Петър Андронов: Едно от малкото хубави неща на кризата от 1997 г. бяха научените уроци
Банкерът и бивш регулатор разказва пред "Капитал" за банковите колапси в България и справянето с последиците от тях
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Капитал 30: Големите теми
През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми".
Вече разгледахме присъединяването на България към НАТО и ЕС, големите икономически кризи, отношенията на България с Русия, как се управляваше България през годините и емиграцията.
Надяваме се, че за по-младите това ще е интересно, за да спорят по-информирано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.
Визитка
Петър Андронов е експерт, под чийто поглед като регулатор и после като банкер са преминали повечето бурни събития в сектора през прехода. Той постъпва в БНБ през 1997 г. като от 2002 до 2007 г. е главен директор на управление "Банков надзор". Оттогава насам кариерата му е обвързана с финансовата група KBC. Tой става главен изпълнителен директор на СИБанк и кънтри мениджър за България на белгийската банка. Андронов е основен двигател на покупките и сливането на ОББ (2017) и Райфайзенбанк (2022), като резултатът е най-голямата банка по активи в страната. Днес Петър Андронов е председател на надзорния ѝ съвет, като от 2021 г. е член на изпълнителния комитет на KBC, както и главен изпълнителен директор на бизнес звеното "Международни пазари". Тук влизат дъщерните й банки и застрахователи в България, Словакия и Унгария. Освен това Андронов отговаря и за управляващото дружество в групата - KBC Asset Management.
Вие не сте в БНБ от самото начало на прехода, а от 1997 г., но със сигурност имате поглед какъв е генезисът на банковия колапс от 90-те? И с какво е различен от кризите в другите страни от ЦИЕ?
В интерес на истината като цяло в ЦИЕ нямаше толкова дълбоки трусове като нашия. Имаше проблеми с отделни банки, но взривът, който ние преживяхме, няма еквивалент. Очевидно, за да се случи в такава крайна форма, действаха комплекс от причини на всяко ниво - в икономиката, в държавното управление, в регулирането и надзора и в самото разбиране за това как се върши банково дело. Болна икономика, болна политическа система, процес на раздържавяване, който се случва в хаотичен порядък, банково регулиране, което допуска опортюнистично, непрофесионално и некомпетентно присъствие в банковия сектор. Банковите мениджъри нямаха нито теоретичен, нито практически опит как се управлява търговска банка в пазарна среда. Отговорността за средствата на вложителите беше също непозната. БНБ също не умееше да надзирава и регулира търговски банки. Може да обобщим, че нашата катастрофа от 1997 г. е интерференция от редица негативни фактори, които срутиха не само банките, а цялата държава. Много е трудно да се каже коя е първопричината.Имаше ли начин тази тази интерференция да не се случи, ако един от елементите го нямаше? Примерно ако след 1990 г. не се раздаваха толкова банкови лицензи на субекти с неясен капитал...
Да, но преди това БНБ никога не е имала яснота как се прави това, тя дори не знаеше как се прави парична политика. Тя нямаше изградени рефлекси и навици. Като че ли всички грешки, характерни за този период на бързо прехвърляне на държавните активи в частни ръце под всички възможни форми, се проявиха ярко и в банковия сектор. И тогава банките трябваше да вземат лиценз с наличие на капитал, но парите се вземаха назаем от държавни банки. Това, първо, не им беше работа - да дадат пари на частния предприемач да си направи банка, за да ги конкурира. И второ, регулаторът по никакъв начин не може да одобрява зачатието на частна банка с пари назаем. После тези неща бяха уредени, но първо по нашенски всичко трябваше да стане по най-неудачния начин. В кръга на шегата, знаете, че човешкият мозък е започнал да се свива в някакъв период преди 10 хил. години и е загубил около 5-6% от обема си, но може би в България тази редукция е била по-изразена. Кой знае. Винаги съм се чудел защо толкова много неща се случват нормално и правилно в другите страни, а при нас рецидивират. Затова някои и днес казват, че българският преход още не е свършил.Може ли да се направи разграничение къде беше по-големият проблем - в държавните или в частните банки?
