Европейската централна банка промени целта си за инфлацията

В средносрочен план показателят трябва да бъде 2%

Васил Минков

Reuters © Reuters

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че променя целта за инфлацията в еврозоната в резултат на 18-месечно преразглеждане на стратегията си. Така тя се надява да подсигури доверието в себе си, след като в продължение на близо десетилетие подценяваше този показател. В дългоочакваното си решение ЕЦБ залага целевата инфлация на "средно 2%", заменяйки предходната формулировка от "близо до, но под 2%", съобщава Reuters.

На практика ЕЦБ последва Федералния резерв на САЩ, който през миналата година също повиши целите си за инфлация.

"Дълбоки структурни промени в световната икономика"

Първото стратегическо преразглеждане от 2003 г. насам е един от приоритетите на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, по-който тя работи, откакто пое институцията от Марио Драги през 2019 г. Настоящата актуализация се аргументира с "дълбоки структурни изменения в глобалната и европейската икономика". ЕЦБ отчита, че равновесните реални лихвени проценти са се понижили след световната финансова криза.

Управителният съвет също обяви, че лихвените проценти остават основно средство на паричната политика. Други инструменти като търгуване с ценни книжа, ориентир за паричната политика, и операции по дългосрочно рефинансиране също са важна част от инструментариума на ЕЦБ и ще бъдат използвани целесъобразно.

Новата цел

Въпреки че ЕЦБ беше заявила, че целта ѝ ще бъде симетрична, тя не беше споменала, че ще се толерират и изменения нагоре от таргета след дълго продължилата ниска инфлация. Симетричността се изразява в това, че управителният съвет счита отклоненията както в положителна, така и в отрицателна посока за еднакво нежелателни.

"Инфлационен буфер над нула процента дава на паричната политика пространство за понижаване на лихвените проценти при неблагоприятно стечение на обстоятелствата, както и предпазен марж срещу риска от дефлация", се казва в съобщението на институцията. Според управителния съвет определянето на инфлационна цел от 2% в средносрочен план ще подпомогне поддържането на ценова стабилност, включително чрез ролята й на котва за инфлационните очаквания. Новата цел предполага задаване на долна граница, за да се избегнат негативни отклонения от таргета. Първоначално планирано да отнеме година, решението беше забавено поради фокусирането на ЕЦБ върху справянето с последиците от пандемията.

Реакции

Стефан Леге, икономист от University of St Gallen, коментира пред Reuters, че решението на ЕЦБ не е изненадващо. "Очакваше се, че по-висока инфлация не просто ще се толерира, а ще се таргетира. Политически е много изкушаващо, тъй като ползите са непосредствени, а цената се плаща едва през следващите години", допълва той.

Ръководството на ЕЦБ също възнамерява с паричната си политика да вземе под внимание климатичните изменения. Тя не е първата централна банка, която обръща внимание на този въпрос в приоритетите си. Освен чрез включване на климатичните фактори в оценките по паричната политика, Управителният съвет "ще приспособи параметрите на паричната политика, що се отнася до оповестяванията, оценката на рисковете, покупките от корпоративния сектор и рамката за обезпечения".

Други промени

Обявени бяха и промени в методологията за изчисляване на инфлацията. Според ЕЦБ хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) остава най-добър измерител, но той трябва да включва и разходите за жилища, обитавани от собствениците си, които постепенно ще бъдат включени в изчисленията.

ЕЦБ също така планира да направи информационните си материали по-достъпни и разбираеми за широката общественост, за да се повиши доверието в институцията, както и нивото на разбиране на политиките от страна на гражданите. Стратегията на ЕЦБ подлежи на периодична оценка на целесъобразността, а нова стратегия се очаква през 2025 г.