновени резултати и ще е нужно търпение", казват анализаторите "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Ремина Алексиева и Калина Цолова в анализ за в. "Капитал".

"Те сами по себе си са свързани не само с реновиране на енергийния сектор, но и с развитие на иновации, ключови инвестиции в редица икономически отрасли и най-вече - благосъстоянието и здравето на всички граждани", допълва Алексиева.

Споразумението между правителството и миньори за потушаване на недоволството от есента обаче изрично изключва конкретика по начина, по който ще се случи намаляването на въглищната дейност в България. Това създава рискове пред сектора, макар че носи известни политически дивиденти. Формално ангажиментът за намаляване на CO2 емисиите с 40% в енергийния сектор до 2026 г. беше отменен, но по пазарни причини той ще се случи много по-бързо заради поскъпването на енергията от въглища.

Осен това още през пролетта на 2024 г. изтича договорът на НЕК за изкупуване на енергията от ТЕЦ "КонтурГлобал" и не е ясно дали тази мощност ще продължи да работи. Същото предстои и за ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" през 2026 г.

При въвеждането на либерализиран пазар на електроенергия на едро още от 1 юли 2024 г. дейността на държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2 също ще спадне значително. Сега реално централата работи заради квотата си за регулирания пазар за бита.

Така че без плановете за справедлив преход имаше огромен риск миньорите и енергетиците всъщност да останат без работа и без алтернатива, макар че именно те протестираха срещу изпращането на плановете за одобрение в ЕК.

Какво включват одобрените планове

Фондът за справедлив преход (JTF) ще подпомогне прехода от производство на енергия от въглища, преквалификацията и повишаването на уменията и създаването на нови възможности за заетост за над 15 000 работници в трите региона. Освен това 2190 хектара земя ще бъдат рехабилитирани за развитие на промишлени зони и изграждане на мощности за възобновяеми енергийни източници. Мерките за енергийна ефективност в жилищните сгради, насочени към енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители, ще помогнат за справяне с енергийната бедност. В допълнение JTF ще подкрепя потребителите и ще помага за създаването на общности за възобновяема енергия. Това ще намали потреблението на енергия, ще намали сметките за електроенергия и ще намали емисиите на парникови газове, освен че ще подобри условията на живот.

За да се гарантира, че JTF отговаря на местните нужди, ще бъдат създадени местни подкомитети с подкрепата на JTF във всеки от трите български региона, включващи пряко широк кръг от заинтересовани страни за местно представителство и участие в управлението на JTF.

Какво ще се случва в Стара Загора

В регион Стара Загора, където са въглищните мини и четири топлоелектрически централи от комплекса "Марица-изток", финансирането от ЕС трябва да подпомогне гражданите с нови възможности за работа. Това включва и сателитни общини в областите Сливен, Ямбол и Хасково, където живеят част от работниците.

JTF, заедно с Европейския социален фонд плюс, ще картографира уменията на служителите в електроцентрали и въглищни мини, както и на косвено засегнатите, като например членове на семействата им. Тази информация ще бъде включена в мерките за заетост, преквалификация и повишаване на квалификацията, кариерно консултиране и развиване на предприемачески умения.

Фондът за справедлив преход също ще бъде насочен към деградирали обекти в съответствие с принципа "замърсителят плаща", за да ги подготви за алтернативни икономически дейности и преминаване към зелена енергия, като тези, свързани с фотоволтаични паркове, пилотни проекти за виртуални електроцентрали, промишлени паркове за чисти технологии и базирани на водород вериги за стойност.

И накрая, фондът ще подкрепя диверсификацията на местната икономика чрез инвестиране в малки и средни предприятия (МСП) и в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), свързана с кръговата и неутрална по отношение на климата икономика.

Подкрепа за разкриване на работни места в Кюстендил

В района на Кюстендил, където постепенното спиране на въглищата започна преди две десетилетия, ще се подпомогне преквалификацията и повишаването на уменията на работниците и ще предложи помощ на търсещите работа. Мерките ще бъдат особено полезни за групите в неравностойно положение и младите хора.

Малките и средните предприятия ще бъдат подпомогнати да изградят инсталации за възобновяема енергия и акцентът ще бъде поставен върху декарбонизацията на енергийния сектор. Създаването на индустриални паркове с чисти технологични решения ще осигури подходяща среда за инвеститорите. Освен това финансирането ще помогне на Кюстендил да разшири използването на своите значителни геотермални енергийни ресурси.

Стимулиране на социално-икономическото развитие на Перник

До 2030 г. ще са необходими около 1000 алтернативни работни места тук и средствата ще се използват именно за това. Подкрепата е фокусирана върху научноизследователска и развойна дейност, проектиране и инсталиране на фотоволтаични панели, производство на биогаз, както и пилотни проекти за производство и съхранение на възобновяем водород и внедряване на възобновяеми енергийни източници.

Фондът ще доразвие Индустриалната и логистична зона Перник и ще създаде център за научноизследователска и развойна дейност, фокусиран върху индустриалния дизайн и център за наука за материалите.

Дяволът за изпълнението на мерките е в детайлите

Процедурата по изпълнение на мерките по плановете всъщност е добре позната на българските институции и тя е както изпълнението на оперативните програми. Предстои да бъдат обявени покани за проектни предложения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обясни за в. "Капитал" Румяна Грозева, изпълнителен-директор на Агенцията за регионално икономическо развитие- Стара Загора. Предварително към Брюксел беше изпратен индикативен списък със проекти, който в никакъв случай не е окончателен, но нормално остана впечатлението в много от хората, включително общината, организации, бизнеси, че проектите са предварително избрани.

Целта на Механизма за справедлив преход е финансирането да се насочи главно към малки и средни предприятия. Но проучването на консултантите от PwC показа, че тези две категории бизнеси не могат да осигури заместващите работни места. Когато говорим за привличане на външни инвестиции, много рядко става дума за средни и още по-рядко за малки компании, коментира Грозева. Затова Комисията се съгласи да бъдат допуснати и големите компании като бенефициенти. Така списъкът с малки и средни предприятия беше допълнен и с големи, което логично трябваше да допълни картината, за да видим какви са възможностите поемане на нова работна ръка.

Пилотен проект на АРИР показва, че реално един съвсем лесно работник в ТЕЦ е достатъчно да премине 3 месечен курса на обучение да премине в сферата на енергийната ефективност, а за един миньор затова са нужни 5-6 месеца. Освен това Агенцията работи по изготвяне на стратегическа рамка за диверсификация на регионалната икономика, в която са включени три ключови сектора. Това са развитие на водородни технологии като част от идеята Стара Загора да бъде водородна долина, секторът на мехатрониката, който е обявил че може да поеме 5000-8000 работника и селското стопанство с централата роля на Тракийския университет, каза Грозева. В тази връзка не се притеснявам за бъдещето на региона, опасни са празните обещания, че единствената алтернатива са въглищата и други перспективи за региона няма, категорична е Грозева.