Икономически анализатори: Кратката рецесия е добрият вариант за България

Два пътя пред икономиката

Според Георги Стоев, икономист от Industry Watch, при положително развитие на процесите в Европа, свързани с дълговата криза и стабилизиране и рекапитализиране на банките, прогнозите за България са за краткосрочна рецесия и свиване на кредитирането за кратък период. След това ще се наблюдава икономически ръст и увеличаване на кредитирането.

В случай обаче че Гърция обяви мораториум върху дълга си или фалит, това ще повлече и други страни, а финансовата система в Европа ще замръзне. За България това означава свиване на кредитирането, рязко нарастване на безработицата, отлагане на нови инвестиционни проекти. Изводът му е, че второ дъно е неминуемо, като въпросът е дали ще бъде кратко и стръмно или полегато и продължително.

Стоев изказа опасения и за вероятността от пет-шест или дори десет години стагфлация в Европа и още едно загубено десетилетие, което няма как да не се отрази и у нас. Това би могло да се случи, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) се опита да спаси всички публични финанси с дефицити чрез печатане на пари, което ще повиши инфлацията, но няма да доведе до нови инвестиции.

По думите му у нас са необходими истински икономически реформи, в противен случай в дългосрочен план растежът в България ще бъде близък до нула. И според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов са необходими реформи за подобряване качеството на работната сила и включване в пазара на труда на изключени в момента групи от населението.

Банките са стабилни

Банковата система в България е стабилна, независимо от различните възможни сценарии за развитие на дълговата криза в Гърция и Европа. Това заяви подуправителят на БНБ Калин Христов по време на семинара. Той посочи, че банките тук нямат в портфейлите си никакви книжа на гръцкото правителство и са независими от случващото се там. Няма причина да повтаряме това постоянно, защото тогава човек започва да се съмнява дали наистина е така.

Според подуправителя на БНБ депозитите ще продължат да растат, като за тази година очакваният годишен ръст е 10%, а за следващата – 8%. Калин Христов посочи привличането на голяма депозитна маса от българските домакинства като основна причина банковата ни система да е независима от външни финансови ресурси.

Нетната позиция на банките у нас към банките майки е около 3.5 млрд. лв. към момента (при 13 млрд. лв. в края на 2008 г.)., а само от депозити годишно се привличат по 4.5 млрд. лв., посочи Христов. Той беше категоричен, че няма директна връзка между случващото се в Европа и у нас, и затова няма финансов натиск. "Влиянието е индиректно върху растежа на икономиката заради несигурността в Европа. Но директна връзка няма."

По думите на Георги Ангелов, старши икономист от институт "Отворено общество", българската банкова система разполага с достатъчно буфери за покриване на лоши кредити – високо ниво на капитал (9.2 млрд. лв. към септември 2011 г.), висока капиталова адекватност (17.75%), допълнителен капитал над минимално изисквания (3 млрд. лв.), висока ликвидност (над 17 млрд. лв. ликвидни средства), печалба (около 500 млн. лв. годишно).

"Нашите банки имат достатъчно пари кеш и са в състояние да издържат на паника", посочи Ангелов. Според него темповете, с които се увеличават необслужваните кредити, могат да бъдат покрити с финансовите резултати и капитала на системата.