Регулациите за свързаността на банките с криптопазарите вървят към затягане
Базелският комитет до края на годината ще представи новите изисквания
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Базелският комитет до края на годината ще представи изисквания за това колко капитал трябва да държат банките, за да обезпечат криптоактивите в своите баланси, съобщи Reuters. Миналата година международният банков орган излезе с предложение, че всеки долар в криптоактиви, държан от банките, трябва да бъде покрит с долар реални пари. Комитетът напредва към затягане на регулациите след сътресенията на криптопазарите през последните месеци, а институции като ЕЦБ оценяват като все по-големи рисковете от експозицията към криптоактиви.
- Има ли измъкване от криптогравитацията?
- Дом под пиксел звездите: как пазарът на виртуални имоти достигна 500 млн. долара.
Планираните правила вероятно ще задължат банките да разполагат с достатъчно капитал, за да могат изцяло да покрият загубите от притежаваните от тях криптовалути. Миналата година идеята на комитета срещна съпротива от банки като JPMorgan Chase и Deutsche Bank. Банкови асоциации заявиха, че предложените изисквания представляват "съществена пречка за участието на банките в пазарите на криптоактиви".
Първоначалните идеи бяха някои от криптоактивите като стейбълкойн да попаднат в обхвата на настоящите правила и да се третират като облигации, заеми или депозити. Това вече не е сигурно, след като стейбълкойнът TerraUSD, който трябва да е обвързан с долара, се срина и повдигна въпроса за стабилността на криптопазара. "Последните развития допълнително подчертаха важността на наличието на глобална минимална пруденциална рамка за смекчаване на рисковете от криптоактиви", се казва в изявлението на комитета.
Базелският комитет за банков надзор се състои от централни банки и регулатори от 28 държави и юрисдикции, както и от три наблюдаващи страни и пет агенции. Той се поддържа от Банката за международни разплащания (BIS). Решенията му нямат силата на закон, но страните имат ангажимент да ги въведат в националните си правни рамки.
Еврозоната като национална юрисдикция
Комитетът е постигнал съгласие, че еврозоната трябва да се разглежда като една национална юрисдикция, когато става въпрос за определяне на допълнителния капиталов буфер за базирани там глобални банки. Третирането на техните експозиции в рамките на еврозоната като вътрешни ще намали изискванията за някои кредитори. Според анализ на Bloomberg BNP Paribas и Deutsche Bank ще са най-облагодетелствани от промените, като изискването за буфер на BNP може да падне с 0.5 процентни пункта.
ЕЦБ, която регулира големите кредитори в еврозоната, заяви, че това е стъпка към по-интегриран банков сектор в Европа и към създаване на истински вътрешен пазар.
Комитетът е постигнал съгласие и по окончателен набор от принципи за надзор на банковите рискове, свързани с климата. Те ще бъдат публикувани през следващите седмици.
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.