🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

NN си тръгва. КВС расте с пенсионен фонд

Собственикът на ОББ и ДЗИ придобива българския пенсионен и застрахователен бизнес на нидерландската NN Group за 77.7 млн. евро

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Нидерландската NN Group продава пенсионния си бизнес в България на собственика на ОББ и ДЗИ
  • За портфейлите са наддавали трио кандидати: ОББ, ДСК и Пощенска банка, като първата банка е предложила най-висока оферта според няколко източника.
  • Предлага се петата по активи осигурителна компания с портфейл от над 1.8 млрд. лв. и животозастраховател.

За разлика от останалата част от финансовия сектор при частните пенсионни фондове в България рядко има съществени размествания, продиктувани от сделки. Последната такава беше от 2012 г., когато се смени собствеността в сравнително малкия играч "Бъдеще". Година по-късно имаше и опит да се продаде лидерът на пазара "Доверие", който обаче обрасна със съмнителни кандидати и накрая от централата на собственика Vienna Insurance Group решиха да останат на пазара.

Сега има нов реален опит на чужд играч да излезе от сектора. Базираната в Нидерландия NN Group ударно събра оферти за своята пенсионна компания с над 1.8 млрд. лв. активи в пакет с животозастрахователния си бизнес в страната - около 28 млн. лв. премиен приход за 2019 г. Единственият въпрос дали ще се стигне до сделка зависеше основно от това дали предложената цена ще се доближи до очакванията на продавача. И това вече е факт - белгийската KBC с оферта от 77.7 млн. евро спечели наддаването.

А що се отнася до кандидатите - този път около тях нямаше репутационен проблем. Според няколко запознати с процедурата източника основните желаещи, освен победителя, който притежава ОББ и ДЗИ, са други финансови групи, които вече са добре позиционирани на местния пазар. За целия пакет кандидат е била и ДСК (поделение на унгарската OTP), вероятно в партньорство с "Групама", която да поеме застрахователния портфейл. Интерес само към пенсионното дружество е проявила още Пощенска банка, а към животозастрахователния портфейл - "Булстрад", което ги оформя като трети тандем.

Планираният изход

на NN Group, за който първо съобщи "24 часа", е тема, която на ниво слухове в сектора епизодично се разпалва и угасва в последните седем години. Сега обаче за пръв път се стига до реален търг, като са събрани обвързващи оферти през януари, а до 5 февруари е бил срокът за желаещите евентуално да ги подобрят.

За такова решение от страна на холандската група, която беше отделена от ING през 2014 г. като част от преструктуриране за получена държавна помощ при предишната криза, има логика. Тя има над 260 млрд. евро активи и присъства в 18 държави (предимно Европа плюс Япония), като логично фокусът й е върху местата, където е сред лидерите. В България пенсионната компания на NN е пета по активи от девет играча в пенсионното осигуряване, макар и с почти равни позиции с четвъртия. Предвид структурата на пазара завладяването на по-съществен дял от настоящите ѝ 10.6% граничи с невъзможното или би се случило изключително плавно. Той се движи основно от вноските за задължителното допълнително пенсионно осигуряване (т.нар. втори стълб), където обаче трудно може да се постигне съществено разместване. За това спомага и масовата незаинтересованост към частното пенсионно осигуряване в страната, като много от хората дори не знаят в кой фонд се превежда част от заплатата им, като в масовия случай не са го избрали сами, а са служебно разпределени.

344 хил. работещи имат вноски в универсалния пенсионен фонд на NN.

