Плаващи ВЕИ и разтопена сол вместо въглищата. Защо не?

Пътят от заявения интерес до реалната инвестиция обаче е трънлив, а понякога и не съвсем успешен. Причината е, че не е ясно дали и доколко тези компании действително биха инвестирали, ако останат без държавна или европейска финансова подкрепа. Което от своя страна води до риск т.нар. преход изобщо да не се състои. Поне не и в близките години.

Добрата новина е, че трите въглищни региона ще бъдат подкрепени с 1.2 млрд. евро за създаването на нови работни места и икономически дейности за справедлив преход. Лошата е, че тази сума няма да е достатъчна за изпълнението дори на половината от проектите - допълнителни средства ще се търсят по линия на кохезионната политика.

• ЕК одобри плановете за отказ от въглищата в Стара Загора, Перник и Кюстендил
• България прави опит да спаси 1.3 млрд. евро за въглищния преход

Териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Кюстендил и Перник все пак бяха одобрени от Брюксел. Но това се случи с особено мнение заради липсата на междинни цели до 2030 г. за изпълнение на мерките в плановете.

Кой е по-по-най

Едни от най-големите обявени намерения за инвестиции са на "Монбат" и "Ей И Ес Марица-изток 1". Производителят на акумулатори има два проекта - първият е за създаването на индустриален хъб за сътрудничество и иновации, а вторият - за масово производство на клетки и батерийни пакети, в т.ч. съхранение на енергия, високо- и средномощностни системи при хибридизация на индустриални приложения и електромобилност - премиум клас автомобили и търговски автопарк.

Двата проекта на "Монбат" са за общо над 1.1 млрд. лв., а планираните нови работни места - 443. За "Капитал" от ръководството на компанията обясниха, че проектът им е представен на правителството и към него е изразен принципен интерес. "От гледна точка на "Монбат" логична следваща стъпка за реализацията би била подписването на рамково споразумение с правителството. Това е основно и абсолютно необходимо условие за формиране на проектен консорциум и старт на работата по конкретните стъпки от представения проект", заявяват от дружеството и изразяват надежда, че това ще стане възможно най-скоро.

Реализацията на проекта за гигафабрика ще отнеме 3-4 години в зависимост от интензивността на работата по проекта и разгръщането на производство в началния етап. "Реалистичен срок за стартиране, ако започнем реализацията през тази година, е 2028-2029 г. Да се коментират очаквани резултати на етап проектно предложение е по-скоро несериозно", пишат още от "Монбат" до "Капитал". И допълват: "Няма как да бъде гарантирано финансиране за проект на стойност 600 млн. евро, ако проектът не се подкрепя от правителството. Не само в България, но и в нито една държава по света."

Основната част от проектите са свързани с нови ВЕИ и различни видове батерии. Източник: Shutterstock

Проектите на "Ей И Ес Марица-изток 1" (Гълъбово) също са два и са за над 1 млрд. лв., но по тях не е предвидено откриване на нови, а запазване на общо 450 работни места. Проектите включват трансформация на единия блок на ТЕЦ-а в съоръжение за съхранение на енергия, базирано на технологията на топена сол, с капацитет 345 мВт, а другият - промяна на горивната база на другия блок на централата към към 100% изгаряне на гориво, произведено от общински отпадък под формата на пелети (Solid Recovered Fuel) и/или биомаса.

Значителна е и потенциалната инвестицията, заявена от другата частна централа в региона - "КонтурГлобал Марица-изток 3", която също надхвърля 1 млрд. лева. Проектите й са няколко, като част от тях предвиждат програми за преквалификация на персонала в специалисти по изграждане, експлоатация, управление и поддръжка на слънчеви фотоволтаични централи и системи за съхранение на електроенергия. Заложено е изграждането на инсталация за производство на енергия от отпадъци, инсталация за улавяне на въглероден диоксид и оползотворяване, изграждане на соларни фотоволтаични централи с батерии за съхранение на електроенергия и др.

"Брикел" също ще работи на едро - проектите на компанията, свързвана с Христо Ковачки, са пет за общо около 1 млрд. лв., като са предвидени както запазването на работни места, така и откриването на нови. Предвижда се изграждане на нов топлоизточник на площадката на ТЕЦ "Брикел" - три водородни и три парни турбини, които ще използват парата, произведена от водородните турбини, с обща мощност 120 MW. Ще има и завод за производство и съхранение на електроенергия и зелен водород чрез използване на слънчевата енергия, както и газопровод до ТЕЦ "Брикел" и индустриалната зона на Гълъбово за пренос на водород и природен газ. Планира се и завод за производство на гипс от третиран отпадък от сероочистващи инсталации, както и модернизация и разширение на съществуващата топлопреносна мрежа.

Батерии и пак батерии

Част от заявените инвестиции са насочени към батерии за съхранение на енергия. Това е добра новина предвид все по-ограничения капацитет на мрежата и новите заявки за изграждане на ВЕИ централи.

Постъпилите само през 2023 г. заявления за изграждане на нови възобновяеми енергийни източници са над 2000 с обща инсталирана мощност 7188 MW. Интересът продължава да расте, а опасенията за пренасищане и ограничаване на производството на част от мощностите - все по-реални.

