Среща на бизнеса с правителството | Николай Денков: Ротационният кабинет може да продължи работа и след 2024 г.
Влизането в еврозоната до края на 2025 г е "доста реалистично", смята Николай Денков
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Първоначално очертаният хоризонт за съществуване на ротационния кабинет "Денков - Габриел" е до края на 2024 г., но управлението на този принцип може да продължи и след това. Тази хипотеза допусна министър-председателят Николай Денков в отговор на въпрос към него при изявлението му на 17-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".
Цялото събитие можете да проследите на живо тук. Основните теми на конференцията са ключовите вътрешни проблеми и международни предизвикателства, както и правителствените приоритети за следващата година.
Три групи приоритети
Николай Денков очерта три групи приоритетни дейности на кабинета. Първата е усъвършенстването на българските институции, чиито реформи са забавени от години - правосъдната система, държавната и областната администрация, които да се дигитализират, образование и здравеопазване. На второ място са дейностите по интегриране в различните международни институции, като приоритет са Шенген и еврозоната, но също така и Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), някои структури на ООН и др. Трето - модернизация на българската икономика с амбицията България да се включи в най-трудните и най-съвременните производства. "Трябва да развием и институциите, и да се интегрираме добре в международен план, да стабилизираме политическата обстановка", коментира Денков като фактори, пряко свързани с амбицията за модернизация на икономиката.
Как се вземат решения в управлението
На въпрос как се вземат управленските решения, за да се реализират тези амбиции, ротационният премиер обясни, че той и вицепремиерът Мария Габриел дискутират всички важни въпроси, за да могат да осигурят както подкрепа от партиите в парламента, така и приемственост след ротацията. Денков коментира познатия доскоро едноличен управленски модел на държавата с думите, че в началото той изглежда по-ефективен, защото решенията се налагат по-бързо, но "в дългосрочен план този тип управление показа сериозни дефицити". Всеизвестно е, че България е парламентарна република, но на практика често страната е управлявана еднолично - както от налагания модел през годините на предишното управление, така и впоследствие от президента през служебните му правителства, допълни Денков.
По думите му в момента има добър диалог между Министерския съвет и Народното събрание, а като пример той посочи решението за отнемане концесията на "Лукойл" в Росенец. Процесът той описа така: "Първото решение (предложение в парламента - бел.ред) не беше консултирано с нас, обадихме се, успяхме да обсъдим, беше променено между първо и второ четене, крайният вариант беше припознат и от нас."
Единствената институция, която не се включва в опитите за диалог, е президентството.
Премиерът коментира, че единствената институция, която не се включва в опитите за диалог, е президентството. "Със ситуацията, която се развива край нас, това е доста вредно", коментира Денков визирайки международното напрежение и военните конфликти.
По думите му "в момента вършим нещо много полезно за България, може би част от хората не го разбират".
Как санкциониран за корупция ще прави подбор за антикорупционен орган
С предизборната ситуация премиерът обяснява факта, че ГЕРБ и един санкциониран депутат по глобалния акт"Магнитски" от ДПС изземат инициативата да комуникират политики, включително и решенията на кабинета. "Неуспехът е сираче, успехът е припознат от всички", каза Денков.
"Началната инициатива, за да бъде реализирано това правителство, дойде от ПП-ДБ. Наша беше инициативата да започнем разговорите. Колегите от ГЕРБ-СДС се включиха в този процес, заедно уточнихме законите, заедно обсъдихме състава на Министерския съвет, колкото и някой да се опитва да се дистанцира", обясни гледната си точка премиерът. Според него сега, преди местните избори, останалите партии, които подкрепят кабинета, се присъединяват към успехите на правителството.
За разлика от тях опозицията - "другите партии" като "Възраждане", БСП, ИТН, само критикуват, но без да посочат алтернатива. "Те не правят нищо, казват, че има проблеми, но не предлагат позитивна инициатива", заяви Денков.
