Липсва ли милиард в енергетиката и какъв е проблемът

По закон КЕВР трябваше още на 1 януари да преразгледа сметките си и да балансира бюджета на фонда, като намали прогнозните приходи спрямо пазарните реалности, но също така понижи и планираните разходи - например сега се плащат огромни компенсации за топлофикациите без да има нужда от това.

Регулаторът отказва да преразгледа ценовите си решения и от 1 април, с което дефицитът във ФСЕС ще продължи да расте и да се пренася по веригата на производителите на ток. Мотивът - това може да доведе до леко повишаване на сметките на гражданите. Но при всички положения това е по-добрият сценарий от създаването на ликвидна криза в сектора и бъдещо рязко повишаване на цените.

В опит да намери решение комисията по енергетика в парламента взе извънредно решение на заседанието си в сряда (13 март), като с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ИТН задължи финансовия министър Асен Василев да осигури нужните средства от бюджета, за да няма промяна на тарифите за домакинствата още сега. Което до голяма степен е същото, тъй като пак всички граждани ще платят за това.

Въпросното решение беше включено извънредно в днешния дневен ред на Народното събрание и бе одобрено в пленарната зала с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи с изключение на "Продължаваме промяната-Демократична България". Така на практика министъра на финансите Асен Василев е задължен да предприеме "необходимите действия за покриване на оперативния дефицит във фонд "Сигурност на електроенергийната система" в срок до 31 март тази година". Или в следващите 10 дни. Интересно е, че момента на гласуване съвпада с разрива в преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ за нов кабинет.

Подобно решение обаче означава, че "наливането на пари" към топлофикациите ще продължи.

"След като цените на борсите са два пъти по-ниски от прогнозираните, трябва да се актуализират решения на КЕВР за топлинната енергия. Общо 1.1 млрд. лв. от фонда са предвидени за топлофикациите, като има компенсации от по 1000 лв. на мвТч за "Топлофикация София" и централите на Христо Ковачки", заявиха резервите си към решението депутати от "ПП-ДБ" по време на заседанието на комисията.

"Асен Василев източи 847 милиона от ФСЕС - пари, които бяха остатъци от европейските фондове, неусвоени пари, които можеха да се използват за енергийни компенсации. Тези пари бяха изхарчени незнайно за какво", заяви Добрев, а по-късно написа в социалните мрежи, че "ако не го направи ще гледаме и еврозоната през крив макарон, защото увеличението на тока ще вдигне общата инфлация".

Подобни тези се застъпиха и при обсъжданията в пленарната зала. Въпросният милиард обаче не е предвиден в бюджета, за отпускането му трябва актуализация, и екстра разходът ще значи по-висок дефицит. Или отново пречка за еврозоната.

Къде са парите

Веднъж годишно, на 1 юли, КЕВР прогнозира какви ще са разходите на фонда СЕС за компенсации и субсидии на НЕК, топлофикациите и ВЕИ производителите с договори отпреди 2013 г. След това се гледа дали приходите от CO2 емисии и таксата от 5% върху оборотите от продажба на електроенергия в страната стигат. Ако не, се определя и цена "Задължение към обществото", която в последните години е 0 лв., но преди това стигаше 20-30 лв./МВтч именно за да покрива недостига на средства в системата. Въпросната цена "ЗкО" се заплаща от всички крайни потребители - битови и бизнес.

• Предадената българска енергетика

Прогнозираните приходи за регулаторния период 2023/2024 са били 2.9 млрд. лв., като до края на януари тази година по информация на "Капитал" са събрани 1.4 млрд. лв. Ако цените на електроенергията и на въглеродните квоти останат същите, то може да се очаква, че за времето от 1 февруари до 30 юни ще бъдат събрани още около 700 млн. лв. Това означава, че до края на регулаторния период (средата на годината) със сигурност ще има дефицит във ФСЕС и той ще е в размер на поне 800 млн. лв. В същото време разходите вървят както са били прогнозирани още миналото лято, без значение че са настъпили съществени промени. Те няма как да бъдат променени, освен ако енергийният регулатор не вземе такова решение.

Около 70 лв. на МВтч e разликата между прогнозната цена на КЕВР (256 лв./МВтч) и действителната от юли насам (185 лв.). А в последните два месеца е дори над 100 лв. и със сигурност тази разлика ще продължи да се увеличава заради очаквания тренд на понижение на борсовите цени.

По тази причина приходите от 5%-та вноска от 1 юли 2023 г. до януари тази година са 249 млн. лв., при прогнозирани 586 млн. лв. от КЕВР за целия регулаторен период до 30 юни. Изоставането е голямо и по информация на "Капитал" дупката от това перо ще бъде поне 130 млн. лв. към края на юни.

Най-големият минус обаче са приходите от въглеродни квоти. Там заложените постъпления са 2.4 млрд. лв., от които към момента са реализирани 1.4 млрд. лв. Заради поевтиняването на квотите най-вероятно неизпълнението в края на юни ще е около 600 млн. лв. Също така има 1 млн. квоти, които няма да бъдат продадени заради графика на ЕК до юли месец и реално ще влязат като приход по-късно тази година. Така общата дупка може да стигне 800 млн. лв.

Какво ще се прави

До тази ситуация на практика се стига не само заради пазара, а и заради нежеланието КЕВР да проведе извънредно заседание и да актуализира цените, по които фондът се разплаща, след като е ясно, че постъпленията няма да се изпълнят.

"Има проблем във фонда, но проблемът не е Асен Василев. Той е в цената на тока от топлофикациите. Фондът трябва да плати на тези дружества над 1 млрд. лева. Това е проблемът и председателят на КЕВР, много добре го знае", коментира Радослав Рибарски от ПП-ДБ.

"Ако не бъде прието предложението, ще трябва да вдигнем цената от 1 април и след това още един път на 1 юли. Ако се приеме, ще се избегне този сценарий. Представете си иначе как ще реагират хората", заяви пред парламентарната комисия председателят на енергийния регулатор Иван Иванов.

По време на заседанието стана ясно, че вече се дължат 200 млн. лв. от ФСЕС към НЕК и останалите енергийни дружества заради липсата на ликвидност. Все още не е ясно каква ще бъде реакцията на финансовото министерство, като беше загатнато, че във фонда има все още един резервен буфер - от около 400 млн. лв., който може да се използва за запълване на дупки и по този начин да не се задължава изцяло бюджетът. Става дума за постъпленията от въведения таван на приходите на АЕЦ "Козлодуй" и тези от свръхпечалбата на "Лукойл". Проблемът с тях обаче е, че по закон могат да се харчат само за компенсации на бизнеса, а не за целите на задълженията на фонда.

Самият факт, че решението беше взето в този си вид и гласувано от ГЕРБ и ДПС, може да се тълкува и като персонална атака към финансовия министър Асен Василев, особено предвид политическите страсти около ротацията. Чисто формално, ако трябва бюджетът да отпусне въпросните стотици милиони, ще е нужна актуализация, което е сложен, бавен и почти невъзможност процес в сегашната политическа конфигурация.

Енергийният министър Румен Радев посочи, че финансовото и енергийното министерство са изготвили програма, която се очаква да бъде приета от правителството до края на тази седмица. "Нямам каквито и да е причини да считам, че ще бъде затруднена работата, веднъж, на фонда, но и по веригата нататък на разплащания в посока НЕК и другите дружества. В рамките на изпълнителната власт и на компетентността на Министерство на енергетиката и на Министерски съвет, аз мисля, че решението, за което говоря към момента, е всъщност не само в същия дух, но и ще реши този казус".