Пол Скиън: Алкохолната индустрия е против екстремните регулации
Генералният директор на Европейската асоциацията на производителите на алкохолни напитки пред "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Пол Скиън е генерален директор на Европейската асоциация на производители на алкохолни напитки (CEPS) от 1 ноември 2011 г. Предишните четири години е бил директор на Европейската кръгла маса на търговците на дребно. Скиън е бил и заместник генерален секретар на Еurochambres - Европейската асоциация на търговските и индустриални палати. Оглавявал е и Ирландската национална търговска и индустриална палата, където е отговарял за развитието на индустрия в страната. Скиън е бакалавър по търговия от Университетския колеж в Дъблин и магистър по бизнес администрация от UBI/Mercer University.Европейската асоциация на производители на алкохолни напитки обединява 30 организации на индустрията в 26 европейски държави. Най-големите производители, които членуват в нея са Diageo, Pernod Ricard, Bacardi Martini, Beam, Hennessy, Brown-Forman, Campari, Remy Cointreau.
Г-н Скиън, през последните дни отравянията с алкохол в Чехия заедно с предложенията за въвеждане на минимални цени на спиртните напитки са сред водещите новини. Има ли някаква връзка между тях? Поне в България се смята, че алкохолът ще стане удоволствие за богати.
- Няма директна връзка между дискусията за минималните цени и отравянето с фалшив алкохол, тъй като минималните цени биха оказали влияние и върху нелегалния пазар и сивия сектор. Това, което се е случило в Чехия, наистина е ужасно. Но начинът, по който чешкото правителство реагира, по наше мнение не е най-адекватният. Или поне не е този, който бихме искали да се види като реално противодействие на ментетата. Работата на едно правителство е да въведе превантивни и ограничаващи мерки, така че да атакува нелегалното производство, неспазването на технологични и производствени стандарти и всичко, което би застрашило човешкото здраве. А забраната за продажби на всякакъв алкохол е твърде екстремна и не носи желания резултат. В миналото, когато е имало проблем с даден модел на кола например, от пазара винаги се е изтеглял този модел. Но никога нито едно правителство не е спирало продажбите на коли въобще. Това, което ние ще предложим на чешкото правителство, е да отмени забраната. Всъщност вече сме предложили на Европейската комисия да разгледа случая и да окаже влияние върху чешкото правителство за тази нерегламентирана и неприемлива мярка, която ограничава свободната търговия.
Що се отнася до минималното ценообразуване, това е интересна тема в момента. Ние искрено се надяваме, че Европейската комисия ще се присъедини към становището на българското правителство. И очакваме и други страни членки, като например Италия, да изразят подобна позиция. Ние смятаме, че предложените от Шотландия минимални цени ще повлияят негативно на пазара и ще доведат до диспропорционално разместване. Истина е, че има страни като именно Шотландия, в които има проблеми със злоупотребата с алкохол и алкохолизма. Но мерките, които са предложени, не атакуват проблема по същество. И даже самото шотландско правителство в своето становище признава, че това няма да намали броя на хората, които злоупотребяват, а само броя на изпитите единици алкохол. Така че това е една неадекватна и несъответстваща на целта мярка.
Тогава коя е адекватната мярка за борба с алкохолизма? Финансова, превантивна, здравна - каква е отговорността на производителите в случая?
- Мисля, че индустрията има огромна отговорност, тя не може да бъде подценявана. Ние произвеждаме продукти, които, ако се консумират с мярка, са чудесни, но когато се злоупотребява с тяхното количество, да, те могат да причинят проблеми. И начинът, по който индустрията се отнася към този проблем, е да разработва, въвежда и подкрепя различни програми, ориентирани към превенцията на ученици, студенти, млади хора и техните преподаватели. Имаме дългосрочни програми против шофирането след употреба на алкохол. Мисля, че индустрията в последно време има много ясен фокус както централно, така и от всяка от асоциациите в местните страни по отношение на увеличаването на информираността на потребителите, уебсайтове, информационни програми, които да ги запознават с проблематиката. Ние вярваме, че информационните образователни програми, насочени към превенция, трябва да достигнат до тези части от населението, които са в риск да злоупотребяват, да консумират безотговорно, и тези, които принципно биха имали проблеми с алкохола като продукт. Но не и към цялото население. Ако се върнем към случая с Шотландия, 90% от населението не е в риск, но мерките с минималните цени ще засегнат всички. По изчисление на асоциацията на шотландските производители около 65% от вината, които се внасят, биха били с по-високи цени заради тази мярка например. Според Евробарометър в риск от злоупотреба с алкохол са 6.73% от европейците и нашите усилия са насочени на първо място там.
