ДЗИ купи бившия Pfohe Mall във Варна за над 30 млн. лв. от "Хидрострой"

От мол към офиси

Отворилият в края на 2007 г. Pfohe Mall беше първият в морската столица, но бързо се превърна и в първия, който прекрати съществуването си в началния си вид. Още в първите месеци след откриването му комплексът показа сериозни пропуски в проектирането. След трайното влошаване на резултатите му инвеститорите Карл-Хайнц Пфое и Филип Майкъл Пфое излязоха от проекта, който междувременно беше ребрандиран в Shopping Outlet Center, и към средата на 2009 г. акциите на дружеството със специална инвестиционна цел "Люк" АДСИЦ, в чиито активи беше молът, станаха 100% собственост на свързваната по-късно с Делян Пеевски строителна компания "Водстрой 98". Впоследствие имаше проект част от комплекса да бъде прехвърлена на община Варна (срещу замяна на имоти и доплащане) с идеята там да бъде преместена администрацията от район "Младост", но това не се е случило, показва справка в Имотния регистър.

През лятото на 2016 г. молът отново смени собствеността си, след като "Водстрой 98" беше придобита от "Хидрострой" на Велико Желев. Година по-късно комплексът беше прехвърлен от "Люк" АДСИЦ директно в активите на "Хидрострой". Тогава от строителната компания коментираха за "Капитал", че възнамеряват да променят концепцията за комплекса и да го развиват предимно като офис сграда. Планът предвиждаше в мола да бъдат разположени и местните офиси на самата "Хидрострой" - което става факт през октомври 2017 г. след реконструкция на сградата от новия собственик. Като част от новата концепция в центъра бяха открити и фитнес и спортни клубове, зали за танци, детски центрове, заведения и др.

Според финансовите отчети на "Люк" към началото на 2017 г. аутлет центърът се оценява на малко под 19.5 млн. лв., а поземленият имот е с обща стойност 581 хил. лв. Приходите от наеми към 2016 г. - последната пълна година, в която комплексът е в портфолиото на дружеството - са едва 29 хил. лв. (при 156 хил. лв. година по-рано). От отчета за 2017 г. се вижда, че прехвърлянето към "Хидрострой" е било за близо 6.7 млн. лв., колкото са записаните приходи от продажба на дългосрочни материални активи. В отчета на "Хидрострой" за 2017 г. пък вписаните ДМА към края на годината са със 17.7 млн. лв. повече спрямо предходната (съответно 40.8 и 23 млн. лв.), а новопридобитите земи и сгради през годината са оценени на 18.7 млн. лв. Придобиването от "Люк" е частично финансирано с инвестиционен кредит за 3 млн. евро от Пощенска банка, обезпечен със сградите и терена на мола, плюс приходите от наеми в него.

Най-скъпата марка

Още през 2006 г. "Люк" АДСИЦ заявява марката Mall Varna в Патентното ведомство. Четири месеца по-късно подобна заявка прави и дружеството "Мол Варна", което стои зад друг от търговските центрове в града - едноименният комплекс, изграден от "Интерсервиз Узунови" и впоследствие преминал във владение първо на шотландската Miller Development, след това към финансиралата придобиването Raiffeisen Zentralbank, а накрая беше купен от германския строителен предприемач Мартин Хелвегер и групата му Kronberg International.

Макар и да притежава марката Mall Varna за сделки с недвижимо имущество, в т.ч. отдаване под наем, през годините "Люк" АДСИЦ развива обекта си първо под бранда Pfohe Mall, а след това - като Shopping Outlet Center. През май 2017 г. Велико Желев, който междувременно беше станал собственик на комплекса, коментира за "Капитал", че управляваният от "Люк" мол използва и двете наименования - Pfohe Mall и Mall Varna, макар и според източници на "Капитал" табелата да е била сложена на почти неработещия бизнес център едва през февруари същата година.

Междувременно също през 2006 г., но четири месеца след "Люк", компанията "Мол Варна" също подава заявка в Патентното ведомство - отново за защита на търговската марка "Мол Варна" (Mall Varna), но за дейностите по търговска информация и всякакви видове рекламиране. И тъй като в заявките си двете дружества са посочили различни класове стоки и услуги, за които ще ползват марката си, и двете марки са били регистрирани. Така се стига до ситуация, при която всяка от двете спорещи компании би могла да атакува другата за неправомерни дейности под защитената от нея марка - доколкото управлението на един търговски център включва както отдаването на имоти под наем, така и рекламирането.

От "Люк" реагират първи и през 2010 г. завеждат иск за неправомерно ползване на марката, което през 2013 г. печелят след две инстанции. Парадоксалното е, че в решението не е установен конкретният период, за който е извършено нарушението. След дълъг период на бездействие от компанията се активизират отново и в края на 2016 г. завеждат нов иск, с който претендират прецедентно високи вреди за 17 млн. лв. пропуснати ползи от неполучени приходи от наеми и 843.8 хил. лв. пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение. За иска е внесена огромната такса - над 700 хил. лв.

Решението на компетентния Софийски градски съд е издадено преди дни - на 31 януари 2020 г. В него съдът намира, че претенцията за неполучените наеми от 17 млн. лв. е недоказана. В мотивите си магистратите посочват, че "Люк" има увеличаващи се през годините несъбрани вземания от наем от отдаваните помещения в собствения му имот, като същевременно във финансовите му отчети намаляващите приходи от наеми не са обосновани с "неправомерно използване на търговската му марка от трето лице", а напротив - отбелязано е, че спадът се дължи на икономическата криза, увеличените площи за отдаване под наем в гр. Варна от трети лица, намаляване на покупателната способност и т.н. Ето защо съдът отхвърля като неоснователен и недоказан иска за пропуснатите приходи от наеми, като осъжда "Люк" да заплати на "Мол Варна" 178.3 хил. лв. разноски по тази част на делото.

Искането за обезщетение за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 843.8 хил. лв. е уважено, като по него "Мол Варна" дължи и 33.8 хил. лв. разноски по делото. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд до средата на февруари.