Желание за надстрояване на галерията на "Шипка" 6. Без мотиви и състезание

От правителствено решение от 2011 г., с което сградата на "Шипка" 6 е прехвърлена безвъзмездно на Съюза на българските художници, става ясно, че тя е с обща площ над 7 хил. кв.м, а един етаж е 1205 кв. м.

Интерес към новия етаж има betahaus, която поддържа две коуъркинг локации в столицата. Едната е именно на ул. "Шипка" 6, където се преместиха споделените офиси на компанията през пролетта на миналата година. Тогава тя напусна адреса си в "Лозенец".

От фирмата коментираха, че намерението на СБХ за облагородяване на покрива на емблематичната сграда е да се изгради лек стъклен обем в съответствие с всички правни и административни уредби и процедури, като не следва да се наруши хармонията с околните сгради. (* Позицията на betahaus e добавена в 19:25 ч.)

"Ние имаме договорни отношения със СБХ за временно използване на новите пространства, с което да продължим да развиваме дейността си на тази локация. В същото време тази дейност ще допринесе за устойчивата поддръжка и експлоатация на сградата за нуждите на художническата общност", коментира за "Капитал" Александър Михайлов, който е изпълнителен директор на betahaus и неин съосновател.

Той увери, че проектът ще е съобразен изцяло с контекста на сградата и с визията на бранда - "споделено пространство за креативни и иновативни хора или пресечна точка между новата вълна предприемачество и творчеството, било то класическо или дигитално". Повече детайли ще станат ясни, когато и ако проектът бъде задвижен, тъй като сега е на ранен етап и предстои да мине през редица процедури.

Радваме се, че в лицето на СБХ сме намерили партньор, с когото можем да развиваме такива проекти, които рядко се случват в България и ще повишат имиджа не само на сградата, но и на София като цяло.

Александър Михайлов

Изпълнителен директор и съосновател на betahaus

От betahaus поясниха, че СБХ е изключителен собственик на проекта, а betahaus е наемател, но конкретните условия са търговска тайна между юридически лица. Фирмата и сега плаща за използването пространството на част от третия етаж (виж снимката). Когато коуъркингът избра новата си локация, председателят на УС на Съюза на българските художници Любен Генов заяви, че се радва за сериозните договорни отношения.

Разположение на офисите на betahaus на третия етаж от сградата Фотограф : betahaus Източник: betahaus

Липсващият модернизъм

Районната община "Средец" обаче има опасения относно евентуалното бъдещо надстрояване. В свое становище кметът на района Трайчо Трайков посочва, че сградата на Сдружение "Съюз на българските художници" трябва на първо място да бъде проучена като типичен и новаторски образец от времето на модернизма в българската архитектура. Така, ако се докаже ценността й, тя следва да бъде запазена в автентичния си вид. Той отбелязва и някои неточности, свързани с приложеното мотивирано предложение, които трябва да бъдат избегнати при евентуални бъдещи проекти. Основните притеснения на районната община относно надстрояването с още един етаж са следните:

• Сградата на СБХ попада в две охранителна зони на единична НКЦ с категория "местно" и "национално значение" (заради "Комплекс Софийски университет "Климент Охридски" и Университетска библиотека"). Освен това тя е характерен обект за архитектурата на българския модернизъм.
• Тя не е оценена като паметник, защото все още липсва оценка за периода "Модернизъм" и сградите от него не са обявени или декларирани като "национално културно наследство".

"Закъсняващата оценка на сградите на модернизма ги прави застрашено културно наследство. Поради липса на защита образци на тези сгради се събарят или губят своята автентичност като се надстрояват или променят преди да са били проучени, както е възможно да се случи и със сградата на СБХ. Когато губим сградите и тяхната автентичност (което е още по-лошо, защото замества оригинала с еклектичен псевдооригинал, който няма качества на архитектурно наследство) преди те да са проучени и преди да са документирани техните качества, това е необратимото - губим ги завинаги", пише в становището си кметът Трайчо Трайков.

Той дава пример със събарянето на кино "Сердика", както и с намеренията същото да се случи с хотел "Рила", който попада в Бялата книга на модернизма. За да се реши проблема при подобни казуси, Трайков предлага промени в законодателството, според които периодът на Модернизма в българската архитектура да бъде включен съгласно чл.57, ал. 1, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и да се изисква за всеки обект първо да бъде проучен по реда на ЗКН, да бъдат определени граници и режими за опазване на автентичността, преди да се предприемат намеси в оригинала. Според него са допуснати и неточности в мотивирането предложение, които засягат градоустройствените показатели, и това е още един повод за запазването на сегашната етажност.