Банките в бурите на прехода

Някои от катаклизмите са предизвикани от грешки на растежа, а някои са добре планирани корупционни схеми. Но общото е, че всеки от тях генерира огромни финансови щети, измерващи се в проценти от БВП, които като крайно се покриват пряко или косвено от цялото общество.

1989 - 1994: Другари, назначавам ви за банкери

България влиза в демократичните промени с изцяло централизиран финансов сектор от тип монобанка. По време на социализма сърцето на системата е БНБ, която не е просто централна банка, а и търговска, доколкото финансира държавните предприятия. Извън нея има ДСК, която обслужва домакинствата, и Българска външнотърговска банка (Булбанк), която работи с експортните компании. От 1981 г. е създадена и своеобразна инвестиционна банка - Минералбанк, а през 1987 г. се правят първи опити за реформа към децентрализация с обособяването на седем отраслови банки, които да обслужват основни направления на стопанството. Те обаче нямат мрежа в страната и де факто оперират през клоновете на БНБ.

Само година след рухването на системата пейзажът е тотално различен и в края на 1990 г. в страната вече оперират 70 банки. В голямата си част това са въпросните клонове на БНБ, които са преоформени в акционерни дружества с идеята дялове в тях да бъдат предложени за изкупуване. Не е ясно имало ли е някаква стратегия зад това - повечето от тях са изключително малки и трудно биха могли да са жизнеспособни самостоятелно. В годишния отчет на БНБ четем: "Като се придържаше към възприетите принципи за даване на по-голяма самостоятелност на банките и ограничаване на вмешателството на централната банка в работата им само в рамките на делегираните ѝ с нормативни документи права, Българската народна банка обяви за масова разпродажба дяловото си участие в капитала на търговските банки. Докато в началото като акционери се допускаха само държавни фирми, през есента се препоръча да бъдат извършени промени в уставите на банките, за да се разреши включването и на частен акционерен капитал."

А също и: "Поради липса на организиран пазар на ценни книжа разпродажбата на акциите се извършваше по номинална стойност, т.е. на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им." Скоро обаче БНБ спира хаотичното раздържавяване заради ускорената инфлация с намерение да се направи преоценка и после да се обявят търгове.

Венцислав Йосифов и Валентин Моллов са двете ключови лица при създаването на Първа частна банка, от която произлизат още Агробизнесбанк, Банка "Моллов" и Първа инвестиционна банка. Само последната оцелява при кризата 1996-7 г. Фотограф : Живко Ангелов

Но може би по-ключово е, че през същата година - 1990 г., в пълен законов и регулаторен вакуум се ражда и Първа частна банка (ПЧБ). Нейното зачеване в този момент тъне в мъглата на общата икономическа и политическа криза, насред протести по площадите и кръгла маса. А повече яснота как тя е замислена още преди формалната смяна на режима ще изплува години по-късно. През 1996 г. в анализ след затварянето на ПЧБ "Капитал" обрисува първите й крачки и основните лица зад възхода и падението й. А те далеч не се изчерпват с първоначалните акционери и председатели на управителния съвет Венцислав Йосифов и на надзорния Валентин Моллов. Тук попадат и тогавашният премиер Андрей Луканов, приеман за неин покровител, както и "Емил Хърсев, Асен Друмев, Стоян Александров, почти целият управителен съвет на БНБ под ръководството на проф. Вълчев и преди всичко забележителната роля на шефа на "Валутни операции" в БНБ Стоян Шукеров и шефа на "Банков надзор" Камен Тошков".

В материала "Силните употребиха ПЧБ, всички ще плащат" на Галя Тодорова (по-късно Прокопиева) четем:

