Когато очакваш най лошото...

През третото тримесечие БВП на България остана без промяна спрямо предходното, а на годишна база расте с 1.3% при 3.4% само шест месеца по-рано. Според Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък липсата на растеж третото тримесечие е съвсем очакван. "Въпреки че това са сезонно изгладени данни и растежът спрямо същото тримесечие на предходната година не е много показателен, нарастването само с 1.3% също е доказателство за забавяне на икономиката", подчерта той.  

За Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), обаче последните данни са по-лоши от очакваното. "Въпреки че забавянето в Европа е факт, очакваше се това да се отрази върху българската икономика с известно закъснение, както това се случи при настъпването на кризата във втората половина на 2008 г., посочи тя. Явно този път при нас ефектът е доста по-бърз и трябва да се вземат предвид рисковите от развитието на един неблагоприятен сценарий в Европа, т.е. нова рецесия, която евентуално може да се превърне в дългогодишна депресия с близък до 0 или отрицателен растеж."

Според Чобанов обаче сега, подобно на 2008 г., основните международни институции са твърде оптимистични в очакванията си за следващата година (виж таблицата). Тогава според него "реалността се оказала съвсем различна и близка до песимистичните сценарии". "Подобна е ситуацията и днес. Несигурността властва на пазарите, липсва трайно решение на проблемите... В подобна ситуация рискът от рецесия в еврозоната се увеличава, макар и все още да не се наблюдава в прогнозите на Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ) за 2012 г. Те като стойности са по-високи от тези през есента на 2008 г., но особено прогнозите на ЕК за еврозоната се приближават опасно към нулата", казва той.

Освен това според него особено оптимистични са очакванията за Германия - основната икономическа машина на Европа. Те се базират на надеждите за повече вътрешно търсене и инвестиции там, защото износът на страната ще бъде засегнат от затягането в останалите големи европейски икономики. Ако обаче прогнозите не се сбъднат, германската икономика може да изпадне в рецесия, което увеличава рисковете за рецесия в Българи, подчерта Чобанов. Аналитичното звено на списание The Economist - Economist Intelligence Unit например вещае няколко тримесечия на спад на германската икономика още от последното за тази година и така общо 0.2% понижение за 2012 г.

По тази причина и българското правителство вече е наясно, че износът няма как да дърпа икономиката нагоре. Сега надеждите отново са насочени към

Потреблението

Очакваше се то да се посъживи още в средата на годината и дори показа някакви сигнали за това, но те останаха сравнително анемични на фона на привидното спокойствие първите две тримесечия. "Потреблението остава свито, твърде вероятно е безработицата отново да се увеличи и да повлияе на доходите и оттам на склонността да се потребява", смята Чобанов. По тази причина той очаква 2012 г. да бъде белязана от умерена рецесия у нас с понижение на БВП между 2.5 и 3%. За него прогнозите на международните институции и правителството включително изглеждат свръхоптимистични. Първите се колебаят накъде между 2 и 3%, докато управляващите очакват 2.9% ръст на БВП в бюджет 2012 г. В същото време обаче приходите в бюджета са изчислени при едва 1% растеж, което е все пак добра новина - така е по-малък шансът да се повтори 2009 г., когато при заложени 4.7% ръст на БВП беше реализиран 5.5% спад.

Реалистично оптимистичен сценарий с 1% ръст, подкрепен от вътрешното потребление, прогнозират и анализаторите от ИПИ, но реално не виждат какво повече ще съживи потреблението от сега, така че то да има съществен принос за задържането на икономическия растеж над нулата. Както подчерта и Николова: "Нашите вътрешни спестявания могат само да ни поддържат да кретаме по дъното, не можем да растем с тях."

