Доброслав Димитров, БАСКОМ: В софтуерния сектор идва отрезвяване, каквото не сме виждали от 15 години насам

Според последния доклад "Барометър" на БАСКОМ оптимизмът сред софтуерните компании спада значително след първата половина на 2023 г. Защо?

- Искрено се учудвам на изненадата сред всички, че има забавяне в IT сферата. При положение че във всички сфери на икономиката има спад, няма как в един свързан, глобален свят, в който икономическото сърце на Европа - Германия, е в рецесия, и това да не рефлектира пряко върху българската икономика. Такъв свят не съществува. Както през 2008 г. смело се прогнозираше 5% ръст на икономиката и се твърдеше, че България е остров и кризата ще ни заобиколи - и тогава, и сега е ясно, че няма такова нещо. Над 90% от икономиката на България е насочена на Запад и ние винаги усещаме ефектите, обичайно с 9 до 12 месеца закъснение.

Именно IT секторът обаче бе сочен като такъв "остров", който неизменно расте...

- Ние всъщност пак ще пораснем, дори през 2023 г. растем с около 10%. Специфичното е, че при нас това забавяне с 9 месеца го няма - каквото се случва на Запад, се усеща веднага тук. Още в началото на миналата година се усети забавяне. Най-ясният индикатор за това е, че фирмите спират с агресивното наемане на служители. Още пролетта на 2023 г. имаше тихи вълни на съкращения на персонал. Въпросът е, че през последните години имаше толкова колосален недостиг на хора в IT сферата, че намаления на персонала в някои компании не се усеща, защото има други свободни работни места.

Има ли сред членовете на БАСКОМ нагласи за съкращения?

- Вълни от съкращения обичайно се случват в големите международни компании. Там решенията се взимат централизирано. Един финансов директор на другия край на света зачерква една кутийка с числа, а тези числа всъщност са хора. Българските компании в голямата си степен имат много по-голям личен ангажимент към хората си и рядко се лишават толкова лесно от тях. Така че в България по-скоро има замразяване на назначенията, отколкото освобождаване. В някои компании има такива съкращения, но както казах, те са сред глобалните компании, които понякога взимат решения да освободят по 10 - 20 хил. души по целия свят.

Има ли възможност, ако вземем двете тенденции - съкращения и замразяване на наемането, да се получи секторна рецесия?

- Ще има отрезвяване, каквото не сме виждали от 15 години. За тези 15 години, от 2009 г. насам, израсна цяло едно поколение на предприемачи и специалисти, които не са виждали друга посока освен нагоре. Едва ли не беше прието за даденост, че всяка година е по-добра с поне 20% от следващата. В икономиката няма такова вечно нещо. Затова едни хора ще бъдат изненадани, че икономиката може да върви и надолу, не само нагоре. В допълнение към това едно цяло поколение предприемачи израсна и с идеята, че финансовият ресурс е едва ли не безплатен. В България може би не толкова, колкото в САЩ например, но и тук имаме някои примери. В Европа близо 10 години бяха негативни лихвите. Това е абсурдно. Цели бизнеси се градяха не с цел да изкарват пари, а с въпроса дали могат някога да изкарват пари, защото парите за финансиране не бяха проблем, дори да работиш на загуба. В България не сме толкова разглезени, защото нямахме достъп до такъв вид финансиране, най-малкото защото не сме част от еврозоната. Отрезвяването ще дойде, когато в края на месеца се окаже, че сметката някак трябва да излезе - и за някои по-млади бизнесмени това ще е истински шок.

Най-голямата българска софтуерна компания по приходи, VMware, смени собственика си и публично заяви, че ще има няколко вълни на съкращения. Тема ли е това в БАСКОМ?

- Обсъжда се, защото България е малка и всички се познаваме. VMware е прекрасен пример за това, което вече споменах - някъде в другия край на света става обединение, идват нови шефове и те казват: тук има 2000 души, но от утре ще са 1000. Така работят глобалните компании. Нищо лично, дори не е задължително да има проблем с бизнеса, просто преструктуриране. Гледаме с любопитство, защото VMware е с много на брой хора в България.

Останалите компании по-скоро биха се зарадвали, че изведнъж има толкова свободни хора от голяма опитна компания, или моментът е неудобен?

- Има къде да идат. Ще се повторя, но недостигът беше толкова голям, че дори в този момент такива хора не биха останали без работа. Може би критериите за наемане ще бъдат по-високи, защото в един момент се наемаха хора без нужните умения и опит. Сега такива компромиси вероятно няма да се правят. Сега е един добър момент хората да инвестират в себе си, в своето можене и знание.

Какъв тип компании биха били печеливши в такъв момент?