Как се отразява кризата върху продажбите на вашите членове? Имаше статистика, че от 1980 г. досега консумацията е намаляла с 10%. Какво е общото потребление?
- Имаме даже и по-лоши числа. От 1980 до 2003 г. общото потребление на алкохолни продукти в Европа на глава от населението е намаляло с 26%. Но в рамките им потреблението на спиртни напитки на глава от населението е намаляло с 36%. Като и в двата случая говорим за чист алкохол, за алкохолния еквивалент. След това има леко увеличение до 2007 г., но оттогава има много рязък спад. Ако вземем периода от 2003 - 2011 г., намалението е още по-голямо. През 1980 г. еквивалентът на чист алкохол на глава от населението е 15 литра, докато от 2010 г. вече е под 10 литра. 25.4 млн. хектолитра спиртни напитки са се консумирали през 2011 г. в сравнение с 356 млн. хектолита бира и 142 млн. хектолитра вино. Това е съотношението между различните видове алкохол още от 2003 г. насам. И мисля, че трябва да бъде приветствано.
Увеличението на консумацията на вино и бира ли?
- Като цяло в Европа и те също са намалели, но не толкова драстично като спиртните напитки. Разбира се, числата варират от страна до страна. Ако вземем България и Румъния например, виждаме рязко увеличение на потреблението на бира. Нашата индустрия съществува от векове и, разбира се, иска да присъства на пазара още много дълго време. От тази гледна точка фокусът върху здравните проблеми е добре дошъл и ние трябва да бъдем с ясното съзнание за него и за тенденцията за намаляване от 15 на 10 литра в един период от 20-30 години. Това всъщност е една добра тенденция.
Това намаление е в резултат на кризата, икономически фактори, по-отговорното пиене или здравната култура? И засегнат ли е бизнесът по време на кризата от 2008 г. досега?
- Потреблението със сигурност беше ударено от кризата, особено в страните, които бяха най-тежко засегнати от нея. Така че основният резултат беше намаляване на потреблението. Ако говорим за активите на индустрията или начина на работа, нещата са статични. Не затваряме една дестилерия в рамките на една-две години заради кризата. Индустрията като цяло увеличи интереса и инвестициите си в страни, които не бяха засегнати от кризата. Говорим за Азия, Русия, Бразилия. В Индия все още има сериозен тарифен проблем – тя облага вносния алкохол със 150% мито и индустрията много се надяваше, че този проблем ще бъде омекотен или разрешен в последните разговори между ЕС и Индия. Кога може да се случи, в момента е неясно, тъй като предстоят нови избори в Индия.
Мит ли е, че азиатците нямат достатъчно ензими, които разграждат твърдия алкохол, и това ще попречи на индустрията да се разраства в Китай и останалите азиатски страни?
- Не съм чувал за подобно нещо, но това, което знам от всяко едно мое посещение в Азия, е, че те обичат спиртните напитки. На мен като страничен наблюдател, който не е част от местната култура, ми прави впечатление, че излизането да споделим по едно питие заедно е доста характерна част от тяхната култура и традиции.
Нещо като пиенето в Южна Европа ли?
- На юг питието е част от социализацията, вечерния живот, културата на храненето. Интересното е, че ако вземем страните от Южна Европа, се оказва, че жителите им пият повече на глава от населението в сравнение със северните страни. Но за разлика от северните си събратя те не пият ударно за кратък период от време. В страните от Южна Европа няма такъв ясно изразен проблем и честота на хора с проблем с алкохола, както в северните нации, които пият бързо и много и при това техните пазари са свръхрегулирани – например в скандинавските страни.
Работят ли тези мерки на регулация – сериозни забрани, лицензиране, ограничения за продажба, високи цени?
