Милиони за добри идеи

Ще търсим всякакви иновативни идеи

Визитка:

Екипът на Eleven влючва четирима партньори с опит в областта на дяловото финансиране. Даниел Томов е сред основателите на Bulventures, компания за инвестиции в стартиращи компании, сред които Melon Technologies. Ивайло Симов пък работи първоначално в SEAF/Caresbac, а по-късно в Global Finance, включително като директор за България през последните 3 години. Там известно време са колеги с Томов. Третият партньор Дилян Димитров пък е с почти 10 години опит в сферата на рисковите и дялови инвестиции, първоначално в Caresbac Bulgaria и сега в Bedminster Capital Management. Джон Брандфорд е четвъртата фигура в екипа, която идва от английската програма - акселератор на идеи Springboard. (На снимката от ляво на дясно - Дилян Димитров, Ивайло Симов и Даниел Томов)

Разкажете малко повече за идеята си и партньорите, с които ще работите?

Дилян Димитров (Д.Д.): Тъй като и тримата имахме опит в дялово финансиране, решихме да привлечен два международни партньора. Единият е Google, който ще помага със специалисти и техническа експертиза. Другият ни партньор е Springboard, която е подобна програма за акселерация във Великобритания и откъдето е и четвъртият ни партньор – Джон Брандфорд, от когото ще черпим опит как точно се структурират и управляват такива програми.

Каква ще бъде вашата програма за акселерация?

Д.Д.: Това, което ще направим в България, а и въобще за Централна и Източна Европа, е да реализираме една изключително интензивна програма. Според качеството на кандидатурите идеята ни е групи от по 12-15 компании да влизат в програмата на всяко тримесечие.

Ивайло Симов (И.С.): Освен това искаме да сложим всички екипи под един покрив, защото те самите може да си окажат голяма помощ и споделят натрупаното от тях познание. Опитът на едните може да спести доста работа на другите.

Д.Д.: Практиката показва, че половината акселератори по света работят под един покрив, другата половината не. Ние избрахме всичките проекти, които подбираме, да са под един покрив. Това означава, че във всеки момент след първите два цикъла ще има между 20 и 25 екипа, работещи бюро до бюро, включително и компаниите, които преминават от акселерация към seed фазата. Тоест в един момент 50 до 60 млади предприемчиви хора ще делят едно и също офис пространство в София.

Даниел Томов (Д.Т.): Планираме в края на май да отворим първия прозорец за подаване на апликации. Ще ги оценяваме в рамките на месец, т.е. докъм края на юни, в средата на юли вече може да имаме избрани проекти и от 1 септември те да влязат на едно място, да бъдат финансирани и да започнат работата с нас и с менторите на програмата.

И.С.: Ако имаме 200 кандидати при всяко отваряне на прозореца, от тях ще селектираме 50 за допълнителни разговори и от тях вече ще поканим 25 да дойдат на място на т.нар. start-up day, за да представят идеята си на живо. В края на това представяне ще изберем 10 или повече екипи, които да влязат в акселератора.

Инкубатор или акселератор, кое е по-коректното, тъй като и двата термина като че ли се използват често?

Д.Т.: Акселератор е думата, която се използва тези дни по цял свят. Идеята на акселератора е да помага с малко финансиране и менторство, така че компаниите да започнат бизнеса си. В рамките на тези три или шест месеца на програмата те ще могат да тестват идеята си, да направят например бета-версия и да са готови за първите си клиенти, т.е. да стигнат до втората си фаза на развитие, при която да могат да излязат на пазара и да кажат: "Ето, имаме такъв продукт. Искаме да стигнем от точка А до точка В в нашето развитие и затова търсим един милион евро."

И.С.: Основната разлика от инкубаторите са също скоростта, натискът и фокусът на ментори и ресурси в рамките на 3 до 6 месеца да има готов продукт или работеща платформа. В днешно време няма време за пилеене. Ако мога да заимствам един от принципите на партньорите ни от Google - Fast is better than slow, т е. "Бързо е по-добре от бавно". Моделът се различава и от този на традиционните фондове за дялово финансиране, защото при акселераторите се правят много на брой сравнително малки инвестиции на възможно най-ранен етап от развитието на един бизнес.

Какво се случва в самия акселератор? Как ще работите с екипите, които ще подберете?

Д.Т.: В началото на програмата ще има интензивни срещи с менторите. Това са сравнително успешни хора - предприемачи и експерти от различни сектори и функционални области – например маркетинг, продажби и др. Обикновено всеки екип ще има средно по 15-20 минути с един ментор, за да му представят идеята си. Подобно на speed dating в САЩ ще могат да говорят с различни ментори, като идеята е да получат обратна връзка по най-различни аспекти от нея - например добра ли е, има ли някакви проблеми, които може да срещне, и т.н. Така в сравнително ранен етап екипите ще могат да получат информация за потенциални проблеми, които биха срещнали и върху които трябва да работят, като в рамките на около две седмици могат да имат и изчистена концепция вместо просто една нерафинирана идея.

С това не свършват срещите с менторите. Обикновено това, което се получава след тези две седмици, е, че някои от менторите се "закачат" за някои екипи. Нашата философия е, че всеки екип е хубаво да има поне трима ментори. Това ще са хората, които след това ще продължат да работят с компанията на сравнително интензивна база. Веднъж или два пъти седмично те могат да си правят срещи с тези ментори, така че да им дават информация докъде са стигнали по изглаждането и реализирането на идеята, както и да получават обратна връзка върху какво друго да наблегнат или какво да се върнат да доработят.

И.С.: Освен обратната връзка обаче другата основна функция на менторите е и да отварят врати до ключови контакти.

