Лихвите плавно растат през януари, а кредитирането дава сигнали за забавяне
Обемът на новото финансиране и за бизнеса, и за домакинствата се свива в сравнение с декември
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Новата година започва с нов плавен ръст на лихвите по кредити и депозити, в синхрон с очакванията на банкери и анализатори на банковия пазар. От публикуваните данни за лихвената статистика на БНБ към януари 2023 г. се вижда, че за пореден месец в почти всички сегменти новоотпуснатите заеми леко поскъпват. При депозитите също се наблюдават сигнали за постепенно повишаване на доходността, която през последните години беше близо до нулата, а при спестяванията на бизнеса - дори и отрицателна.
И докато лихвите бавно поемат нагоре, при кредитната активност на банките в края на 2022 г. и началото на 2023 г. започват да се появяват и сигнали за плавно охлаждане. Те също бяха очаквани - от една страна, заради неколкократните предупреждения на БНБ за риск от прегряване особено на ипотечния пазар, плюс последвали регулаторни мерки за противодействие на тези рискове. А от друга, заради рязко ускорилата се инфлация, която накара бизнеса да преосмисли инвестиционните си планове, а домакинствата - да ограничат потреблението.
Свиването на портфейлите
В резултат на това първият месец на новата година се оказва втори пореден, в който отпуснатото ново финансиране от банките и за фирмите, и за физическите лица се свива. Това е особено ясно изразено в корпоративния сегмент, където през януари 2023 г. са били предоставени нови заеми за общо 772 млн. лв. при 1.04 млрд. лв. за декември 2022 г. Сравнението на годишна база на пръв поглед показва ускоряване в активността - в началото на 2022 г. обемът нови фирмени заеми е бил 584.6 млн. лв. Погледнато на фона на цялата изминала година обаче, сумата е осезаемо по-ниска спрямо предоставяните средно 894 млн. лв. на месец за изминалите 12 месеца.При кредитите за домакинствата движенията са малко по-разнопосочни. Сумарно размерът на новоотпуснатото финансиране през януари е по-нисък и от двата последни месеца на 2022 г. - съответно 801.6 млн. лв. в началото на новата година и 890.7 млн. лв. за декември и 973.1 млн. лв. за ноември. Разбивката по сегменти обаче показва, че през януари обемът на потребителските заеми расте до 484.7 млн. лв. при 421.4 млн. лв. месец по-рано, но остава под отчетените през ноември 535.4 млн. лв. При ипотеките ръстът е продължил до декември включително, когато клиентите на банките са получили ново жилищно финансиране за общо 469.3 млн. лв. (427.7 млн. лв. през ноември), а данните за януари 2023 г. вече показват спад до 316.9 млн. лв. И в двата сегмента обаче годината започва с по-ниски обеми в сравнение с отпусканите средномесечно в периода януари - декември 2022 г. - съответно по 560 млн. лв. потребителски кредити и по 395 млн. лв. жилищни заеми.
При анализа на данните обаче не трябва да се забравя и това, че реалните ръстове на кредитните портфейли на банките всъщност са с чувствително по-умерени темпове - това се дължи на факта, че успоредно с отпускането на ново финансиране има и съществена активност по линия на погасяванията на задължения, което е особено валидно за обичайно по-краткосрочните потребителски заеми.
Междувременно данните от лихвената статистика показват активизиране и при предоговорените и рефинансирани от бизнеса и домакинствата заеми. През декември корпоративните клиенти на банките са преструктурирали задължения за общо 1.04 млрд. лв. в сравнение с 958.2 млн. лв. през декември и 756.5 млн. лв. средномесечно за 2022 г. При домакинствата обемът на предоговорените и рефинансирани кредити в началото на новата година е 290.7 млн. лв. при 259.1 месец по-рано и 265.9 млн. лв. средномесечно за цялата изминала година.
Плавното покачване на лихвите
Подобно на динамиката в обемите на кредитиране, при лихвите също обръщането на тенденцията засега е по-видимо в корпоративния сегмент. Това може да се обясни с факта, че там при съществена част от заемите цената е обвързана с Euribor, който расте с предприетите от Европейската централна банка стъпки по повишаване на основните лихвени проценти в еврозоната. Така през януари цената на финансирането в евро за бизнеса вече е 4.14%, спрямо 3.92% месец по-рано, като стойности над 4% не бяха наблюдавани на пазара от 2018 г. При заемите в левове лихвата достига 3.5% при 3.12% за декември.При масовите ипотеки в левове увеличението е доста по-умерено - до 2.61% през януари при 2.6% за декември. А при потребителските заеми в левове новата година дори започва със спад на средната цена на новоотпусканото финансиране - до 8.93% в сравнение с 9.65% в края на 2022 г.
Доходността по депозитите, макар и да остава близко до нулата, също все по-устойчиво расте. Така например при спестяванията на домакинствата вече 3-4 месеца поред стойностите трайно са над 0.2%, след като от началото на 2020 г. неизменно бяха закотвени под 0.1%. При фирмените депозити пък обръщането на тенденцията е още по-видимо - до средата на миналата година банките на практика таксуваха компаниите, които влагаха парите си при тях, докато към януари 2023 г. лихвата по новопривлечените корпоративни депозити за срок до 1 година в левове е била 0.6%, а по тези в евро дори надхвърля 1% и достига 1.09%.
6 коментара
Лихвите нагоре, а аз нямам търпение да се върна на пазара в който в момента не мога да съм, заради обичащите 35 годишни ипотеки...
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
И кой е тоя пазар, дето толкова искаш да си, ама ти пречат ипотеките?
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
До коментар [#3] от "Бай Ганьо":
Забележи, че ипотечните заеми нарастват с доста по-ниска скорост, но пък лихвата по ипотечните буквално не е мръднала. От 2,6% на 2,61%. Явно хората очакват подскачане, което засега не се реализира. Но когато банките надуят лихвите по депозитите автоматично ще качат лихвите по заемите. Само че това ще се случи, ако някоя банка реши да вземе по-голям пазарен дял. Срещу това обаче ще вкарат клиентите със заемите и ипотеките в трудности, което би натоварилно имотния пазар. Затова за банките е по-изгодно да държат депозитите с ниска лихва и ипотеките евтини. Пък задържането при ипотеките вече се случва. Може би хората не са сигурни и за работното си място или пък няма повишения, а пък инфлацията изяде доход. И нашите банки не са в голяма конкуренция, а масовият спестител не знае как да открие банкова сметка в западна Европа и там да получава 2-2,5% (скоро 3%) лихва върху депозита или да използва ETF-и върху еврокнижа или доларови книжа. При последните лихвата е близо 5% и ще се покачва.
Банките в Бългърия станаха много нагли. От началото на Ковита вдигнаха таксите си за месечно обслужване, теглене на каса, превод и т.н над 10 пъти. Изнудват клиентите си да приемат на електронни разплащания, при които няма никаква следа кой точно е наредил превода, а всичко се свежда до един код, който лесно може да се прихване от хакери. В същото време държавата ни принуждава всеки месец да й правим преводи на социални плащания с десетина превода по една и съща банкова сметка. На банкете работата им е да въртят парите на вложителите си, като за това плащат лихви и да дават кредити - като за това вземат по-големи лихви. Само, че в тази държава те си помислиха, че тяхната функция е да пазят парите на вложителите си и да ги крадат когато и както си решат. Така за миналата година те направиха печалби над 2 милиарда от гърба на хората, а вложителите не получиха нито стотинка. Това дали е пазарна икономита?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.