Навсякъде. Мнозина се бяха впуснали в смело, да не кажа безразсъдно и безотговорно кредитиране на частни и държавни компании в летално състояние. Наливаха се пари във всякакви начинания с ясното съзнание, че няма да бъдат върнати. Огромни бяха мащабите на т.нар. комисионерско кредитиране, което тогава процъфтяваше. Беше масова практика кредит да се отпуска срещу комисиона като единствен критерий. Много неща, които в този период се случваха като в Див запад, или Див югоизток, се случваха в периода на натрупване на капитал по възможно най-лошия начин. Дори ми е трудно да кажа, че сме направили нещо както трябва, като само последвалият период на валутен борд и засилен банков надзор ми дават някакво основание. Ако перифразирам Чърчил, който е казал за американците: "Те са чудесни хора. Винаги може да разчиташ, че ще направят каквото трябва, след като са опитали всичко останало." И ние опитахме всичко, преди да направим каквото трябва, но с висока цена.Има и друга гледна точка към този период - не като наслагване на грешки, а като планиран грабеж, организиран от някого - Държавна сигурност, куфарчета...
В този период съм бил новодипломиран експерт. Няма как да знам какво е ставало в онези големи сгради с петолъчките, какви сценарии е правил някой. Като имаме предвид, че милион или бог знае колко души са били част от мрежата на Държавна сигурност, да кажа априорно, че не е имало сценарий, че не е имало "куфарчета" като метафора, е малко наивно. Но в същото време да се описва всичко като гениална конспирация на един мозък, който движи всички тези сили в някаква посока, също не вярвам. Надали някой е бил доволен от крайния резултат в началото на 1997 г. Като предизвикаш катастрофа на бързо движещ се влак, е много трудно да прецениш дали ще останеш във вагона, който ще остане на релсите, или ще се окажеш размазан с всички останали пътници. Така че и да е имало някакви планове в началото, впоследствие всичко излезе от контрол.Как точно изглеждаше банковият пейзаж през 1997 г., когато се захванахте с разчистването на последствията от кризата? Имаше ли въобще жизнеспособни банки?
Малко преди валутния борд номиналният лихвен процент стигна 300%, а реалният - над 1000%. Коя банка може да е жизнеспособна след това? Банковият сектор беше разнебитен, както и цялата икономика. Разликата беше между напълно унищожени банки и такива, в които е останала здрава част и които можеха да оцелеят с подкрепа. По-здравата заради характера на бизнеса ѝ - Булбанк, например стана платформа за спасяване на други банки. С две-три изключения останалите бяха или фалирали, или в много тежко състояние. Вече имахме над 15 банки с отнети лицензи, с мораториуми, с перспектива да бъдат обявени в несъстоятелност. Някои бяха с портфейли от 100% необслужвани кредити, защото и кредитополучателите при тези лихви не биха могли да върнат никакъв кредит. Имаше клонове на чуждестранни банки, които бяха сравнително непокътнати, но дори и те не бяха в положение за някаква експанзия. Наистина бяхме в мъртво положение. И БНБ също беше в тежко състояние и след въведения валутен борд и избраното ново ръководство започна строеж от нула, даже от под нулата.Имаше ли в този период политически натиск над вас?
