Расте, но не печели (чак толкова)

За банковия сектор 2020 г. носи свиване на печалбата наполовина, но ръстът на активите не се забавя

Българска банка за развитие отчита над 100 млн. лв. загуба заради провизии по антикризисните безлихвени заеми и фирмени гаранции

Николай Стоянов

Българска банка за развитие отчита над 100 млн. лв. загуба заради провизии по антикризисните безлихвени заеми и фирмени гаранции © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Печалбата на банковия сектор за 2020 г. се свива с над 50% до 815 млн. лв. основно заради повече обезценки, но натиск върху резултатите има по всички линии на приходи.
В последното тримесечие девет банки са на загуба, като ръстът на лошите кредити се очаква след изтичането на мораториума.
Най-голяма загуба отчита държавната ББР заради провизии по правителствените антикризисни мерки през нея.
Въпреки кризата активите продължават да растат, както и кредитирането, макар със забавящ се темп.

Печалбата на банките винаги е тема, която предизвиква полярни коментари. Над 50% спад до 815 млн. лв. ясно показва стреса върху системата от корона кризата и логично е източник на притеснения, тъй като тази година не вещае да е по-добра, а напротив - част от проблемите на 2020 г. бяха отложени с антикризисни и регулаторни мерки. Сумата на печалбата е най-ниска от 2014 г. насам, но тогава тя беше извлечена от 85 млрд. лв. активи, а сега те са 124 млрд. лв., т.е. рентабилността спада чувствително. Другата гледна точка е "Да ги ожалиш!", като обикновено е съпътствана с истории как се вдигат такси и отказват кредити, докато хора и фирми изнемогват.

Независимо от коя група сте, евентуална слабост на финансовия сектор не е добра новина за вас. Тя освен рискове за спестяванията (в най-драматичните сценарии) би означавала и по-слабо кредитиране, което вещае по-бавно възстановяване на икономиката и връщане към нормалността. И тук добрият момент в банковите отчети към края на миналата година е, че макар вече кризата да се вижда по-отчетливо в тях, те не очертават катастрофа. А по-скоро показват съхранен капацитет да се поемат загуби и достатъчно капитал и ликвидност, така че да не се стигне до принудителна и продължителна кредитна зима.

Предвестниците на загубите

Въпреки годишната печалба последното тримесечие на 2020 г. задава тон за очакваните трудности и през 2021 г., когато мораториумът върху кредитите ще изтече и част от хилядите фирми и домакинства, разсрочили около 9 млрд. лв. кредити, ще трябва да се върнат към вноските си. За тях досега банките не налагаха автоматично обезценки, а само за очаквани бъдещи загуби на база на влошените параметри в макроикономическите им модели. Но за тези, които се превърнат в необслужвани, това ще се наложи. През 2020 г. печалбата беше подпомогната и от 190 млн. лв. дивидентни приходи - почти изцяло дължащи се на дъщерните дружества на "Уникредит" (за потребителско финансиране) и ДСК (пенсионно осигуряване). Тази година, ако има постъпления по това направление, те вероятно ще са много по-скромни.

За периода октомври - декември девет от 24 банки и клонове на чужди банки са на загуба, а финансовият резултат сумарно за сектора е едва 113 млн. лв., което е 32% под отчетеното предходното тримесечие и 72% под резултата година по-рано. Последната съпоставка доста преувеличава спада, тъй като в края на 2019 г. печалбата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) беше силно украсена от еднократни сделки.

В края на 2020 г. резултатът на сектора е повлиян от ефект с обратен знак при държавната Българска банка за развитие. След начислени над 100 млн. лв. провизии тя приключва тримесечието със 106 млн. лв. под чертата. Това вероятно се дължи на очаквани бъдещи загуби от антикризисните мерки на правителството, осъществявани през банката. За безлихвени заеми за домакинствата и гаранции за фирмени експозиции ББР беше капитализирана със 700 млн. лв. от бюджета, като логично по тези мерки се предвиждат загуби, които поетапно да изядат солидна част от този капитал.

Данните в таблиците на БНБ сочат, че на този етап държавната банка успява да избегне и по-голяма загуба. През годината тя придоби за близо 140 млн. лв. дял в ПИБ при увеличението на капитала й, което беше последната пречка за влизане на страната в ERM II и банковия съюз. Цената на новите акции беше 5 лв., но те се търгуват на борсата при котировки под 2 лв., което по счетоводните правила значи, че ББР би трябвало да отчете загуба между цената на придобиване и пазарната. Вместо това обаче в графата "Инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни предприятия и асоциирани предприятия" се вижда покачване от 110 млн. лв. в края на 2019 г. до 264 млн. лв. през септември 2020 г. и 306 млн. лв. през декември 2020 г. Повече детайли ще има чак в годишните отчети на ББР, но явно приетото решение е инвестицията в ПИБ да не се третира като финансов актив, а като асоциирано предприятие и така то да се води в баланса по оценка, а не по пазарна стойност. За целта обаче при инвестиция под 20% от капитала Международните счетоводни стандарти изискват да се доказва "значително влияние", което при липсата на представители в управителните органи и специални правомощия по устав може да бъде атакувано от одитори и регулатори. Така като крайно за 2020 г. загубата, отчетена от държавната банка, е 104.6 млн. лв.

