🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Франческо ла Камера, IRENA, пред "Капитал": За година са инсталирани с 30% повече ВЕИ, отколкото АЕЦ за 70 години

Директорът на Международната агенция за възобновяеми източници на енергия разказва за проблемите на зеления преход

Ла Камера се фокусира, че проблемът не е в петролните държави, а в търсенето от страна на развитите икономики
Ла Камера се фокусира, че проблемът не е в петролните държави, а в търсенето от страна на развитите икономики
Ла Камера се фокусира, че проблемът не е в петролните държави, а в търсенето от страна на развитите икономики    ©  IRENA
Ла Камера се фокусира, че проблемът не е в петролните държави, а в търсенето от страна на развитите икономики    ©  IRENA
Франческо ла Камера е генерален директор на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA). Той е назначен на позицията през 2019 г. Преди това работи дългогодишно в италианската държавна администрация и като университетски преподавател. Разговорът с него беше проведен по време на най-голямата германска енергийна конференция Berlin Energy Transition Dialogue, на която той беше главен панелист.

Готова ли е световната икономика за зелен преход? Не само развитите държави, а всички участници в нея.

В развития свят вече имаме структура, която идва от старата централизирана енергийна система, така че пазарът да работи. Не толкова ефективно за възобновяеми източници, но все пак работи. Знаете, че е трудно да се инвестира в Африка, защото цената е много висока. Аз винаги се опитвам да кажа следното нещо - ако имате температура, можете да вземете парацетамол, но ако треската не минава, трябва да премахнете структурни проблеми и да приемате антибиотици. В момента се опитваме да намерим парацетамол или нещо друго, за да редуцираме разходите.

При инвестиране от такъв тип лихвите са много високи, защото рискът, свързан с инвестицията, е много висок. В момента в Африка можете да инвестирате главно чрез PPA договори, което означава компаниите да продават електроенергия на държавата.

Баща ми разказваше, че след Втората световна война Европа се е възродила благодарение на подкрепата на западните страни, на базата на заеми с много ниска лихва. Тези инвестиции в инфраструктура са направили възможно Европа да стане това, което е сега, и Г-7 да бъде доминиран от европейски държави. Така че трябва да направим нещо подобно за други континенти като Африка. И трябва да работим за развитие чрез инфраструктура, която ще позволи на частния сектор да инвестира. Ще дам пример, имаме 150 трлн. долара ликвидност в света и просто се нуждаем от 5 трлн. инвестиции за зеления преход. Това е по-малко от 3%. Трябва да сме готови да намерим начин тези пари да отидат на местата, където трябва.

Какво ще кажете за страните, които са в преход от изкопаемите горива? Има ли различни съвети за тези страни?

Естествено, за страни с такива резерви ние не можем да искаме от тях да унищожат икономиката си. Но те трябва да започнат преход. Така например те могат да използват газ за производство на водород. В същото време те трябва да намерят ресурси, за да осъществят промените. Преди дни бях в Азербайджан. Те ще повишат целите си за възобновяема енергия в собствения им микс до 30%. Това не е много високо, но все пак е нещо за петролна и газова страна. И също така те сключиха споразумения с Европейския съюз, за да могат да реализират инвестиции в оншорни и офшорни вятърни централи.

Споменахте зеления водород. С различни стандарти на различни пазари как да се намали рискът при финансиране на проекти за износ на зелен водород?

Зеленият водород е само този, произведен от възобновяеми източници. Смятам, че в този конкретен период инвестирането в зелен или син водород е добра идея. Това също би позволило на страните със запаси от газ да използват газ със CCS (системи за улавяне на емисии) за производство на водород. От моя гледна точка това не е нещо лошо, особено в преходния период. Но факт е, че днес нямаме достатъчно търсене на водород, защото е малко по-скъп от другия. Цената намалява, но все още е по-скъп.

Така че се нуждаем от политики, които правят възможно създаването на пазар, защото ако няма пазар и купувачи, инвестициите няма да дойдат. Да ви дам пример, Италия има пет тръбопровода, които са свързани с Африка, и африканските държави могат да изнасят зелен водород, но за да изнасят зелен водород, те трябва да имат определено количество водород. За да са сигурни, че могат да продават, те трябва да имат регулярно големи количества, които да предлагат. Така че е важно да работим за търсенето - ние за съжаление винаги се концентрираме върху предлагането по отношение на постепенното премахване на изкопаемите горива, но първо трябва да намалим търсенето. Трябва да създадем търсене или да увеличим търсенето на чиста енергия.