Не, тези първи години бяха може би най-романтичният и най-благодатен период за БНБ и банките. Всички бяха осъзнали, че банковото регулиране и надзор не са играчка, която лесно става плачка. И политици, и всички останали бяха стигнали до скъпия урок, че играта с финансовия сектор води до национални катастрофи, и се държаха на здравословна дистанция от БНБ. Имаше нагласа, че трябва централната банка да се остави да си свърши работата и дори да ѝ се оказва политическа подкрепа - за законодателни промени и осигуряване на комфорт. Става дума за първите години на Иван Костов като министър-председател и Муравей Радев като министър на финансите. Не трябва да забравяме и че в резултат на катастрофата МВФ пое на ръчно управление много сфери, включително банковия сектор в сътрудничество с БНБ. Кабинетът на представителя на МВФ беше съседна врата на тази на управителя на БНБ. Така че политиците пазеха дистанция, но имаше и някой външен фактор, който да помага да се спазва хигиената. Имаше и други външни помощници, ЕС не присъстваше, но САЩ чрез USAID даваха неоценима подкрепа на нас и на много други администрации за институционално изграждане, обучение, практики. Беше златно десетилетие за БНБ, банките и разбира се, за България.Колко траеха тези първоначални години без натиск?
Първоначално трябваше да се извършат три неща. Първо, да се изчисти миналото, което трябваше да направи БНБ през съдебната система, и едва ли някой е изненадан, че това не ставаше гладко. Второ, да се подсилят и оздравят частите от банковия сектор, които оцеляха. И трето, банковият надзор на БНБ да се изгради поновому. Естествено, след време този процес започна да се изтощава и политическата хигиена започна да отслабва. Имаше и естествена промяна с оттеглянето на МВФ след 7-8 години интензивно участие. Все пак периодът преля в преговори за присъединяване към ЕС. Така се появи друга кауза, което също имаше здравословен ефект.А имаше ли корпоративен натиск - например по това време са големите банкови приватизации, имаше ли желание от местни групи да се включат?
Имаше обществен договор банковият сектор от държавата да премине в частни ръце, но на големи чуждестранни финансови инвеститори, а не на местни корпоративни структури със слаб капиталов ресурс. След 2000 г. у нас влязоха наистина сериозни играчи. После започнаха да се консолидират или да излизат, но в онзи период България беше наистина цел за големите чуждестранни банки, след като те вече бяха влезли в Чехия, Унгария, Полша и Словакия.А извън приватизацията корпоративен натиск нямаше как да има върху БНБ заради подкрепата на политиците и присъствието на МВФ, което ни свърши добра работа. За някои от трудните реформи, които правехме, МВФ даваше подкрепа и техническо съдействие. Понякога фондът заставаше отпред и поемаше критиките. По-скоро натискът беше с обратна посока - от нас към собствениците на банките да въведат ред в управлението, да спрат свързаното кредитиране, което доминираше техните баланси, да модернизират финансовите институции. Имахме момента и силата да го правим. Общественият договор не беше мутирал и имахме подкрепа. Не мога да отрека и да забравя, че някои от банките, които си отиваха след 1997 г., получаваха подкрепа от прокурорския връх. Но здравият разум надделя. Корпоративният натиск нямаше как да е успешен, защото болката от изстраданото през 1997 г. държеше в кондиция властите и това даваше резултат. Всъщност след 1998 г. до днес броят и мащабът на инцидентите в нашия сектор е напълно съпоставим с тези в повечето развити страни. Нещо повече, за разлика от развити икономики в Западна Европа, у нас по време на Световната финансова криза през 2007-2008 г. не се наложи да се предоставя държавна подкрепа на банките.
Спомням си как преди поредната годишна среща на банковата асоциация през 1999 г. подуправителят Емилия Миланова и няколко мениджъри от управление "Банков надзор" помолихме управителя Светослав Гаврийски да се обърне към банкерите и да ги призове да станат по-активни. В опита си да стабилизираме сектора бяхме прекалили - капиталовата адекватност беше достигнала 42% при 12%, изисквани от БНБ тогава и 8% в Базелското споразумение. Такава адекватност за кратък момент е прекрасна, но дългосрочно е нездравословна, защото означава, че банките не работят, не поемат рискове, респективно няма от какво да извличат печалба. Бяха спрели да кредитират заради планините от лоши кредити, заради страха да не направят отново грешка.
Това ни насочва към следващия период на кредитния бум преди световната криза.
