Свят

Икономическото разделение между САЩ и Европа нараства

Америка ще се развива доста по-бързо тази година, докато ЕС ще е ограничен от по-малкото публични разходи, по-строги ограничения за бизнеса и по-бавна ваксинация

Кирил Кирчев

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

От самото начало пандемията нанесе по-дълбоки икономически щети на Европа от САЩ. Година по-късно отговорите им на корона кризата показват, че икономиките от двете страни на Атлантика са на път да се отдалечат още повече. Разликата в производството на ЕС - това, което блокът произвежда в момента, в сравнение с потенциалния БВП (количеството стоки и услуги, които може да произведе една икономика при пълно и най-ефективно използване на наличните производствени ресурси), в началото на тази година е два пъти по-голяма от тази в САЩ. Това означава, че европейската икономика създава по-малко работни места, търсенето е по-слабо и генерира по-ниска инфлация, пише в анализ Financial Times.

САЩ ще се развиват по-бързо тази година, докато Европа ще бъде ограничена от по-малкото публични разходи, по-строги ограничения за бизнеса и по-бавна ваксинация, смятат икономисти. САЩ вероятно ще догонят своя предпандемичен прогнозен ръст през следващата година, докато за Европа няма реалистичен шанс това да се случи в продължение на няколко години, казва Ерик Нилсен, главен икономист в италианския банка UniCredit.

След като миналата седмица Конгресът на САЩ одобри новия пакет стимули за 1.9 трлн. долара, Нилсен изчислява, че американската икономика ще се възползва от общ паричен фискален стимул на стойност 11-12% от брутния вътрешен продукт тази година. За разлика от това новите фискални мерки, планирани от 19-те държави от еврозоната, в съчетание с допълнителни разходи за съществуващи схеми за социално подпомагане, пропуснати данъчни приходи и плащания от фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, възлизат на 6% от БВП.

Разлика при ваксинациите

Американският президент Джо Байдън заяви миналата седмица, че всеки възрастен в САЩ ще има право на ваксинация срещу коронавирус до 1 май, тъй като определи празника на Деня на независимостта на 4 юли като цел за връщане към някаква нормалност. За разлика от това ЕС се бори да постигне целта си да ваксинира 70% от възрастните до септември и е възпрепятстван от забавяне на производството и опасения относно ефективността и потенциалните странични ефекти на ваксината на AstraZeneca.

Някои големи щати в САЩ като Флорида и Тексас премахнаха повечето ограничения срещу коронавируса, докато частичните блокади бяха затегнати в някои части на Европа заради покачването на заразените.

"Забавянето на ваксинацията и недостатъчната фискална политика ще повлияят на растежа през следващите тримесечия", смята Виктор Констанцио, бивш заместник-председател на Европейската централна банка. "Европа рискува тази година да постигне половината от темпа на растеж, който ще постигнат САЩ."

По-слаби икономически прогнози за ЕС

Икономическото разделение вероятно ще излезе наяве тази седмица, когато Федералният резерв подобри прогнозите си за растежа в САЩ за тази година. През декември Фед заяви, че очаква ръст от 4.2%, но на фона на пакета фискални стимули на Байдън и по-бързото от очакваното провеждане на ваксинирането мнозина прогнозират по-бързо възстановяване.

Миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че има "забавяне във времето" между плановете за стимулиране в САЩ и европейските данъчни стимули, като добави: "Нашите собствени фискални мерки все още не стартират. И ние се нуждаем от това." Икономиката на еврозоната се сви с 6.6% през миналата година в сравнение със спад от 3.5% на БВП в САЩ и се очаква валутният съюз да влезе в двойна рецесия с второ поредно тримесечие на спад през първите три месеца на тази година.

ОИСР от миналата седмица прогнозира, че американската икономика ще нарасне с 6.5% през тази година и 4% през следващата, надминавайки прогнозирания за еврозоната ръст от 3.9% през тази година и 3.8% през следващата. САЩ имат и допълнително предимство заради по-големите спестявания на домакинствата, натрупани по време на пандемията. Те биха могли да бъдат използвани, ако икономиката трайно се възстанови и хората получат нужната доза спокойствие, че здравните проблеми се разрешават.

Лукреция Райхлин, професор по икономика в London Business School, смята, че висшите чиновници в ЕК проявяват слаб интерес да подготвят пакет стимули, съответстващ на този на САЩ за 1.9 трлн. долара. Според нея служителите са били съсредоточени върху финализирането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, който ще осигури комбинация от заеми и безвъзмездни средства за държавите от съюза в продължение на пет години - дори ако плащанията от него възлизат само на 1% от БВП на валутния съюз тази година.

Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ, също предвижда "нуждата от повече тласък" от европейските фискални мерки.

Може да се появи още един разрив - в паричната политика. Федералният резерв е малко вероятно да сигнализира за някаква неизбежна промяна след поставяне на високи изисквания, за да пристъпи към увеличение на лихвените проценти и намаляване на покупките на активи. Ако обаче американската икономика отскочи рязко тази година и се приближи до пълната заетост следващата година, централната банка е длъжна да обмисли по-рано от очакваното премахване на икономическата подкрепа. Това би довело до противоречие с ЕЦБ, която обяви "значително" увеличение на темпото на изкупуване на облигации, а прогнозираната инфлация ще остане доста под целта дори след две години.