А къде стои ядрената енергия в бъдещ план? ЕС дава зелена светлина за ядрените проекти.

Нека направя една справка. (Смеейки се, Франческо ла Камера изважда телефона си - бел. ред.). Ще потърся в интернет "инсталирани атомни мощности в световен план". Резултатът го знам, но вие също го виждате - 371 гигавата. Тези гигавати са инсталирани в рамките на 70 години. Миналата година са инсталирани 473 гигавата ВЕИ. За една година са инсталирани с 30% повече ВЕИ капацитет, отколкото ядрените мощности за 70 години. Защо давам този пример? Искам да съм неутрален и не желая да говоря лошо за ядрената енергетика - че не е икономически адекватна или че е твърде рискова. Само казвам, че ако искаме да постигнем целите си до 2030 г., ядрената енергетика не е ползотворна.

Нека погледнем и най-скорошните примери. На Финландия ѝ отне 12 години и три пъти по-висока цена, а това е държава, която няма проблеми с ефективността. Попитайте EDF за най-новата им централа (визира Hinkley във Великобритания - бел. ред.). Видно е, че не постига поставените цели.

Къде се намират петролните държави от Персийския залив в зеления преход?

На местно ниво те не се справят зле. Те имат най-важния соларен парк в света. Саудитска Арабия прави инвестиции във вятърна енергия и във водород. Известна е теорията, че източникът на проблема с емисиите са петролните държави в Близкия изток, защото продават фосилни горива. Как е възможно това? Защото има търсене за тяхната стока.

Понеже говорим за търсене - колко и кога ще дойде въпросното търсене за зеления водород, който трябва да захранва индустрията?

За циментовата, рафиниращата, химическата и стоманената индустрия трябва да поддържаш много висока температура за работа. Което означава, че тези съоръжения не могат да се електрифицират, а трябва да се намери подходящо гориво. В нашия случаи това ще е водородът.

Къде стоят развитите държави в зеления преход? Има различни концепции кой трябва да задвижи редуцирането на емисиите първо и как може да стане това, след като по-слабо развитите държави не могат да си го позволят.

Това е така. В случая държавите от Г-20 емитират 80% от емисиите. Всичко трябва да започне от тях. От Намибия и Кения ли имаме нужда или от Австралия, САЩ, Китай, Индия?

Но това не се случва.

Правят се опити, но не в мащаба, който трябва. Ние вече сме отвъд повратната точка и няма връщане към фосилните горива от преди. Проблемът е, че в същото време трябва да се борим с климатичните промени, и то за много кратко време. Отне ни 100 години да електрифицираме света и все още имаме стотици милиони без достъп до електроенергия. Нещата трябва да се случват по-бързо.

Къде стои концепцията за базов поток на електроенергията в света на възобновяемите източници?

Нека бъда малко по-провокативен. ВЕИ са най-малко прекъсващият източник на електроенергия. Защо газът не попада в това число? Защото трябва се добие от земята, да се транспортира през тръби, да се използва в централа и да се дистрибутира. Логистиката всъщност позволява газът да се превърне в базова мощност. Спомнете си случая с Русия и Европа - газът изведнъж се оказа с несигурен поток. ВЕИ енергията не може да бъде прекъсната, защото зависи от слънцето и вятъра. Ако се погрижиш за системата, мрежата, съхранението и гъвкавостта, отново ще имат базов поток. Например, ако имаш достатъчно на брой ВЕЦ, можеш да правиш каквото си пожелаеш, тъй като те служат като батерия.

Какво мислите за суровините, които са нужни за зеления преход?

Съветвам ви да прочетете последния ни доклад. За мен суровините и минералите не са бариера, която не може да бъде прескочена. С правилните политики трябва да се реши проблемът с развиващите се страни (в Африка), откъдето се добиват суровините, и те да имат добавена стойност

Предстоят важни избори в Европа и, разбира се, в Америка. Възможно ли е да се промени курсът към зелената политика?

Може би е добре да се молим всяка сутрин. Шегувам се. Мисля, че всичко ще е наред.

Интервюто взе Евгени Ахмадзай