Интересът към удължения кредитен мораториум се засилва

През януари заемите, по които временно не се плащат вноски, се увеличават с над 200 млн. лв. до 8.28 млрд. лв.

Клиентите на банките, които желаят да получат разсрочване на кредитите си, имат още три седмици да се поискат това.

Николай Стоянов

Клиентите на банките, които желаят да получат разсрочване на кредитите си, имат още три седмици да се поискат това. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Банковите клиенти, които са поискали да се възползват от възможността временно да не обслужват заемите си, се увеличават през януари. При домакинствата покачването спрямо края на 2020 г. е с 4886 до малко над 82 хил. броя, а при фирмите - с 820 до близо 13 200 одобрени за разсрочване кредити. Като суми в двата сегмента ръстът е аналогичен - съответно 103.3 и 106.7 млн. лв.

Според първоначалния план т.нар. кредитен мораториум трябваше вече да е практически приключил и последните клиенти да излизат от него. През декември 2020 г. обаче той беше удължен и така досега възползвалите се от шестмесечна отсрочка могат да получат още три. Клиенти, които в началото на пандемията не са имали проблеми, сега също могат да поискат да не правят вноски по лихви и главници за до девет месеца.

Отложени проблеми

Сумарно кредитите под мораториум в края на януари достигат 8.28 млрд. лв. (или 11.87% от всички заеми), от които 6.47 млрд. лв. са фирмени. Всички те през настоящата година поетапно ще трябва да се върнат към обслужване на задълженията с изтичане на сроковете. В банковия сектор очакванията са за по-голямата част - 70-80%, това да стане безпроблемно и те да преминат към редовни плащания по новите си погасителни планове.

За останалите обаче всяка банка ще трябва да подхожда индивидуално. Това би трябвало в следващите месеци да произведе вълна от преструктурирания на договори за кредит, а също и покачване на необслужваните заеми.

Мораториумът реално отложи този проблем от 2020 за 2021 г., като подпомагаше банките да не им се налага ударно да начисляват обезценки и съответно да реализират загуби. По европейските регулаторни изисквания всеки заем с просрочие над 90 дни трябва автоматично да бъде класифициран като лош и съответно провизиран, което може да окаже натиск и върху капиталовата адекватност на банките. Мораториумът временно отмени това изискване, като все пак за банките остана задължение да изследват параметрите на всеки кредитополучател и при влошаването им да начисляват провизии. Освен това те трябва да провизират и загуби за бъдещи периоди заради влошените макроикономически показатели. Всяка от тях обаче има доста широко поле за преценка колко консервативно да подходи и какви параметри да заложи в моделите си.

Още три седмици

Клиентите на банките, които желаят да получат разсрочване, имат още три седмици да поискат това. Крайният срок за заявления е до 23 март, а за одобряването им - до 31 март. Първоначално това трябваше да се случи до края на септември 2020 г., но впоследствие сроковете бяха удължени. Максималният период на разсрочване също беше променен от шест на девет месеца. Няма данни обаче каква част от кредитите под мораториум са от вече възползвалите се от първоначалното предложение и каква са нови, които тепърва са изпитали затруднения.

Засега няма индикации за ново удължаване, като за да се стигне до такова, вероятно ще трябват и промени на европейски ниво, тъй като правилата за мораториумите се изготвят от Европейския банков орган. В България той формално е частен - предложен от Асоциацията на банките, а не административно наложен от БНБ, която обаче все пак го утвърждава. Така той е валиден за всички клиенти "които имат или очакват затруднения при погасяване на задълженията си, съгласно сключения с кредитора договор, във връзка с пандемията от ковид-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и със Закона за здравето, както и техните последици". В банките има известни разминавания в изискванията за документи, с които да се докажат тези затруднения, като при някои има повече пречки за получаване на одобрение. Посещението на място не е задължително, като всички банки приемат заявления онлайн.

Банковата печалба за януари е 77.3 млн. лв.

Секторът започва годината с положителен финансов резултат от 77.3 млн. лв., който при това е с 25 млн. лв. над отчетеното през януари 2020 г. Тогава обаче в началото на годината данните бяха изкривени от по-големи провизии заради очакваната криза при някои банки. Сега те са 36 млн. лв., или с 12 млн. лв. под отчетеното ниво година по-рано. Някои банки в началото на годината начисляват повече вноски за гаранционни фондове и това също натиска резултатите за януари. Тази година обаче сумата е по-малка, тъй като няма да се събират вноски за Фонда за преструктуриране на банките - при влизането в Банковия съюз стана ясно, че в него има събрани повече средства от изискваните по европейските правила. По основните линии на банковия бизнес обаче нетния лихвен доход се свива с над 10 млн. лв. до 221.1 млн. лв., а нетните приходи от такси и комисиони се покачват леко с 3 млн. лв. до 89.7 млн. лв.