Все пак на този фон "НН пенсионноосигурително дружество" успява плавно да покачва пазарния си дял, а при доброволните фондове (т.нар. трети стълб, където хора се осигуряват сами или от работодатели за добавка към пенсията) е на второ място със 173 млн. лв., или около 14%. При това тази сума се дължи на едва 42 хил. клиента (по тази линия компанията заема шесто място), които обаче правят по-големи и/или регулярни вноски. От тях 28.5 хил. са осигурявани от работодател. Друго достойнство на компанията е, че традиционно е с най-високите средни месечни постъпления по партида в универсалните й фондове. Това означава, че средният доход на осигуряващите се в нея е по-висок, което би могло да се отдаде на това, че е предпочетена сред по-заможните и работещите в по-перспективни сектори. Това води и до най-големите натрупвания средно по партида. По данни на КФН към края на септември 2020 г. този показател за НН е 4347 лв., докато при най близките конкуренти е малко под 4000, а средно за всички е 3649 лв. Ако се гледат само активните партиди (с поне една вноска в последните 12 месеца), сумата скача до 5612 лв. за НН при средно 4847 за пазара.

В допълнение досега секторът беше във фазата на натрупване - практически фондовете не изплащаха пенсии, а акумулираха ресурс и го управляваха. От тази година започват да се пенсионират първите клиенти на задължителните универсални фондове - жените, родени през 1960 г. Как това ще се случва все още не е законово уредено, като буквално паралелно с офертите се чакаха предложения между четенията как да изглежда фазата на изплащане. Какъвто и вариант да се приеме сега обаче, винаги има политически риск той да бъде променен, като от това би зависило не само какъв вид пенсии ще се изплащат, но как те ще бъдат гарантирани от самите пенсионни компании и какви такси ще могат да удържат. В актуалните варианти се предвижда всяка да създаде специален резерв в размер на 0.5% от активите на фонда и с него пенсиите да бъдат гарантирани до брутния размер на направените през годините вноски за конкретното лице, преведени по неговата партида от НОИ или НАП. Спокойно обаче тежестта за дружествата може и да нарасне, като вече в някои от идеите на опозицията резервът трябва да покрива не само вноските, но и инфлацията.

При всички тези рискове пакетът на NN Group привлича интерес единствено сред вече установени в България финансови играчи. И в това има логика, защото към микса им от услуги тя изглежда като

Перфектната добавка

За белгийската KBC пенсионните фондове ще са липсващо парче в пъзела от услуги, които предлага в страната. Освен на третата по активи банка в България, ОББ, тя е собственик на ДЗИ, която, ако се гледа съвкупно общото застраховане и животозастраховането, е втора по премийни приходи. В групата влизат още лизинг, факторинг и управляващо дружество, предлагащо собствени фондове, както и такива на KBC. Така допълването с пенсионни фондове ще даде възможност за синергии и пакетни услуги, както и възползване от клоновата мрежа на банката. Това се изтъква и в официалното съобщение от купувача. По принцип има нормативни ограничения за пакетирането на осигуряването с други финансови услуги - при прехвърлянето от фонд във фонд е забранено да се предлагат "под каквато и да е форма специални привилегии, подаръци, услуги или други облаги на осигурените лица". В практиката обаче са намерени варианти за възползване от наличието на пенсионен фонд в групата.

Прибавянето на животозастрахователния пакет на НН към ДЗИ пък ще затвърди лидерството й в сегмента. Към септември тя има 85.7 млн. лв. премиен приход, които й отреждат 26.2% пазарен дял, малко пред "Булстрад" с 83.2 млн. лв. и 25.4%. В данните на КФН не влиза самата НН, която не присъства със свое дружество на българския пазар, а като клон на унгарската компания в групата, но ако се прибави механично, би имала около 7% дял. Това означава и че евентуален купувач, освен ако вече няма лиценз за застраховател, трябваше да кандидатства за такъв и да заделя и минимален капитал за целта.

При контролираната от унгарската OTP Банка ДСК евентуалната покупка също щеше да е логично продължение. Групата вече притежава друга пенсионна компания в страната - третата по активи "ДСК-Родина". Придобиване и последващо сливане на двете дружества щеше произведе нов лидер на пазара с общо 4.87 млрд. лв. активи по данни към края на 2020 г. Това би донесло и ползи по линия на икономии от мащаба и освобождаване на капитал.