Той започна още 2003-2004 г. Имахме сериозни дискусии с МВФ, самите ние имахме своите притеснения, а и фондът ни беше поставил тази тема - в някои кредитни портфейли имахме над 100% годишен растеж, макар и разбира се, от много ниска база. Кредитното ни посредничество към БВП беше най-ниското в ЕС. Въпреки че имахме нужда от кредитиране, притеснение будеше скоростта, с която наваксвахме - когато кредитният портфейл расте няколко години с 3-5% от БВП, това вече е много сериозна индикация за предстояща катастрофа.БНБ направи няколко опита за охлаждане. Първо с морални аргументи към сектора, после въведохме системи от тавани за забавяне на кредитирането. Те дадоха резултат няколко тримесечия, но после естествено започнаха да се заобикалят. За да се удържа секторът в коловоза на разумното поведение, трябваше тази система толкова често да се прекалибрира, че накрая щяхме да произведем нещо, което нямаше да може да бъде оттеглено. Затова ги махнахме малко преди влизането в ЕС, което съвпадна с въвеждането на новите базелски изисквания, за които започнахме да готвим сектора. Това в някаква степен стабилизира и растежа на кредитния портфейл.
В каква кондиция дойде сблъсъкът със световната криза?
Нямаме причина да се оплачем на фона на това как кризата удари много по-развити банкови системи. В този момент фактът, че банковият сектор беше доминиран от чуждестранни банки, беше голяма котва. Дъщерните банки имаха подкрепа от майките си и българската държава нямаше грижата да осигурява средства. В последното тримесечие на 2008 г. и първото на 2009 г. междубанковият пазар беше буквално замръзнал - лихвите скочиха много високо, банките спряха да си отпускат кредити една на друга, а още по-малко на гражданите и фирмите. Беше наистина предвзривно състояние. За нас обаче едно от малкото хубави неща на кризата от 1997 г. бяха научените уроци за следващата криза.Нямахме в балансите си деривати на ипотеки, които предизвикаха колапса по света и които се преоценяваха до нула за часове. В много по-малка степен имахме експозиции към международните пазари. Разбира се, българските имоти също изгубиха стойност и трябваше да бъдат понесени загуби, но нямахме свирепия измерител, наречен международни пазари, и като че ли това ни даде шанс да минем през първите турбуленции. Донякъде е анекдот, но изостаналостта на банковия ни сектор от финансовите иновации го предпази от балона, който големите международни играчи създадоха. Като цяло кризата от 2008 г. е релативно един от положителните ни епизоди.
Няма как да не ви прекарам и през един от негативните - 2014 г. КТБ същото като 1997 г. в умален мащаб ли беше или нещо различно?
Категорично различно. Може би вътре в банковите практики има някакви сходства, но икономиката беше в много добро състояние. Основната прилика е, че значителна част от кредитния портфейл на КТБ беше към компании, които в една или друга степен имаха връзки с акционерите ѝ.А защо се допусна това - имаше достатъчно индикации, публикации?
БНБ без никакво съмнение носи вина за това. Имаше погрешно разбиране, че когато одиторите са заверили отчета на някого, те са поели цялата отговорност за достоверността на числата. Но не се случва така, надзорът си носи цялата отговорност и за компромиси от предходни години, и за подценяване на сигнали, и за близка дистанция до акционери.Поне моето разбиране е, че в БНБ хората, които са правили проверки, са били достатъчно наясно, а затворените очи са били на по-високо ниво.
Така е. Аз съм имал възможност да говоря с много колеги, които на оперативно ниво отговарят за банките. И те са ми споделяли, че се случват неща, които не трябва да се случват. Хигиената и дистанцията на политиците от БНБ, които имаше в първите години, започва да се компрометира и това си казва думата. Ако в БНБ има политически и корпоративен отпечатък под една или друга форма, цената е тази. Мисля, че нищо ново не може да се каже по темата КТБ, надали има някой вече, който не знае какво се случи.Много трудно ни е да преглътнем този епизод, защото тогава през 2014 г. бяхме съвсем близо до завръщане в 1997 г., без да има фундаментални причини. От една малка искра можехме да взривим целия крехък прогрес. Можехме да се върнем в стартова позиция от глупост.