На другия полюс най-голямата отчетена годишна печалба е от лидера по активи Уникредит Булбанк - 224 млн. лв., но тя също е с малко над 200 млн. лв., или 47% под нивото от 2019 г. За третото тримесечие пък най-голям положителен резултат отчитат ДСК - 52.4 млн. лв., и ОББ - 43.8 млн. лв.

Преди истинското влошаване

Основната причина за спада на печалбата безспорно са разходите за обезценки, които се покачват почти двойно до 879 млн. лв. Най-голям принос към тази сума има ДСК с 246 млн. лв. Това може да се обясни и с лидерската позиция на банката в банкирането на дребно и особено в потребителските кредити, които традиционно са предимно необезпечени, и където е логично, да се налагат повече обезценки за очаквани загуби. Другите банки, специализирани в сегмента - Ти Би Ай банк и БНП пърсънъл файненс, също начисляват значителни провизии спрямо размера си - съответно 41.5 и 44.4 млн. лв. Това ги извежда и на загуба в последното тримесечие на годината.

На този етап заради кредитния мораториум в балансите на банките не се вижда съществено влошаване на портфейлите. Делът на лошите кредити дори се свива през годината заради продажбите на портфейли необслужвани експозиции.

През тази година с изтичането на възможността временно фирми и домакинства да не правят вноски по заемите логично ще последва ръст и при необслужваните експозиции, и при обезценките. Резултатите по тримесечие вероятно ще се колебаят в голяма степен от това кога и как мениджърите на банките признават и начисляват загубите. А също така и при все още неналичните детайлни отчети трудно може да се каже къде този ефект би могъл да е по-голям. Някои банки още през 2020 г. може консервативно да са заложили повече бъдещи загуби и да им се налагат по-малко нови обезценки, докато при други проблемите тепърва да изкристализират.

Свиване на приходите, но не и на разходите

Макар обезценките да са основният фактор за свиване на печалбата в сектора, други също тежат. Нетният лихвен доход, отчетен от банките за 2020 г., се свива с 96.7 млн. лв., или 3.5%, до 2.65 млрд. лв. За това влияние има продължаваща тенденция за спад на лихвите по кредити. В предходните години тя се компенсираше от ръста при новите заеми, но през миналата година той закономерно се забави. Все пак при ипотечните кредити портфейлите се увеличават сумарно с над 10% до 13.75 млрд. лв., а при потребителските с 3.7% до 12.9 млрд. лв., като в това число влизат и безлихвените кредити, отпуснати от банките с финансиране от ББР. При фирмените заеми ръстът е 4% до 38 млрд. лв., като е генериран почти изцяло в последното тримесечие на годината.

Нетният доход от такси и комисиони също се свива с 67.7 млн. лв. (6.1%) до 1.04 млрд. лв. Тук отново забавящото се кредитиране има отражение, тъй като новите заеми са съпътствани с еднократни такси. По-съществен е обаче приносът на потисната икономическа активност и съответно по-малкото ползвани парични преводи и други банкови услуги. Влияние има и нормативната промяна, която в края на 2019 г. принуди банките да изравнят тарифите си по еврови и левови преводи, което отне част от приходите им от презгранични услуги.

На този фон административните разходи на банките продължават да растат, макар и скромно - с 12.6 млн. лв. до 1.677 млрд. лв. През 2020 г. с ограниченията около пандемията клиентите започнаха все повече да ползват електронно и мобилно банкиране, но оптимизирането на клоновата мрежа, гълтаща разходи, е бавен процес, който трудно може да приключи в рамките на месеци. Заплатите в страната продължиха да растат, а както и в други сектори, и при банките годината беше съпътствана с повишени противоепидемични разходи.

И все пак ръст

Въпреки всички предизвикателства секторът порасна и през 2020 г., като активите надхвърлиха 124 млрд. лв. - 8.6% ръст спрямо края на 2019 г. и 4% спрямо края на третото тримесечие на 2020 г. След вливането на Експресбанк в ДСК за кратко тя пое лидерството, но в края на годината с 24 млрд. лв. отново номер 1 по активи е Уникредит Булбанк. Въпреки различните темпове на растеж и леките флуктуации в пазарния дял няма размествания в подреждането на големите банки.

Капиталът е с почти 1 млрд. над равнището от 2019 г. - тук повишението идва от предписанието на БНБ задължително да се капитализира печалбата, както и от налетия капитал от държавата в ББР и увеличението на ПИБ. Те надвишават обезценките, както и еднократния ефект при вливането на Експресбанк в ДСК.

Очакванията в сектора са през 2021 г. ръстът да продължи и особено във втората половина на годината да се наблюдава събуждане на кредитирането. Те естествено са изпъстрени със същите условности, с които и всички други икономически прогнози в последната година. При световната финансова криза след 2008 г. българският банков сектор така и никога не стигна до етап, в който като цяло да излезе на загуба, а за много банки проблеми оттогава продължават да стоят като наследство в баланса. Сега възможностите, правилата и стимулите за по-бързо разчистване са доста повече.