"В края на 1989 или в първия месец на следващата година Валентин Моллов доведе Венцислав Йосифов, като го представи като човека, който ще направи банката", разказват учредители на появилия се два месеца преди тази случка Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ). Идеята за самия съюз според настоящия почетен председател на ПЧБ и един от основателите й, адвоката Христо Маринов, се родила още през лятото на 1989 г. "Тогава в Дома на техниката в София се запознах с Валентин Моллов и Александър Черпоков, с Илко Ескенази се познавахме отпреди това", казва той. "В Указ 56 вече имаше текст, според който се разрешават колективни сдружения на фирми за образуване на организации за защита на интересите им." Юристи, участвали в писането на самия указ (повече от година преди това), си спомнят, че специално този текст бил донесен готов на екипа и в крайна сметка влязъл без никакви корекции. Формалното учредяване на ССИГ става след обява, публикувана във вестник "Труд" през октомври 1989 г. С учредяването на съюза, пресгрупа "168 часа", ПЧБ очевидци сега свързват предимно Валентин Моллов. "Той доведе през ноември 1989 Петьо Блъсков, за да направим "168 часа" като орган на ССИГ, после Венцислав Йосифов за банката. Странно е как всички тези идеи се осъществяваха. Моллов само казваше: спокойно, всичко ще се уреди", коментират близки до идейния кръг."

Но ако ПЧБ е първа по време, тя павира път за вълна от банкови лицензи, дадени от БНБ през следващите години по доста мъгляви критерии. Финансистът Иван Ненков, който в зората на прехода е журналист в "24 часа" и в "Капитал", ги описва като създадени с "неясно какъв капитал, защото тогава никой не е търсил свързани лица или произход на средства, а е било важно да имаш връзки в Българска народна банка, която издаваше лицензите, особено в отдел "Банков надзор", където ако си добре поставен, можеш да вземеш много бързо лиценз без значение какъв бизнесмен, политик или някакъв друг по професия човек си".

Дори в отчета на БНБ за 1991 г. е посочено, че с цел да улесни появата на частни банки управителния й съвет "не беше особено взискателен при даване на лицензии за банкова дейност". Така още в началото на годината роенето започва с Международна банка за търговия и развитие, Агробизнесбанк (Пловдив) и Централна кооперативна банка през февруари. През март следват Българска пощенска банка и Сирбанк (първоначално с частичен лиценз, единствено като обслужваща институция за "Булстрад"), и ТБ "Съединение" и Кредитна банка (първоначално регистрирана в Драгоман) през април. А във втората половина на годината се раждат Международната банка за инвестиции и развитие, в която за пръв път се включват и чуждестранни (американски) капитали, и Туристспортбанк.

След този първоначален бум се слага пауза, която БНБ обяснява с "липсата на ясна концепция за оптималния размер и капитал на търговска банка в сегашните условия, както и на категорично решение по въпроса за бъдещата банкова структура". Идеята е лицензи да се дават само за банки с чужд капитал, както и за такива, които могат да играят ключова роля за структурното преустройство на икономиката, каквото и да значи това. Така наистина през 1992 г. има относително затишие откъм нови банки и дори наченки на консолидация - 22 от бившите клонове на БНБ са слети в Обединена българска банка, а през 1993 г. по подобен модел се раждат Балканбанк (3 банки), Експресбанк (12), "Хеброс" (8), Софиябанк (4). През 1993 г. обаче е рестартирано и роенето на нови частни банки като "Славяни", Капиталбанк и Първа инвестиционна банка, следват и други като Елитбанк, някои финансови къщи също се преобразуват в банки.

През 1996 и 1997 г. БНБ представяше банкноти с все по-големи деноминации Фотограф : Живко Ангелов

1995 - 1997: Банковата катастрофа

Колапсът определено не идва като изненада, а започва да назрява далеч преди това. Още през април 1994 г. Иван Ненков в статия, озаглавена "Бумът на банките премина в криза", описва тревожната картина в детайли. Ето само интрото му: "От разцвет банковото дело у нас рязко навлезе в криза още в средата на 1993 г. Миналата седмица обаче изгърмяха и последните предпазни бушони на системата. Левовият пазар е в хаос, банките са на огромни овърдрафти, нямат пари, валутният курс пак започна да се покачва. Въпрос на дни е първият фалит на частна банка, опитите за тайна приватизация на "Биохим" завършиха в прокуратурата, излезе наяве кухото увеличение на капитала на Първа източна международна банка." А през 1995 г., близо половин година преди официалния крах, вестникът излиза със своеобразна диагноза "Умира ли символът ПЧБ", където се констатира тежкото състояние на банката насред кампанията на Венцислав Йосифов за кмет на София, подкрепен от БСП.