- Продуктовите компании имат предимство при такива ситуации, защото техните приходи идват от техен собствен продукт. Компаниите за услуги, т.е. сървис компаниите, наистина зависят от западните им контрагенти, които могат от днес за утре да кажат, че вече нямат договор и съответно съкращава работата. Тук обаче искам да подчертая, че чистите сървис компании в България вече са много малко. Повечето от тях имат някакъв вид продукт и отделна сървис част. И друго уточнение - продуктите, макар да имат инерция, не са застраховка. Ако има проблем с икономиката, продуктовите компании също имат проблем.

Колко време очаквате това забавяне да продължи?

- Може би година. Бъдещето е технологично, съвсем категорично. Няма място за съмнение в това. Технологиите, в широкия смисъл на думата, само ще стават все повече във всяка сфера. За да ги има тези технологии, трябват хора. В центъра на всяка технология са хората, това, което наричаме "талант". Средносрочно и дългосрочно нищо не се е променило. Трябват ни хора, трябва ни промяна в образованието, трябва да привличаме специалисти отвън. Държавите, които имат човешки талант, ще имат бъдеще. България си е тук и ние трябва да решим проблема на България и това не се е променило. Дали ще има краткосрочно проблеми? Да. Дългосрочно обаче нищо не се е променило.

Фактор ли е генеративният изкуствен интелект? Една от тезите, застъпени в индустрията, е, че AI може да автоматизира голяма част от писането на код.

- Въпросът има много изражения, но накратко - не, не вярвам, че AI ще замени хората в тази или която и да било друга сфера. Но хора, които използват изкуствен интелект и инвестират в себе си - тези хора ще изхвърлят всички останали от пазара на труда. Тук е ключовото - моженето и желанието да работиш. Ако го караш през пръсти и не си вършиш работата добре, изкуственият интелект ще бъде по-добър от теб, а изкуственият интелект с човек, който да го направлява, ще е недостижим. Можещите хора няма да бъдат заменени, напротив, те ще станат още по-търсени, важни и незаобиколими. Хората, които си вършат посредствено работата - как да ви кажа, изкуственият интелект е много добър в посредствените задачи.

Имате ли данни колко от членовете на БАСКОМ смятат да използват AI?

- Да, БАСКОМ още миналата година започна сериозна кампания за споделяне на информация относно AI сред своите членове и последната ни анкета показа, че над 60% от фирмите вече ползват изкуствен интелект в реални работни условия. Останалите експериментират и имат такива планове. Аз съм много щастлив от този факт и съм сериозен оптимист, че българската софтуерна индустрия ще бъде от печелившите за развитието на изкуствения интелект.

Кои са най-големите притеснения сред членовете на асоциацията към началото на 2024 г.?

- Абсолютно недалновидните и нелепи финансови политики, които държавата води през последните две години. В нашата анкета за пръв път от 15 години първото притеснение на бизнеса не е дали ще има наличие на кадри, а данъчната политика на България. Досега държавата въобще не е била част от отговорите на компаниите. От 1 януари беше въведен нов данък, при това именно за компаниите, които създават висока добавена стойност. Глобалният минимален корпоративен данък беше въведен по възможно най-глупавия начин. Сега в България е сред най-високите, ако не и най-високият данък в сферата на услугите в Европейския съюз (ЕС). Всички останали държави от ЕС направиха изключение именно за компаниите, които имат съществена икономическа дейност, приспадайки разходите за труд. България в момента е неконкурентна със своите данъци. Това засяга 600 компании и тази бройка може да ви се струва малка, но това са точно работодателите на малката ни, зараждаща се средна класа. Нещо, което отстоявахме десетилетия - че България е добра дестинация с прости и плоски данъци, всичко това вече го няма.

Освен това максималният осигурителен доход (МОД), за който не спря да се говори, пак се повиши и това отново удря средната класа. Никой не знае другата година колко ще бъде този данък, защото Министерството на финансите (МФ) разглежда осигуровките като данък, което е сбъркано на всяко ниво. И последно - задачата с осигуровките е напълно нерешима с взимането на повече пари от малко на брой хора. Тя е решима само с изсветляване на икономиката и преразглеждане на начина на данъчното осигуряване. При икономика, в която работещите са 1:1 с пенсионерите или дори по-малко, очевидно ни трябва друго решение - привличане на индустрии с много добавена стойност. Тези индустрии без хора няма да дойдат. И какво се случи? Имаме най-високите данъци в сферата на услугите, а същевременно нямаме хора. Нито една компания няма да вземе решение да дойде в България, при положение че може да иде в Полша, която е с 40 млн. души население, а вече отгоре на това има и по-ниски данъци.

Повече за промените в българския IT сектор четете в новия брой на "Капитал"