Последната битка на Мърдок

На въпрос на читател в сайта на Times Online дали ако новата схема доведе до остри загуби през следващата година и ако никоя друга голяма медийна компания не ги последва в платения модел, News Corporation ще се откажат от нея, главният редактор на The Times Джеймс Хардинг, без да дава конкретен отговор, отвърна, че в заплащането за съдържание има повече икономически смисъл от това да го раздаваш безплатно. Според него рискът да се провалят в платения достъп не е по-голям от този да се оставят на инерцията. "Платеното съдържание е единственият начин да видим устойчив икономически модел за качествената журналистика", коментира той.

Хардинг, който влезе в класацията на вестник The Guardian за най-влиятелните хора в медийната индустрия за 2009 г. и е описван като "много добър в това да прави неща, от които си няма и понятие", настоява, че новият модел ще съчетава ценностите на вестника с гъвкавостта на новите медии. "Искаме хората да правят повече от това просто да четат – искаме да вземат участие", каза той на презентацията на платената схема пред журналисти.

В News Corporation твърдят, че са наясно, че този им ход ще намали значително посещаемостта на онлайн изданията им, но настояват, че идеята им е да търсят качествена аудитория, привързана към марката и ангажирана с нейните послания. Самият Мърдок неведнъж е казвал, че търсачките и уебагрегаторите, които увеличават трафика към уебсайтовете, не водят след себе си редовни потребители на вестникарско съдържание. Най-вече защото този модел не донесе очакваните приходи на издателите, които успяха да увеличат многократно броя на посещаващите техните интернет страници, без това да се отрази съществено на рекламните им постъпления.

"Очевидно ще загубим много от преминаващия трафик. Но милионите уникални посетители, които идват на сайта ни всеки месец, не са нашите редовни читатели. За нас те са като купувачи, които гледат през стъкло", казва Хардинг. Но не уточнява кои са новите потребители, които The Times очаква да привлече след пускането на новия сайт. Стана ясно обаче, че в News Corporation разчитат значително на потребителите на таблети и хората, които предпочитат да четат новини през мобилния си телефон, и обещават редица полезни апликации, които да задоволят техните потребности. "Искаме да бъдем гостоприемна среда за тези нови устройства", добавя Хардинг.

Всъщност още преди месец американските сайтове подеха изтеклата информация, че Мърдок е подготвил вариант на бизнес всекидневника The Wall Street Journal за новия таблет на Apple – iPad, който според неназовани източници ще струва 17.99 долара на месец. Спекулираше се дори,че американският вестник, който медийният магнат купи за 5 млн. долара от Dow Jones през 2007 г., вече е успял да продаде четиримесечни рекламни пакети на Coca-Cola и FedEx за 400 хил. долара. Самият Рупърт Мърдок обяви още през февруари, че е сключил договор с Apple.

"Креативното съдържание е това, което дава живот на тези устройства. Без съдържание тези технологични джаджи са просто скъпи играчки", припомни той отношението си към технологиите в речта си на медийната конференция в Абу Даби в началото на март.

Стар бизнес модел в нова среда

Реакцията на една част от противниците на Рупърт Мърдок след обявяването на платения модел на The Times беше: той е на 79 години, не схваща природата на интернет въобще и не може да реагира адекватно на това, което се случва с медиите онлайн. Според биографа му и създател на уебагрегатора Newser.com Майкъл Уолф медийният могул не ползва интернет, какво остава за Google и наскоро е открил email-a като форма на комуникация, следователно няма как да разбира динамиката и възможностите на дигиталната медийна икономика.

Известно е и отношението му към уебагрегаторите на новини, които сър Рупърт нарича "клептомани на съдържание", "паразити" и "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". В един момент дори беше заплашил, че ще спре да индексира сайтовете си в Google. Това беше прието с насмешка от експертите по нови медии, които са на мнение, че агрегацията на новини (когато се използва правилно и в съгласие със закона за авторското право) е част от ДНК-то на интернет.

"Аргументът, че читателите трябва да платят, е безумен - кога сте виждали бизнес план,построен върху думичката трябва", пише популярният блогър и професор по журналистика Джеф Джарвис. Фотограф : Robert Scoble

"Рупърт Мърдок декларира, че се предава. Бъдещето го победи", така коментира новината за платения достъп на The Times популярният блогър и професор по журналистика в City University в Ню Йорк Джеф Джарвис в колонката си във вестник The Guardian. Според него тази стъпка е отчаяна заявка, че той няма никаква идея как да привлече реклами, как да създаде по-стойностна връзка с читателите си и предпочита да ги отпрати, ако не си платят, нито пък има идея как да се възползва от възможностите, които интернет предлага в създаването на съдържание и маркетинга му. "Този аргумент, че читателите трябва да платят, е безумен – кога сте виждали бизнес план, построен върху думичката трябва", пита Джарвис.

За мнозина Мърдок въплъщава стария медиен маркетинг, който се стреми да завземе пазарен дял от конкурентите си, а не да дава на потребителите си онова, което искат. Войната за платеното съдържание между него и младите медийни предприемачи, които са се развили в интернет средата, е война между различни нагласи, умения, бизнес модели и корпоративна култура. Основният им аргумент срещу австралийския магнат е, че не интернет обезцени журналистиката, а самите медийни мениджъри, които водеха битки за по-евтини вестници и телевизии и превърнаха новините в обикновен артикул, стока за масово потребление.

А иронията е в това, че само преди няколко години Рупърт Мърдок беше смятан за един от визионерите на интернет пазара заради естествения си опортюнизъм и нюх в сделките. През 2005 г. той купи социалната мрежа MySpace за 580 млн. долара, измъквайки я под носа на своя архивраг Viacom. Скоро след това сайтът увеличи потребителите си от 20 на 200 милиона, а Google платиха 900 млн. долара за правото да позиционират реклами в него. Тогава Мърдок обичаше да го наричат интернет визионер, но скромно обясняваше: "Просто съм находчив и имам късмет."

Авторът на биографията на медийния магнат "Човекът, който притежава новините" Майкъл Уолф пък припознава във въвеждането на платен достъп до The Times и The Sunday Times таен план на Мърдок за спасяване на вестниците. Причината е в условието, което News Corporation предлагат - да четеш безплатно в интернет, ако си абониран за печатното издание.

"Неговият план не е да създаде онлайн бизнес или дори да осъзнае допълнителните възможности за приходи от онлайн аудитория. Планът му е да ви накара да четете вестници на хартия", пише Уолф в собствения си сайт Newser.com. По думите му с поведението си Мърдок цели да бъде коректив на средата, да каже: потребителят не е прав и да размаха пръст на тези, които са мигрирали онлайн, когато търсят информация. Според Уолф този подход, при който интернет изданието се продава като вид абонаментна промоция към хартията, би могъл да донесе приходи само в краткосрочен план.

Това, на което Рупърт Мърдок наистина се надява обаче, е да увлече останалите собственици на медии след себе си и да докаже, че може да промени правилата на играта по свой вкус. (Виж допълнителния текст) Засега всички са затаили дъх в очакване на развръзката. Но пък пазарното поведение на стари медийни институции като News Corporation в момента е чудесна възможност за множество малки, иновативни играчи, които разчитат на гъвкави бизнес модели и имат ниски разходи, да създадат нова, по-адекватна медийна вселена онлайн.