Корените на банковата криза са оплетени, но добре документирани. Всичко започва със слабата икономика - държавни предприятия, които благодарение на политически натиск са държани на командно дишане с кредити от държавните банки. Проблемите обхващат едновременно държавните и частните банки, повечето от които така или иначе са заченати със заемен ресурс от държавните. При тях огромният проблем е свързаното кредитиране - огромна част от портфейлите се оказват заеми, отпуснати на тясна група лица, близки до собствениците им, с ясно съзнание, че те едва ли ще бъдат връщани - нещо, което ражда устойчивото словосъчетание "кредитни милионери".

Опашка пред ТСБанк Фотограф : Живко Ангелов

Много от банките се обвързват тясно с набиращите сила групировки и с разполагането им на входа и изхода на фирмите, чрез което да се приватизират печалбите им. Други буквално обрастват със своя мрежа от компании и зачеват и други банки. ПЧБ отново е христоматиен пример - по описанието на "Капитал": "Около ПЧБ и с нейна помощ бяха създадени и издържани известни структури като застрахователна компания "България", пресгрупа "168 часа", Първа финансова брокерска къща, Български инвестиционен фонд, Първа западна финансова къща, ЗПАД "Перун", Първа инвестиционна банка, Агробизнесбанк, банка "Моллов", "Синит", редица рекламни агенции, Първи частен инвестиционен фонд, ТБС "Хотели".

Иван Ненков описва повечето медии по това време като "стенвестник на някаква група по интереси". А всичко това успява да просъществува с години благодарение на непрекъснатото и все по-мащабно рефинансиране на банките от БНБ - пряко и през ДСК. Докато не става неконтролируемо.

През 1997 г. банковата криза е само част от айсберга на пълния икономически погром, довел заплатите и пенсиите до по няколко долара. Фотограф : Живко Ангелов

Има два погледа към този период - единият е за поредица от грешки на растежа в зората на пазарната икономика, а другият е за добре замислен и програмиран грабеж с корени в мрежите на Държавна сигурност и хората с "куфарчета". Миналото на много от първите банкери наистина е преплетено със службите, но трезвата преценка на банкера Петър Андронов (цялото интервю с него прочетете тук), който от 1997 г. е в БНБ и помага в разчистването на последствията от кризата, е, че едва ли може да се говори за гениална конспирация: "Като предизвикаш катастрофа на бързо движещ се влак, е много трудно да прецениш дали ще останеш във вагона, който ще остане на релсите, или ще се окажеш размазан с всички останали пътници. Така че и да е имало някакви планове в началото, впоследствие всичко излезе от контрол."

1997 - 2013: Златната епоха и пълното замръзване

Равносметката от тоталния колапс на банковата система са 14-15 затворени банки с отнети лицензи и потънали спестявания на милиони българи. По описанието на Андронов банковият сектор е бил в руини, като "разликата беше между напълно унищожени банки и такива, в които е останала здрава част и които можеха да оцелеят с подкрепа".

Това е период, в който БНБ започва да се изгражда от нулата. Паричната политика ѝ е буквално отнета чрез въвеждането на валутния борд. А банковият надзор получава карт бланш и практически за пръв път новото ръководство не е под никакъв натиск. Това става до голяма степен и благодарение на "външния полицай" МВФ, който съвместно с БНБ поема финансовия сектор на ръчно управление. В тези години централната банка успява да влезе в ролята си и да постави основите на ясна регулация на сектора, което привлича и чужди финансови групи като дългосрочни инвеститори, които трайно променят пейзажа.

Това е и периодът на знаковите приватизации на оцелелите държавни банки. Сравнително рано са продадени Пощенска банка (за 38 млн. долара на американската ALICO и гръцката Eurobank) и Експресбанк (за 39.1 млн. долара на Societe Generale) съответно през 1998 и 1999 г. През 2000 г. ОББ е продадена на National Bank of Greece за около 230 млн. евро, a в края на годината и Булбанк е купена от Unicredit за 360 млн. евро. ДСК става собственост на унгарската OTP през 2003 г. за 311 млн. евро.

Така в навечерието на световната финансова криза през 2008 г. секторът е практически изцяло частен (с изключение на създадената през 1999 г. Насърчителна банка, която се преформатира в Българска банка за развитие) и доминиран от чужди групи.