ДСК и OTP нямат собствено животозастраховане, като работят в партньорство с френската Groupama. При покупката на Експресбанк банката придоби и нейното "Сожелайф", което също беше прехвърлено и слято с "Групама", така че и тук вероятно се е предвиждало подобна операция. Самата "Групама" в България държи 5.1% пазарен дял.

Що се отнася до Пощенска банка, сделката в по-малка степен би се вписала в досегашната й стратегия. Българското поделение на Eurobank в последните години е активно в придобиването, но на банкови активи (клонът на Alpha Bank и Банка Пиреос). Извън това обаче тя по-скоро се освобождаваше от небанковия си бизнес, като например продаде лизинговата си компания. За "Булстрад" покупката на портфейла на НН пък щеше означавала лидерство в животозастраховането.

Нидерландската група, вероятно с цел да не вреди на репутацията си, фино е изолирала от надпреварата потенциални кандидати с местни собственици, казаха източници на "Капитал". Заради бързата процедура и оплакванията на някои от кандидатите за недостатъчна информация е имало и втори рунд в подаването на окончателни оферти. Консултант на продавача е PWC, който за по-малко от седмица е анализирал последните предложения, а продавачът е одобрил водещия купувач. Очаквано ангажираните в сделката не я коментираха официално заради споразумения за конфиденциалност.

Цена в широки граници

Търгът не е публичен и точни данни за офертите няма. Нямаше обявена и минимална цена, но при незадоволителни оферти е било възможно и NN Group да се откаже да продава.

Това, което разказват източници на "Капитал", обаче е, че предложенията варират в широки граници. Според някои оценки в най-консервативен вариант, ако се фактурират всички политически рискове за понижаване на таксите или дори евентуална национализация, оценката би била 50 млн. евро. Според запознати обаче в зависимост от това как всеки от кандидатите вижда рисковете и възможностите за синергии има шанс да се стигне и до двойно по-голяма сума. Финалният резултат 77.7 млн. евро договорени с KBC е горе долу по-средата на този диапазон. При отчитаните от пенсионната компания НН печалби от по около 2 млн. евро в последните години такава оценка изглежда доста оптимистична, като се има предвид и че натискът е по-скоро към понижаване на таксите, а и фазата на изплащане ще е съпътствана с повече разходи. Два източника на "Капитал" разказваха, че още в началния етап най-висока е била индикативната оферта от ОББ.

Обявяването на финалния резултат беше бързо, както и цялата процедурата се случва на форсирани обороти - поканите за участие са отправени през декември, февруари имаше обвързващи оферти. При всички положения финализирането ще отнело още месеци, като одобрение за сделката трябва да се получи от КЗК и КФН. От KBC не залагат точен срок, а говорят за приключване в рамките на годината.

Сделката е поредна, в която западен инвеститор напуска страната, а нови играчи не гледат към местния пазар. Все пак позитивен знак е интересът от вече присъстващите в страната европейски финансови групи да влагат още средства в укрепване на позициите си. От гледна точка на клиентите има и още една добра новина - конкуренцията при пенсионните дружества не свива допълнително и на пазара остават девет играча, два от които реално в една група. Реално с новият собственик и амбициите му може да се очаква по-скоро засилване.

Секторът с неговите проблеми

В България частният пенсионен сектор е млад - на малко над 20 години, през които той расте непрекъснато, тъй като в него влизат осигуровки, но досега не се изплащаха пенсии. Само за 2019 г. постъпленията от вноски са 1.45 млрд. лв., а за деветмесечието на 2020 г. - 1.13 млрд. лв. Със своите управлявани 17.4 млрд. лв. пенсионните фондове са ключов фактор и на местния капиталов пазар, макар вече голяма част от активите им да са вложени зад граница.