Говорите за седмица след затварянето на КТБ, когато се е обсъждала банкова ваканция?
Всичко тогава се случи в един уикенд. Бяхме на косъм от взрив. Помните, паниката беше обзела вложителите в петък, 27 юни. Буквално в следващите два дни България можеше да тръгне във всяка посока. Здравият разум надделя в неделя в късния следобед - и в обществото, и при политиците и банкерите - в понеделник нещата изглеждаха далеч по-добре и във вторник имахме увереност, че сме поели контрол. Но в предходните петък и събота нещата изглеждаха изпуснати от контрол. Донякъде имахме шанс, че не се случи в средата на седмицата, защото тогава всичко можеше да се развие по съвсем различен сценарий. Уикендът, през който банките не работят, даде време за осъзнаване, за осмисляне и отрезвяване. Медиите реагираха много адекватно. Държавните правоохранителни органи също се намесиха конструктивно. Имаше пак интерференция, но от здрав разум, който накрая надделя и предотврати нова катастрофа. Между другото, това е вторият момент след 2007 г., когато присъствието на чуждестранни банки изигра ключова роля и се прояви като голяма котва за банковия сектор.Имаше ли отлив от тях?
Имаше при някои от тях, но не съществен. Те имаха ликвидна подкрепа от майките си. Но това, което се разбрахме в неделя, беше чуждестранните банки да съберат ресурс и да осигурят ликвидност през Министерството на финансите на останалите пазарни участници. Ако тегленията на средства от банките продължаха, бяхме готови да излеем ликвидност и да потушим пожара. Това имаше огромно значение, защото, когато отворихме в понеделник, от системата изтекоха, ако не греша, още около 500 млн. лв. Ние бяхме вече готови за това, както и с нови суми за вторник. При условие че централната банка не може да рефинансира банките при валутен борд, парите дойдоха през този канал.Затова и КТБ не ни е безразлична - тя можеше от проблем за една банка да се превърне в катастрофа. Онези платени 3-4 млрд. лв. можеше да станат 10 пъти повече, ако онзи въпросен 29 юни се беше развил по различен начин.
Къде е банковият сектор днес, има ли опасности от големи трусове и как изглежда 30 години по-късно, съпоставен и с останалите страни, тръгнали от същия старт?
Това, което не споменахме, е влизането на България в Банковия съюз и наличието на двоен надзор от Франкфурт и София. Хигиената, за която говорих, вече има друго измерение, защото разстоянието до Франкфурт и в прекия, и в преносния смисъл е голямо. Трудно ще хрумне на някой да въздейства на ЕЦБ и да влияе на нейните решения. Надзорното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ вече функционира подобно на другите страни в еврозоната.Що се касае до банковия сектор, мога да кажа, че той е много по-зрял, по-разумен, многократно по-регулиран, 3-4 пъти повече капиталово осигурен, много по-модерен и по-дигитален. Нивото на банкиране не може да се сравни с никой предходен период от последните 90 години. В много отношения технологичното ниво на българския банков сектор е по-добро от това на утвърдени финансови системи и като цяло е на съвсем прилично европейско равнище с тежки уроци от миналото, но и с голям нереализиран потенциал. Може да го оприличим на пораснал и силен човек, който, въпреки че не е съвършен, се е поучил от грешките си и върви напред със знания, амбиция и оптимизъм.
Интервюто взе Николай Стоянов
1 коментар
В управителните органи на централните банки в цял свят има един принцип; “Не се коментира публично процеса на вземане на решения”. Ако някой коментира, значи той не е участвал в процеса на вземане на решения и не се чувства обвързан от тези принципи. Странно е да се разказва за процес на вземане на решение, в който не си участвал.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.