Печалбата на банките за първото полугодие скача с 66% до 1.7 млрд. лв.

Разбира се, подобни мъдрости, дори да има доза философска истина, трябва да се приемат с особено внимание. В случая определено основната причина за силното представяне на банките далеч не е икономическият бум, макар 2022 г. да пожъна множество рекорди и по тази линия. Реално печалбата е движена от разширяването на лихвения спред като страничен ефект на започналото затягане на паричните условия от ЕЦБ. Благодарение на необичайната комбинация от свръхликвидност, висока инфлация, недостиг на работна ръка и все още щедро леещи се държавни помощи временно пред банкерите се отвори златен прозорец - лихвите по кредити (особено за бизнеса, които масово са вързани за Euribor) се покачват, докато няма никакъв пазарен натиск за повишаване на тези по депозитите.

Този момент няма да продължи вечно. В следващите месеци вероятно забавената трансмисия на монетарното затягане ще започне да се усеща, като с действията си БНБ се опитва да ускори този процес. А с това и привидно спокойните финансови води със сигурност ще се поразлюлеят, но като че ли усилващите се ветрове вещаят лека лятна буря, а не опустошителен ураган.

Когато парите отново имат цена

Ако в предходните периоди увеличаващият се нетен лихвен доход беше основен двигател за печалбите на банките, сега той буквално е включен на турбопредавка. За полугодието на 2023 г. номинално покачването на показателя е с над 0.8 млрд. лв., или 55%, до 2.27 млрд. лв. Тук обаче основният ефект идва не толкова от заемите за бизнеса или домакинствата, а от възстановената възможност на банките да управляват свръхликвидността си с покачващите се лихви от ЕЦБ и доходности на пазарите. Около половината от ръста идва от кредитите за други банки, което най-често са пласирани средства в централите и други банки от групата. Ако преди година възможностите да се вложат свободни средства при над 0% бяха силно ограничени, от началото на 2023 г. дори само депозирането им в ЕЦБ носи над 3%. Все пак съществено се покачват и лихвените постъпления от фирмените заеми, а в доста по-малка степен от потребителските и ипотечните.

При нетния доход от такси и комисиони ръстът продължава да се свива и те допринасят номинално със символичните 31 млн. лв. (4.5%) до 729 млн. лв. Като цяло, ако в ерата на отрицателните доходности банките залагаха на повишенията на такси, сега натискът тук чувствително отслабва.

Разходите за обезценки се запазват почти без промяна - 183 млн. лв. за първите шест месеца на 2023 г. при 188 млн. лв. за същия период на 2022 г., като така не влияят особено на динамиката в печалбата. А единственото, което продължава да тежи на оперативното представяне, са административните разходи, теглени най-вече от растящите заплати. За полугодието те се покачват с 65 млн. лв. и достигат 1.03 млрд. лв. Темпът на растеж обаче се забавя от 13.3% преди година на 6.7% сега.

Резултатът от този коктейл от фактори е повсеместна печалба. За полугодието всички банки, с изключение на малкия прохождащ клон на естонската BigBank, са на печалба и при почти всички тя расте с двуцифрени проценти. Възвращаемостта на активите за последните 12 месеца достига 2.26%, а тази на капитала надхвърля 20% - нива, невиждани от преди световната финансова криза. Шампиони тук са Уникредит Булбанк (450 млн. лв.) и ДСК (447 млн. лв.), които традиционно в първото полугодие получават и тласък от дивиденти от дъщерните си дружества. Дори и така обаче те носят над половината от печалбата на сектора и може да се очаква и двете още през настоящето тримесечие да надхвърлят миналогодишните си рекорди. ОББ обичайно работи при по-ниски показатели за рентабилност, като сделките по сливания също по правило временно влияят негативно на резултатите, което може да обясни и по-слабото представяне на Пощенска банка.