Другият вариант е привличането на

Инвестиции

Техният приток и съответно приносът им за растежа изчезна още в началото на 2009 г., т.е. с настъпването на кризата. Според Николова сред полезните ходове на правителството и догодина е спазването на формулата "да се отличаваме като страна с фискална стабилност и добра бизнес среда", което на фона на нестабилност в съседни икономики може да привлече по-голяма част от инвестициите в региона, дори и те да не се засилят особено. Но гаранция за това няма, както стана ясно през 2011 г. Страната остана стабилна и не промени рязко бизнес средата, но преките чуждестранни инвестиции са дори на 50% от събраните през 2010 г. В сумата от малко над 500 млн. евро не влизат парите за "Булгартабак холдинг" от около 100 млн. евро, но и те не правят голяма разлика. Освен това и близо 2 млрд. евро влезли в страната миналата година не подсилиха кой знае колко растежа - средно за годината той бе едва 0.2% на фона на 5.5% свиване през 2009 г.

В тази връзка евросредствата като възможност за стимулиране на икономиката остават като голямата надежда и около тях е фокусиран и бюджетът за догодина. Стига обаче администрацията да започне ефективно да ги усвоява - нещо, което все още не е факт, макар последната година имаше малък напредък. Част от средствата, които най-вероятно вече статистически са отчетени като усвоени, ще влязат в икономиката реално от догодина. Такъв е примерът с 200 млн. евро по JEREMIE, които заедно с финансирането от частния сектор би следвало да донесат на бизнеса поне половин милиард евро както под формата на дялов капитал, така и като дългово финансиране. Толкова ресурс обаче може да държи икономическия растеж около нулата, и то само ако Европейският съюз не реализира апокалиптичните сценарии.

Така трите ключови компонента на растежа - инвестиции, потребление и износ, вече трудно ще го генерират. А това е и причина например агенцията за кредитен рейтинг Fitch засега да не вижда причини да повиши рейтинга на страната, както обмисляше в средата на тази година. Освен това тя вече все по-отчетливо включва в уравнението стабилността на

Банковата система

В България нова рецесия плаши сериозно банковия сектор. Причините са две. Първо, ще му пречи по-бързо да абсорбира необслужваните заеми. И, второ, ще трупа загуби върху скъпия ресурс, с който последните три години се финансира от местния депозитен пазар.

Рецесията означава нулево кредитиране (както заради търсенето от страна на замразилия инвестиции бизнес и несигурните потребители, така и заради предлагането на предпазливите банки) или най-малкото допълнително му оскъпяване. Вече се наблюдава ново "обиране на свободния ресурс на пазара", т.е. нова вълна за привличане на депозити, което увеличава цената им, а оттам оскъпява и кредитите, коментира през седмицата Стоян Александров, председател на надзорния съвет на "Търговска банка Д", пред в. "Банкер".

Анализаторите на Fitch обаче вкарват в уравнението и чуждата собственост на българските банки. Според тях при нужда шансът гръцките майки да помогнат на местните поделения е почти никакъв, но що се отнася за италианската Unicredit, той е голям. Те подчертават гъвкавостта на местните звена и възможността на БНБ да се намеси, но все пак не изключват възможността от паника и масово теглене на депозити.

Последното изглежда доста страшно. Именно затова правителството дава сигнали, че е наясно колко сложна е икономическата обстановка. Финансовият министър Симеон Дянков посочва, че "финансовата стабилност е в основата на националната сигурност". Това обаче трябва да означава внимателно маневриране догодина по отношение на публичните разходи, емитирането на дълг за рефинансиране на падежиращите еврооблигации и харченето на фискалния резерв. Освен разумна фискална политика другият източник на стабилност е започването на отдавна чаканите структурни реформи.

Реформирането на пенсионната система е началото. Правосъдието, здравеопазването, администрацията и транспорта (най-вече железопътния) отдавна крещят за промени. Това обаче означава правителството да започне да мисли за повече от един мандат напред. Защото, ако лошата пазарна среда може да е причина бизнесът да планира месец за месец, тя не е оправдание за късогледството на управляващите досега, което е част от причината бизнесът и домакинствата да очакват най-лошото.

Преглед на оригинала