• Заявленията за нови ВЕИ през 2023 г. минаха 7000 MW
• Най-големите соларни паркове в България

Затова и проектите за батерии са важни. В тази посока са и заявленията на пазарджишкия производител на акумулатори "Елхим Искра", който предвижда нов завод за тягови оловно-кисели батерии и нов тип соларни батерии за 82 млн. лв. и разкриване на 155 нови работни места. За "Капитал" от дружеството обясниха, че предложението им все още е на етап "идеен проект". В момента експертите на компанията проучват с какъв тип клетки и батерийни пакети би могло да стартира производството на батерии, които да съхраняват електрическа енергия, произведена от ВЕИ.

"Целта на тези батерии е да покриват изискванията както на малки битови системи за съхранение на енергия, така и на индустриални потребители", пишат от "Елхим Искра" до "Капитал". Прогнозите им сочат, че реализацията на такъв проект ще отнеме около две години. "С изпълнението на проекта очакваме да предложим конкурентоспособен продукт, чрез който да се съхранява и използва енергия, произведена от ВЕИ. В резултат на това в средносрочен план очакваме намаление на отделяните въглеродни емисии във въздуха и използване на по-голяма част от произведената енергия", заявяват от компанията.

"Овергаз мрежи" също смятат да работят по няколко проекта. Предложенията им са пет и касаят направления: изграждане на газоразпределителна мрежа на територията на Стара Загора, Нова Загора и Ямбол, инсталация на бойлери и радиатори за отопление, проекти за водород и термопомпи и др. Всичко това на обща стойност над 350 млн. лв. и планирани над 450 нови работни места.

За къде без нас

В списъка на енергийното министерство са включени и проекти на "Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов" (от групата на Христо Ковачки), както и някои държавни дружества като "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК. Те основно са насочени към изграждането на нови ВЕИ мощности, както и към производството на зелен водород. Такива например са проектите на ТЕЦ "Марица-изток 2", което до известна степен показва осъзнаването на проблема с въглищата и опита за намиране на решение.

Интересни са и намеренията на НЕК, която е заявила два проекта за общо малко над 100 млн. лева. Те са свързани с изграждането на два плаващи фотоволтаични парка със системи за съхранение на енергия с 5 MW - в язовир "Розов кладенец" и язовир "Овчарица". Засега обаче двата проекта са в концептуална фаза, става ясно от отговори на НЕК до "Капитал".

Преглед на оригинала

"Конкретните срокове и параметри предстои да бъдат прецизирани с компетентните органи след уточняването на процедурните детайли, специфични за такъв тип новаторски проекти, за които е необходимо допълнение в регулаторната рамка", заявяват още експертите на изпълнителния директор Мартин Георгиев.

"Към настоящия момент е анализиран потенциалът и е направена предварителна оценка на бъдещия капацитет, който може да бъде инсталиран като генерираща мощност от ВЕИ", пишат още от НЕК. И допълват предимствата пред традиционните фотоволтаици - плаващите централи не заемат обработваема земя, имат по-висока производителност поради охлаждането от водата, спомагат за намаляване на изпаряването от водните басейни и освен това има съществува изградена инфраструктура за свързаност към мрежата, чието надграждане няма да изисква големи инвестиции.

Съществена трудност обаче е отсъствието на нормативна уредба и специфично законодателство, което да регламентира статута на плаващите обекти, изтъкват от компанията. От там обаче не коментират дали финансирането на проектите е гарантирано, както и колко време би отнело реализирането на проектите.

Проекти с потенциал

Макар и на пръв поглед някои от проектите да изглеждат грандиозни и трудни за реализация, изпълнителният директор на Агенцията за регионално икономическо развитие - Стара Загора, д-р Румяна Грозева вижда потенциал.

"Една част от тези проекти са смислени и ще бъдат реализирани - дали със собствени средства или през някои от фондовете на ЕС. Това все пак е индикативен списък и не е казано, че всеки от тези проекти задължително ще получи финансиране", коментира тя за "Капитал". По думите й бизнесът много бързо структурира проектите си и стига да има проектна готовност, част от тях могат да бъдат изпълнени сравнително скоро. "Тези проекти не се отличават много от останалите по кохезионната политика например. Затова мисля, че част от тях са изпълними, стига, разбира се, държавата да не пречи, а да помага", каза още Грозева.

Допълнителен плюс е и това, че голяма част от работещите в централите ще се справят с т.нар. преквалификация. "Когато говорим за монтаж, изграждане на нови ВЕИ и други, колегите няма да имат нужда от преквалификация - те имат нужда само от надграждане на уменията. Съзнателно или не, на тези хора им бе казано, че едва ли не от тях ще се иска да станат сервитьори или бармани, а това не е така", коментира тя. И добави, че в централите има хора, които са отворени към предстоящите нови възможности.

Съвсем скоро те ще имат възможност да докажат това на практика - разчетите по някои от проектите сочат, че биха могли да бъдат реализирани в рамките на няколко години. Стига, разбира се, финансирането по тях да бъде осигурено - със собствени или с европейски средства.