- На практика от рестрикциите няма особен ефект. Ситуацията със злоупотребата с алкохол остава същата, ако не и по-лоша. Докато, ако погледнем страните от Южна Европа, отношението към алкохола не е свързано с това, че той е нещо скъпо и забранено. Аз самият съм израсъл в Ирландия, пъбовете затваряха в 12 през нощта и мога да кажа, че като студент поради ограниченото време, в което можехме да пием - между 10 и 12, ние не изпивахме по една чаша вино, а доста сериозни количества. В скандинавските страни има монопол върху дистрибуцията в Швеция, Норвегия. Цените са най-високи също там – в Северна Европа. Такива мерки, които са насочени към цялото население, обикновено нямат голям ефект. Защото, ако ограничат част от населението, има друга част, която компенсира чрез ударно пиене за кратък период от време.
Къде в ЕС има най-голям безбандеролен пазар на спиртни напитки и фалшификати?
- Мисля, че това е типично за източните страни – например Полша, прибалтийските републики, около източната граница на ЕС. България и Румъния също имат такъв проблем. В Чехия например и в тези страни проблемът изглежда по-концентриран, но във всяка една държава членка има т.нар. нетърговски алкохол като проблем – ментета или питиета с неспазени технологични стандарти.
На каква стойност оценявате този пазар? Ако направим паралел с цигарите, там става въпрос за около 10 млрд. евро черен пазар годишно.
- Това е труден въпрос, непрекъснато си го задаваме в индустрията, както и на експерти по темата, но до момента няма ясен и еднозначен отговор. Мисля, че при спиртните напитки става въпрос за повече. Това е сериозен проблем и той нараства.
Как индустрията се бори с него?
- Чрез разговори със съответните правителства в страните, в които трябва да се вземат мерки. И има случаи като в Чехия, в които и общественото мнение обърна внимание върху здравния риск от нерегламентирано произведения алкохол. Също така работим с проучвателни организации и се опитваме да даваме максимално много информация на митническите институции и да им съдействаме, защото всъщност те трябва да се справят с този проблем.
- Ще се срещнете ли с Министерството на финансите? България все още има доста голям сив и черен пазар на алкохол и продажби без бандерол?
- Не сега за съжаление. Принципно ние очакваме всяко едно правителство да взема сериозни мерки, така че този пазар да бъде ограничаван и премахван, но понякога се случва в определени страни поради определени политически нагласи и тежнения. В България средствата за контрол през последните три-четири години, особено на ниво производство, се подобриха, което допринася за увеличаване на размера на платения акциз. Всъщност виждаме, че това е един проблем, който вече е бил идентифициран в България и са взети мерки.
Световната здравна организация напоследък предлага драстични мерки в борбата с тютюнопушенето, а следващата й битка е с алкохола.
- Да, забелязваме това. Но това са две много различни индустрии. Нещата в Европа са много променени по отношение на цигарения дим. Бях много изненадан тези дни. В Румъния за първи път от десетина години влизам в заведение, където навсякъде и всички пушат по време на вечеря. Бях на среща със СЗО в Женева и това, което чух по време на самата среща в самото начало беше позицията им: "Ние не сме против алкохола, ние сме против злоупотребата с алкохола." Това е фундаменталната разлика между алкохолната и тютюневата индустрия, защото ние всички искаме да прекратим злоупотребата с алкохола, но не и самата му употреба. Докато за цигарите нещата не стоят точно така.
Да, но има своеобразно лицемерие – от една страна, страните членки залагат по-високи приходи от акцизи и на тези две индустрии се крепи основната част от тези приходи, а от другата страна е опитът те да бъдат забранени.
- Да, за 2011 г. нашата индустрия е платила 32 млрд. евро под формата на акцизи. Всъщност ние сме наети да работим за Министерството на финансите, а след това за нашите акционери.
Как се развива бизнесът ви в страни с традиционно силно домашно производство на алкохол и традиционно силни местни марки питиета?
- Домашното производство е проблем като конкуренция за индустрията донякъде, но то е част от живота навсякъде. Има го не само в Европа, а и в Бразилия, в Русия. Мултинационалните компании имат дълга история и опит как да изграждат имиджа на марките си и тогава, когато навлязат в нов пазар, те адаптират подхода си, но се придържат към сърцевината на това, което е било успешно за тях навсякъде. Тези световноизвестни марки са различно предложение като качество, като имидж, като нагласа спрямо традиционните и домашно произведените продукти. Нашите компании обикновено не играят в сектора на собствените марки, които търговците на дребно разработват, и не са сред продуктите в най-ниския ценови сегмент.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.