Аз, ако имам технологична идея, ще ми се иска да се добера до Google възможно най-бързо…

Д.Т.: Точно така. Всеки ментор има различни компетенции, с които може да помогне – контакти и знание според опита им.

Що се отнася до Google, може би е добре да изясним как те ще бъдат полезни за екипите в нашия акселератор. Ако една компания има специфична технологична нужда, на тяхно разположение са различните експерти от Google. Те невинаги ще са достъпни на живо, но нужната за компанията информация може да бъде набавена в онлайн връзка с тях в рамките на няколко часа и така ще си спести едногодишно четене и ровене на стартиращата компания по темата. Важно е да се отбележи, че екипите ще получат помощ от Google и в различни функционални сфери – продажби, маркетинг, разработване на услуги, канали за дистрибуция и други, тъй като в самата компания има много разнообразни специалисти. Това е изключително полезно, защото нашите наблюдения през годините са, че едно от най-трудните неща за младите компании е как да стигнат до тази експертиза.

Ще има ли значение откъде идва проектът като география, т.е. ще може ли например един румънски екип да кандидатства за вашия акселератор?

Д.Д.: Няма значение с каква националност ще е проектът. Изискването на Европейския инвестиционен фонд е просто проектът да бъде регистриран като юридическа компания в България. Както се случва и в Springboard в Лондон, където например има румънски екип. Средствата, които ние имаме по JEREMIЕ, ще се използва първоначално именно за издръжката на тези екипи в София, докато идеята им добие вариант за реална реализация. Тоест ние ще се грижим в рамките на тези 6 - 12 до 18 месеца от програмата тези хора да не се тревожат как да си платят сметките за ток и телефон, каквито реално ще са им основните разходи. Много малка част от тях ще имат нужда от по-сериозни капиталоемки разходи.

Д.Т.: Отделно ще поемем и административната тежест по стартирането на компаниите. Всичко свързано със счетоводство, данъчни и правни аспекти също ще бъде подсигурено на екипите, така че те да не се занимават с това, а да мислят само по развитието на идеята си.

Каква ще е дяловата инвестиция от фонда в компаниите?

Д.Д.: През тримесечните програми за акселерация ще финансираме предприемачите да произведат някакъв прототип или готов продукт. След това ще осигурим и първоначално финансиране за част от проектите. Между 20% и 30% от тях ще получат seed финансиране, което ще е в рамките до 150 хил. евро, като максимумът за даден проект ще е до общо 200 хил. евро. Тези пари вече ще са за комерсиализиране на разработения по време на акселерация продукт/услуга.

И.С.: По време на самата акселерация нашето дялово участие ще започне от 8% на стойност 25 хил. евро за първите 3 месеца. Тези, които оцелеят и покажат развитие по проекта си, ще могат да получат още 25 хил. евро и още 3 месеца в акселератора. След това сме предвидили около 12 месеца в програмата за seed финансиране. Като цяло делът ни при по-нататъшно финансиране от първоначалните 8% е въпрос на договорка с всеки предприемачески екип, но при всички положения няма да надхвърля 25-30%. В края на тези 12 месеца вече ние ще им помогнем да си намерят допълнително финансиране, за да продължат да разработват продукта си. Така че идеята е в рамките на тази година – година и половина те вече да имат подготвени бизнеси, които да могат да се самоиздържат и да търсят разрастване с нови партньори, които имат опит в дяловите инвестиции на по-късен етап от развитието на една компания.

Д.Т.: Всъщност идеята е не да им направим безплатен обяд, като им сготвим рибата, а да ги научим да си ловят рибата.

Д.Д.: Програма цели накрая да има търговски жизнеспособна компания, която да е стартирала с една идея. В началото предприемачите дори нямат нужда да представят бизнес планове или финансови модели, достатъчно е да имат добра идея. Вече в самата програма те ще получат нужната техническа и менторска помощ да рафинират тази своя идея, а след това в seed фазата ще започнат да работят върху маркетинга и позиционирането на продукта/услугата си. А ние тримата заедно с нашите ментори ще им помагаме да се "продадат" успешно след това на инвеститорите. Тоест ще им помогнем да са успешни в техните т.нар. elevator pitches, т.е. да грабнат вниманието на инвеститорите в онези три минути, които ще имат възможност да се докоснат до тях.

Смятате ли, че по този начин София може да се превърне в място на иновации?

Д.Т.: Точно това целим.

Д.Д.: Искаме да направим точно една екосистема от иновации в София подобно на случващото се в САЩ и Великобритания, като в случая София да е общото място не просто за България, а и за целия регион. Притегателната сила на 12 млн. евро плюс Google, плюс Springboard мислим, че е подходящият микс за това.

Д.Т.: Трябва все пак да отбележим, че не гледаме само технологични идеи, а всякакви иновативни идеи. Защото иновацията може да дойде от всеки ъгъл на живота – от енергийна ефективност, образователни продукти и услуги… като зад всяка идея може да има нещо технологично, защото вече трудно можеш да кажеш кое е технологично и кое не е. Също така под иновативни не се разбира само нещо, което го няма до момента по света. Иновативно може и да е нещо, която някой прави по-добре спрямо други хора. Освен това може да има някакви много интересни идеи, които вече съществуват на друго място по света, но с феноменално приложение в нашия регион. Всичко това е иновация.

Аз винаги давам за пример едно нещо. В Южна Корея има едни малки приставки, които се слагат на чешмата ти и докато тече вода през нея, произвеждат електричество за една крушка. Това е нещо малко, но показва, че иновативни неща може да има навсякъде.