ЕЦБ изненадващо свали лихвите и се подготвя да печата пари
Марио Драги обяви програма за изкупуване на ценни книжа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Европейската централна банка неочаквано понижи лихвените си проценти и обяви програма за изкупуване на ценни книжа на заседанието си в четвъртък в пореден опит да противодейства на забавянето на икономиката и заплахата от дефлация в еврозоната.
Понижени лихви
Управителният съвет на институцията реши на срещата си във Франкфурт да понижи и трите си основни лихвени процента с по 10 базисни точки. Така основната лихва за финансиране на банките в региона спада до 0.05%, а лихвата по депозитите спада до минус 0.2%. Предишната промяна на паричната политика бе през юли, когато ЕЦБ стана първата голяма централна банка, прибегнала до негативни ставки по депозитите. Тогава бе обявена и програма за предоставяне на нисколихвени дългосрочни кредити, които трябва да стимулират банките да финансират по-активно бизнеса и домакинствата. Новото понижение на лихвите ще направи целевите кредити още по-атрактивни за банките, но анализаторите поставят под въпрос ефекта върху реалната икономика от програмата.
Анализаторите почти единодушно очакваха ЕЦБ да предприеме нови мерки, след като през последните месеци показателите за икономическото доверие, бизнес климата и статистиките за производството и износа неизменно показват влошаване. Инфлацията в региона спадна до едва 0.3% през миналия месец, а данните за ръста на БВП през второто тримесечие показваха неочаквано свиване на най-голямата икономика в региона Германия. Кризата в Украйна и взаимното налагане на санкции между Запада и Русия влошават значително перспективите за текущото тримесечие.
Печатане на пари
Още по-важното решение на ЕЦБ бе обявяването на програма за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа и облигации – ход, който за разлика от понижените лихви бе очакван от пазарите. "Евро системата ще започне изкупуване на широко портфолио от прости и прозрачни ценни книжа", обяви президентът на институцията Марио Драги. По думите му това, заедно с вече обявената програма за евтини кредити, "ще има значителен ефект върху баланса на банката". Драги обаче не обяви стойността на покупките, които трябва да започнат от октомври.
"При решението си взехме предвид негативните перспективи за инфлацията и отслабващата инерция на икономическото възстановяване. Ако има нужда от по-нататъшни действия за предотвратяване на риска от дълъг период на ниска инфлация, управителния съвет е готов да използва всички неконвенциални мерки в арсенала си", заявява Драги. Той също така потвърди, че се обсъжда използването на "количествено облекчаване" - изкупуване на активи с новонапечатани пари, по модела на Федералния резерв на САЩ.
11 коментара
" а лихвата по депозитите спада до минус 0.2%. "
И какво, отваряш си депозит, и те чарджват 0,2%.
До коментар [#1] от "today ;)":
Това е за банки - идеята е вместо да си държат свободните суми в ЕЦБ, да дават кредити. Все пак е признак за отчаяние
А 7% лихва на безсрочен депозит?
До коментар [#2] от "Durruti":
Чак отчаяние не бих казал, по-скоро взимат мерки наистина да не се стига до дефлация, че то малко като дефлорация. Пък и с поевтиняване на еврото ЕС става по-конкурентноспособен.
Нищо няма да направят , проблема е не , че няма пари в обръщение , а ,че банките + големите спекулативно ги задържат и по този начин мачкат малките фирми . А ако някой пробие го купуват и изяждат
Двете мерки взаимно се балансират на фондовата плоскост, като отразяват сериозните вътрешни разногласия в управителния съвет на ЕЦБ
Доста хора са с погрешното впечатление, че ЕЦБ има сходни функции на Федералния резерв в САЩ. Фундаменталното различие между двете институции и съответно финансова политика е това, че Федералният резерв определя финансоваата политика на САЩ (всички щати) докато в еврозоната всяка държава си я определя сама. Това е ахилесовата пета на еврото в сравнение с долара. Докато не се постигне съгласие ЕЦБ да определя общата финансова политика на всички ангажирани държави, тоест, отказване от суверенитет във финансовата област - еврото няма да скопоса и ще продължи да прилича на старец на изкуствено дишане.
Само едно уточнение. "Количественото облекчаване" не е американски патент, а японски. Япония прави това нещо от повече от 10 години. Целта е да се противодейства на дефлацията и да се стимулира икономически растеж. Америка го прави от около 2008 насам.
До коментар [#7] от "zmuz":
"Доста хора са с погрешното впечатление, че ЕЦБ има сходни функции на Федералния резерв в САЩ. Фундаменталното различие между двете институции и съответно финансова политика е това, че Федералният резерв определя финансоваата политика на САЩ (всички щати) докато в еврозоната всяка държава си я определя сама. Това е ахилесовата пета на еврото в сравнение с долара. Докато не се постигне съгласие ЕЦБ да определя общата финансова политика на всички ангажирани държави, тоест, отказване от суверенитет във финансовата област - еврото няма да скопоса и ще продължи да прилича на старец на изкуствено дишане. "
Това което е написано ще има повече смисъл ако под финансова политика се разбира фискална политика. Иначе и Федералния Резерв и ЕЦБ имат абсолютно една и съща роля. Те определят паричната политика и нямат връзка с фискалната политика. Или казано малко по-различно те определят размера на номиналната икономика на САЩ и Еврозоната съответно. ЕЦБ може да се каже че определя и номиналната икономика и на България заради валутния борд.
Общата валута не е никак добра идея наистина защото ЕЦБ в момента води свръх рестриктивна парична политика от гледна точка на страни като Гърция и Португалия, по-малко рестриктивна за България и горе долу нормална за Германия. При липса на обща фискална политика няма как бързо да се оправят такива огромни дисбаланси.
Големия проблем е че за еврозоната като цяло политиката им е рестриктивна. От там и дефлацията и липста на ръст и високи нива на безработица.
До коментар [#8] от "bate_but...":
Количественото облекчение (QE) което дава реален резултат, т.е. което води до по-експанзионистична парична политика и ръст на номиналната икономика е това QE което е постоянно, а не временно. Ако централната банка каже че само временно печата пари и после ще си ги прибере не се получава необходимия ефект. Както беше в САШ с QE1 и QE2.
Първите работещи количествени облекчения бяха QE3 в САЩ и това което започнаха да правят Абе и Курода в края на 2012 г. Преди това в Япония дълги години се преструваха че правят QE и съответно нямаше желания ефект. Нямаше реално по-експанзионистична парична политика.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.