Иначе чисто като бизнес банките преминават през пълен ступор в края на 90-те, последван от кредитен бум след 2003 г. и отново пълно замръзване след 2008 г. Връхлитането на кризата безспорно е шоково събитие, което обаче все пак преминава сравнително безболезнено. За разлика от много други места, този път няма банкови фалити (най-вече благодарение на подкрепата от банките майки за поделенията им в страната) и дори секторът като цяло не отчита и едно тримесечие на загуба. Това обаче идва с цената на натрупване на лоши кредити и придобити имоти и други обезпечения, които стоят в балансите с години и се разчистват бавно, нещо което ще тежи на кредитирането с години.

2014 - : Взривът КТБ и осколките от него

Следващият важен епизод е възходът и падението на Корпоративна търговска банка. От сравнително малък играч контролираната от Цветан Василев банка стъпва на политически връзки, канализиран към нея ресурс от държавните дружества и с няколко процентни пункта по-високи лихви по депозитите от тези на конкурентите, за да надхвърли 7 млрд. лв. активи, които я направиха четвърта по големина в страната. В последните години преди колапса ѝ тя растеше с по около 100 млн. лв. месечно и парите на вложителите се насочваха за изграждане на същинска корпоративна империя. Тогава действащите като тандем Цветан Василев и Делян Пеевски бяха купувачи от първа и последна инстанция за всевъзможни компании - БТК, "Булгартабак", "Техномаркет", "Петрол", "Дунарит" са само някои от най-знаковите. И именно раздорът между двамата при разделянето на завладяното се превърна в катализатор на светкавичния крах на КТБ.

Часове преди КТБ да бъде затворена... Фотограф : Велко Ангелов

Историята около банката поражда неизбежни паралели с 1996-1997 г. Портфейл, почти изцяло съставен от кредити към свързани лица, присъдружната медийна машина на Пеевски, политически протекции и умишлено затворени очи на надзора, въпреки че от години имаше ясни и публични сигнали за лошите практики и рисковете. Според Петър Андронов все пак ситуацията е качествено различна и говорим за изолиран проблем, а не за изцяло колабирала икономика. В регулатора се знае, че има проблем, но той просто не се задейства ("Хигиената и дистанцията на политиците от БНБ, които имаше в първите години, започва да се компрометира и това си казва думата"). Все пак обаче и той отчита момента като инфарктен, и то не толкова самата дата на затварянето на КТБ на 20 юни, а последвалата седмица. Паниката на вложителите поетапно се пренася и към другите банки с местни собственици и следващият петък, 27 юни, е белязан от многолюдни опашки пред клоновете на другата голяма банка с български акционери - ПИБ, която също е известна със свързаните кредити към близки до собствениците й фирми. Следващите два почивни дни протичат в почти целодневни срещи между банкери, регулатор, клатещия се кабинет "Орешарски" и опозиционни политици. Има готов проект за банкова ваканция - банките да не отворят в понеделник, а следващите дни да се въведе лимит за теглене. Единствено категоричната намеса на банките с чужда собственост и финансовата им подкрепа позволяват катастрофата да бъде избегната. А години по-късно от стенограмата от една от срещите през съдбовния уикенд при президента ще получим реално усещане какъв хаос е царял. "Затова и КТБ не ни е безразлична - тя можеше от проблем за една банка да се превърне в катастрофа. Онези платени 3-4 млрд. лв. можеше да станат 10 пъти повече, ако онзи въпросен 29 юни се беше развил по различен начин", обобщава Андронов.

Косвените ефекти от КТБ обаче са дългосрочни и всепроникващи. На БНБ отново й се налага да си връща публичното доверие, но пък събитията дават подновен тласък към прочистване на замитаните проблеми в сектора и към Европейския банков съюз и еврозоната. Банките на два пъти, през 2016 и 2019 г., преминават през мащабни проверки на качеството на активите и стрес тестове, а през 2020 г. левът влиза в ERM II и големите банки минават под прекия надзор на ЕЦБ. А за самото евро - целта, макар и след отлагане, е 2025 г. Вследствие на тези скъпи уроци днес българската банкова система изглежда в доста по-добро здраве, с доста повече защитни механизми и като цяло, както обобщава Петър Андронов, "на съвсем прилично европейско равнище с тежки уроци от миналото, но и с голям нереализиран потенциал".