Ключово за реформата в регулаторите са хората
Управляващите не просто осъзнават важността на реформата в регулаторните органи за бизнес климата в страната, но и заявяват амбиция тази реформа да не остане само на хартия. В този контекст Денков наблегна на качествения подбор на хората. "Осъзнаваме, че не е достатъчно само да сменим законите, да усъвършенстваме конституцията, ключово е кои са хората, които ще влязат на съответните позиции (в регулаторите - бел.ред.)", заяви премиерът. По думите му крайната цел е в различните институции да влязат хора както с експертни, така и с морални качества. Точно с тази цел вече се залага различен процес на номиниране на кадрите, каза той и даде пример с начина на конструиране на антикорупцинната комисия, приет с новия Закон за противодействие на корупцията. "Изрично се създава номинационна комисия, която ще е съставена от хора извън парламента, за да осигури прозрачна и публична процедура, с която да бъдат оценени кандидатите и чак след това - представени на Народното събрание", описа Денков. Така управляващите се опитват да избегнат досегашните скрити механизми, чрез които на базата на партийни квоти в регулаторите са назначавани хора, които имат ангажименти към онези, които са ги изпратили там.
На въпрос дали няма противоречие в думите му за нов подбор на кадрите и фактическата ситуация, че изборът ще зависи от санкционирани за корупция депутати по акта "Магнитски", Денков отговори, че така работи демокрацията. "Да, хора санкционирани ще одобряват номинациите за антикорупционната комисия,от една страна, но от друга, ще одобряват и другите", обобщи премиерът.
За еврото и таксата за пренос на руския газ
По думите му е "доста реалистично" до края на 2025 г. България да влезе в еврозоната. "Имаме стабилна фискална ситуация, успяваме да запазим дефицит от 3%. Ако няма значително ескалиране на конфликта в Близкия изток и инфлацията в страната продължи да пада и през пролетта, ние ще имаме един добър доклад", каза премиерът.
Министър-председателят коментира и решението на България да въведе такса от 20 лв./мвТч за транзита на руски газ, което може да осигури до 3 млрд. лв. на година, но натоварва финансово сърбите и унгарците.
Русия успява да предлага на държави като Унгария и Сърбия по-евтин руски газ в сравнение с течния газ, като това е и средство за въздействие върху тях, обобщи Денков. С въвеждане на таксата за пренос на руски газ ние връщаме конкуренцията на пазара, но без да се цели повишаване на цените в Сърбия и Унгария. "Целта беше да намалим печалбата на "Газпром", да намалим средствата, които влизат в държавния бюджет на Русия, за да води войната в Украйна, а така и създаваме реална конкуренция на пазара", допълни Денков.
Мария Габриел: Към България не би се насочил мигрантски поток
Външният министър и бъдещ ротационен министър-председател Мария Габриел започна изказването си с думите, че със съставянето на настоящия кабинет България ясно е показала своята принадлежност към НАТО и ЕС. Това беше и лайтмотив в цялото ѝ изказване.
Тя подчерта, че София категорично осъжда терористичните атаки на "Хамас" в Израел. Коментирайки, че страната се е справила "прекрасно" с транспортирането на български граждани от Тел Авив, Габриел заяви също така, че международната общност трябва да следи хуманитарната ситуация, рисковете за ескалация и да не се допуснат вторичните неприятни ефекти. Габриел обаче смята, че страната не е застрашена от мигрантски вълна: "Не е България посоката, към която би се насочил такъв мигрантски поток."
Помолена да направи класификация на рисковете при всички настоящи международни кризи, Габриел обясни, че за нея най-големият риск е в думата "разделение". "Защото съществуващите и бъдещите кризи ще доведат до по-голямо разделение: в международната общност, между страни - членки на ЕС, а и в обществото", смята тя. (Темата за разделението беше съществен акцент и в изявлението на политолога Иван Кръстев непосредствено след нея.)
Също като Денков и Габриел акцентира колко е важно София да бъде интегрирана както в Шенген, така и в еврозоната. "Сега сме на масата, но не участваме в решенията", описа настоящата ситуация тя.
По думите ѝ също така е от съществено значение институциите да работят задълбочено, за да улеснят бизнеса. "Бизнесът е активен и той търси активно публичните институции, за да участва. Самите институции трябва да са по-проактивни, подавайки информация по-рано, а не само когато решението вече е полувзето", смята вицепремиерът.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.