Свят

Слухът, че зеленият преход в Европа е мъртъв, е силно преувеличен

По време Berlin Energy Transition Dialogue Германия направи заявки да е лидер на зеления преход въпреки рисковете от това

Европа зависи от Китай към днешна дата по отношение на зеления преход твърде много

Евгени Ахмадзай

Берлин

2 автори

Европа зависи от Китай към днешна дата по отношение на зеления преход твърде много © Schutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Зеленият преход е особена надпревара", отбеляза един от участниците по време конференцията Berlin Energy Transition Dialogue, която се проведе през миналата седмица и събра световния и европейския елит по темата. Причината за тази особеност е, че от една страна, всеки се състезава с другия - държавите се борят кой първи ще създаде или въведе в употреба новите зелени технологии, но от друга, всички държави трябва да прекосят финалната линия заедно. Не би било кой знае какъв успех, ако Европа постигне нулеви нетни емисии, докато Африка и Азия увеличават своите.

В този смисъл големите икономики трябва да се движат паралелно с развиващите се. А това може да се окаже като най-сложният елемент от крайната задача предвид познатата динамика на световната икономика, в която между Западния свят и останалите страни има бездна.

В последните години се усеща все повече, че стремежът към зелен преход е не само екологична цел, но и икономическа и геополитическа. Инвестициите, които се правят в соларните и вятърните технологии, както и системи за съхранение на енергия, са огромни. И често остава усещането, че това се случва заради все по-ниските цени, но истината е, че до голяма степен това е продиктувано и заради политическата борба за надмощие между различните пазари и местни производства.

Пресен пример за това е Законът за защита от инфлацията в САЩ, който беше въведен от страна на администрацията на Джо Байдън. Неговата цел е да субсидира пряко зеления преход и да "краде" технологии от различни краища на света, включително и от Европа, като така се превърне в реален конкурент на Китай. Въпреки че Германия и САЩ на теория са съюзници, в рамките на няколко месеца те се превръщат в основни конкуренти за ключови сектори.

Усещане за промяна

През последните месеци в Европа витае усещането, че Зелената сделка е пред провал. Нейните критици са изключително гласовити и това се възприема от редица партии в Европейския съюз, който само преди няколко години беше флагман на зелената идея в света. По време на конференцията в Берлин широко дискутирана беше темата за изборите за Европейски парламент, на които европейските бюрократи, подкрепящи Зелената сделка, може да бъдат подменени с такива, които са против.

"Дори и да се стигне до ревизиране, вече няма връщане назад, защото зелените технологии означават децентрализация и имат икономическа логика", бяха голяма част от заявките, направени от министри, бизнесмени и европейски чиновници. Имаше дори мнения, че бумът на национализма в Европа (и националистическите партии) може да действа като допълнителен стремеж за зелените технологии, защото те носят суверенитет и независимост от трети страни.

Дали е възможно националистическите партии да имат кой знае какви амбиции предвид интегрирания европейски пазар е спорен въпрос. Но със сигурност едно от основните усещания оставени от разговорите по време на конференцията е, че страните в ЕС следват единна политика на декарбонизация. Любопитното е, че общият поглед бива изтъкван и като слабост от някои, въпреки че почти всеки анализатор извън Европа изтъква подобна единна политика като огромен бонус. Например, според африканските представители на форума подобна единна политика би променила значително развитието на техния континент.

Вероятно най-осезаема е разликата в сърцето на европейската икономика - Германия. Правителството в Берлин, изглежда, осъзнава грешката си от преди години, която доведе до зависимост от "Газпром". Сега всички изглеждат решени да изменят цялата система чрез помощта на зелените технологии. Въпреки че на моменти вярата в бързото зелено бъдеще на Европа изглежда наивна, убедеността на европейските политици е, че няма връщане назад и надпреварата може да им даде превес пред останалия свят.

Германия има огромни планове по отношение на зеления преход, които до някаква степен вече се реализират. 50% от произведената електроенергия на страната през 2023г дойде от ВЕИ, а планът е това да стане 80% през 2030г. Въпреки спекулациите по темата за ядрената енергетика заявките на виценканцела Роберт Хабек и шефката на ВЕИ асоциацията Симоне Питър са, че Германия не възприема политиката на ЕС са приемане на атомните централи като зелени. Основното притеснение на страната е подклаждано от миналогодишните проблеми на Франция, липсата на ясна идея какво ще се прави с ядрените отпадъци и най-вече огромните разходи.