С размера си обаче вторият стълб на пенсионната система привлича и политически апетити. Първо, през 2010 г., а после и в края на 2014 г. циркулираха на високо ниво съвсем реални идеи за национализация на сектора. Те не се случиха, но след последната вълна през 2015 г. беше дадена възможност на осигуряващите се да се откажат от частните фондове - натрупаните по партидите им средства да се прехвърлят към Националния осигурителен институт и те да разчитат на пенсия само от държавата. Самият НОИ функционира разходопокривно (с удръжки от сегашните работещи плаща на сегашните пенсионери) и хронично работи на дефицит - дофинансира се от бюджета, като за 2021 г. предвиденият трансфер е 6.2 млрд. лв. Разчетите на самия НОИ са с влошаващата се демография недостигът през годините да расте не само номинално, но и като дял от БВП, което ще прави все по-трудно изплащането на адекватни пенсии.

Извън това често пенсионните фондове са атакувани и по линия на таксите и резултатите им. Най-общо казано, обвиненията са, че след всички удръжки постигнатата от тях доходност се оказва ниска, като сметки с различни допускания предполагат, че тя може да не покрие дори инфлацията. Самите пенсионни компании оспорват изчисленията, но така или иначе това създава периодичен обществен натиск да се понижават таксите им.

Друг системен проблем в сектора е, че половината пенсионни дружества са на местни икономически групи. През годините те усърдно влагат съществен дял от парите на осигурените в акции и облигации на компании, свързани със собствената си група, като заобикалят ограниченията за това в Кодекса за социално осигуряване. Това поражда редица рискове, вариращи от конфликт на интереси до директно източване, които, макар и известни вече повече от десетилетие, така и не намират адекватен регулаторен отговор.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    khf1613044394723880 avatar :-@
    Ivan Petrov
    • - 3
    • + 13

    Подписах с НН преди две години само и само да не давам пари на нашите мафиоти и да ги бойкотирам а сега те просто ще си ги купят. Чувствам се прецакан.
    За мен посланието тук е следното - каквото и да правиш в България, го правиш с българи. И Мерцедес да си купиш, пак ще го купиш от някой нашенски измекяр, който после ще ти обяснява, че смяна на скоростна кутия в третия месец не е гаранционен ремонт...

    Нередност?
  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 1
    • + 9

    До коментар [#1] от "Ivan Petrov":

    KBC не е българска компания на мутри. Те са най-голямата банка в Белгия. А това, че услугите им у нас са "побългарени" е друг въпрос.

    Нередност?
  • 3
    kbderror avatar :-P
    kbderror
    • - 9
    • + 1

    Поредната тенденциозна статия, как великия спасител (западен инвеститор) си бил тръгнал. Щото видиш ли ние едва ли нес ме некъдърни и не можем да си отрежем хляб, та те да ни покажат. (разбирай управляват парите за пенсия). Същото писахте и за BauMax, Kempinski и т.н....големи мрънкачи....
    Некои да се загледа в таблиците.... ?!? НН държат има нема 2 млн лева оперативна пара, също такива са им и инвестициите, (наполовина на 1я 2и в класацията)..... а на другите за сравнение са в пъти повече (кеш-а специално)....
    Нема значение да се плюе е по важно и hate да има, от борци за демокрация.... :)
    @ Ivan Petrov
    Като си толкова активно бойкотиращ, що не идеш направо да работиш некъде по европа, там директно да си внасяш на компанията майка, щото те и тука НН са през унгарското си подразделение както става ясно от статията.... аАа и като влезеш у магазина довечера не пропускай да НЕ си купиш нищо Българско, то е мутренско, минимум.... :)

    Нередност?
  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • - 1
    • + 6

    Тръгват ли си големи компании , като ЧЕЗ и ING от България ?! И кои ги сменят? Разни местни играчи, които знаят че може и тако и вако, според това чии номера имаш в телефона.
    За съжаление , на България и предстои бягство на капитали и терор от страна на правителството (данъчни и не само), ако така продължава. Пенсионерите някой трябва да ги храни, а никой няма мерак за това.

    Нередност?
  • 5
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Финала ми хареса

    Нередност?
Нов коментар