Разместванията на върха

След официалното юридическо вливане на Кей Би Си банк (бившата Райфайзенбанк) в ОББ, вече българското подразделение на белгийската KBC официално зае номер 1 по активи с почти 31.4 млрд. лв. Дистанциите в челната тройка обаче са минимални, което вещае изострена конкуренция с ДСК (30.6 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (29.9 млрд. лв.). Пощенска банка също е напът да приключи поредна консолидация, като вече портфейлите на придобития от нея клон на BNP Paribas Personal Finance са прехвърлени в баланса ѝ. Дори и така обаче тя с нейните 17.9 млрд. лв. активи остава на солидно разстояние от първите три.

След тези сливания на българския пазар активни остават 17 банки и 6 клона на чужди институции, но концентрацията е все по-осезаема - 76% от активите са съсредоточени в топ 5 играчите, а всички останали се борят за малко под четвърт от бизнеса. Обяснимо там също може да се очаква повече динамика и борба за пазарен дял, което да произведе разместване на пластове.

Рокада има за седмата позиция, където Прокредитбанк измества Алианц банк - и двете с по около 2.4% дял. Покрай изчезването на Кей Би Си банк от статистиката пък в топ 10 влиза Инвестбанк с 2.86 млрд. лв. активи. Позицията й обаче все повече е под натиск от агресивно растящите БАКБ и особено Ти Би Ай банк, която в последните 12 месеца увеличава активите си 50% до 2.4 млрд. лв.

Битката за всеки клиент

Променящата се лихвена среда и затягането по замисъл би трябвало да се пренесат и в по-консервативно банкиране, но поне към момента на ниво система не показват това. Това важи особено на ритейл пазара, където досега ефектът практически не се е пренесъл и при все още изобилния ресурс на банките конкуренцията е изострена.

Като най-агресивен играч се откроява ДСК, която за второто тримесечие в номинално изражение е увеличила с най-много портфейлите си във всички сегменти. При фирменото кредитиране тя бележи същински скок от 572 млн. лв. (9%) до 6.9 млрд. лв., което е доста над средния тримесечен ръст за сектора - 2.6%. Така тя скъсява дистанцията с Уникредит Булбанк (9.3 млрд. лв.) и новият номер 2 - ОББ (8.4 млрд. лв.), които растат по-скромно. Вероятно при покачващите се лихви в момента в немалка степен разместванията се дължат и на привличане на чужди клиенти с агресивни оферти за рефинансирания.

При жилищните кредити годишният ръст се запазва висок над 17%, като те достигат почти 20 млрд. лв. Битката за клиенти е доста по-равномерна, като ДСК (4.7 млрд. лв.) малко разширява лидерството си пред новия претендент - ОББ, която заедно с отпуснатите от "Райфайзен" вече има над 4.3 млрд. лв. ипотечни портфейли.

На пазара на потребителските заеми ДСК също излиза напред за тримесечието със 140 млн. лв. ръст в портфейла, но ако се погледне година назад с нейните около 200 млн. лв. бледнее пред по-агресивните в сегмента Ти Би Ай банк (475 млн. лв.) и Пощенска банка (520 млн. лв.). Тук трябва да се има предвид, че бизнесът на Уникредит в сегмента е изведен в дъщерно дружество.

Макар да не се очаква рязко обръщане на трендовете, към края на годината и началото на следващата вероятно постепенното охлаждане ще обхване и българския пазар. Възможностите да се извлича доходност от свръхликвидността на банките намаляват, след като БНБ повиши нивото на задължителните минимални резерви от 10 на 12% и практически изтегли около 3 млрд. лв. от обращение. През есента не е изключено да има и втори епизод до 15%.

Очакван ефект от това е банките да изострят конкуренцията си и за привличане на ресурс, което да покачи цената му. С повишението на лихвите по депозитите ще започнат да се свиват маржовете, а пренасянето в лихвите по кредитите ще забави ръстовете. Ако охлаждането на икономиката се окаже по-осезаемо като риск стои и сравнително бърз скок в необслужваните кредити.

В момента показателите на банковия сектор демонстрират здравина, която създава усещане за пълна непоклатимост, но историята е показала, че кризите могат да са мигновени и неочаквани, така че изостреният апетит за риск може да изиграе и лоша шега. В отражението на огледалото, дори да не е изкривено, се вижда миналото, а не бъдещето.