Фатих Бирол, IEA, пред "Капитал": Европа беше твърде зависима от Русия, сега наблюдаваме същото с Китай

От историческа гледна точка къде се намираме в зеления преход точно сега?

Проблемът в момента е как ще се справим със зеления преход във все още развиващите се държави - в Африка и Азия. За мен най-важно е как ще изградим механизми за финансиране в тези държави. Това трябва да е дневният ред на следващите COP форуми. На последния ние постигнахме договорености по сериозни цели: утрояване на ВЕИ мощностите до 2030 г., удвояване на мерките за енергийна ефективност, намаляване на метановите емисии и конкретни ангажименти на държавите за извеждане от действие на фосилните мощности. Остава само да се измисли механизмът за финансиране за развиващите се страни, надявам се, че това ще се адресира в Баку.

По какъв начин се работи с големите фосилни компании, от които зависи зеленият преход, но в същото време техните бизнес модели и търсенето са в несъответствие?

Не всички големи петролни и газови компании имат една и съща политика. Но има голяма разлика между казаното и направеното от тях. Въпреки заявките на техните главни изпълнителни директори само 2.5% от инвестициите им са насочени към зелени мощности или устойчивост.

От гледна точка на икономика на зеления преход какво може да се направи по отношение на Китай, който е основният играч в производството и преработката на най-важните елементи? Какво трябва да се направи, за да има баланс?

Германия, както и други европейски държави, направиха огромна стратегическа грешка - да се разчита на едно конкретно гориво от една конкретна държава. В случая това беше Русия и всички видяхме последствията да не диверсифицираш икономиката си. Лично предупреждавах няколко германски канцлери за този проблем.

Сега наблюдаваме подобно нещо, но в глобален мащаб с Китай. 82% от цялото соларно производство е там, 75% от вятърното производство е там, а Китай играе и основна роля при електромобилите. Тези факти трябва да са основна причина останалите държави да намерят начин да се конкурират с Китай, тъй като бъдещето е в индустриалните технологии - тези, които се занимават със зеления преход. Ако Европа, САЩ, Япония и Индия искат да са конкурентни, те трябва да инвестират сега. Именно по тази причина приветствам Inflation Reduction Act в САЩ, в Европа имаме Net Zero Industry Act, в Япония и Индия ще имат собствени механизми. С конкуренцията цената на зеления преход ще падне, но най-важното е, че имаме нужда от диверсификация в световен план.

Ако не се направи това, имам лошо предчувствие за икономиката и нейната динамика занапред. Бъдещето принадлежи на зеленото индустриално производство.

Можем ли да говорим за зелен преход, когато има толкова енергийна бедност в определени региони?

В момента имаме един глобален проблем - Субсахарска Африка. Допреди няколко години такъв беше случаят с Китай и Индия. Пекин реши проблема си, докато лидерът на Индия Моди в момента го решава. Срам е за международната общност, че 600 млн. души в Африка нямат постоянен или никакъв достъп до електроенергия. Ако 4 от 5 семейства използват дърва за готвене, това е срам за целите на международната общност. За много страни в Европа е важно да се помогне на Африка.

Когато говорим за важността на пазарите и индустрията, може ли договорите (CfD) за разлика да са подходящ инструмент, при условие че те работят успешно във ВЕИ сектора?

Това е безспорно едно от ключовите решения, особено за по-бедните държави и тяхното финансиране. Но не е единствената област, в която трябва да се работи. Моето мнение е, че трябва да се обърне внимание на възможностите за концесии. Много от посочените държави имат голям дълг, това затормозява публичните им финанси и по тази причина те трудно могат да си позволят да инвестират в зелени технологии. В същото време компаниите, които имат ноу-хау, могат да навлязат в тези пазари успешно.