Игри на едро

За изграждането на завода е използвана технология на индийската компания "Прач", която е лидер в производството на биоетанол и притежава над 350 завода в целия свят. "Целта на предприемачите е производството да бъде екологично чисто, тъй като и трите продукта от преработката - биоетанол, въглероден двуокис и сух фураж, могат да се използват повторно", казва заместник-кметът на Горна Малина Ангел Жиланов. По негови думи произведеният вторичен продукт е предназначен за храна на животни.

Първата копка на завода е планирана през 2009 г. с очакване да бъдат разкрити 40 постоянни и още толкова сезонни работни места. До това обаче не се стига, защото се оказва, че фабриката не е напълно готова. "Предприятието не работи, тъй като се нуждае от допълнителни инвестиции и съоръжения, за да бъде рентабилно", каза за "Капитал Daily" Александър Драгомиров, президент на "Профекс - Биопродукти". Според него произведената продукция е много качествена, но на твърде висока цена за българския пазар, което налага въвеждането на още технологии. "Без тези технически допълнения заводът фактически представлява мерцедес без гуми", допълни Драгомиров.

Пари на заем

Участието на ОББ в проекта за строителството на завода в Горна Малина започва още в самото му начало през 2006 г., когато  финансира изграждането му, но  през 2009 г. предприемачите разбират, че заводът има нужда от още инвестиции. "Поискахме допълнително финансиране, но банката ни отказа и затова се наложи обектът окончателно да спре своето развитие", казва президентът на компанията. Според данни на банката обаче, след като фирмата е спряла да обслужва задълженията си от 2010 г., тя е правила многократни опити за преговаряне с компанията. "Бяха проведени редица срещи с мениджмънта на "Профекс - Биопродукти", на които бяха обсъдени различни варианти за изменение на условията по двата договора за кредит, които за съжаление не бяха реализирани", пише в отговора си за "Капитал Daily" ОББ. Така, след като фирмата заявява, че не е в състояние да погаси заема си и не може да поддържа инсталацията за производство на биоетанол, банката организира търг за продажбата на активите през 2012 г. Нещо повече, опитвайки се да намери стратегически инвеститор в този специфичен промишлен отрасъл, ОББ възлага за нейна сметка да бъде извършена пазарна оценка на заложеното предприятие, която възлиза на 12 млн. лв.

Въпреки усилията на ОББ купувач не се намира и кредиторът се обръща към частен съдебен изпълнител. Междувременно обаче друг заложен кредитор - "Алкол лимитид" ЕООД (това е един от собствениците на "Профикс Биопродукти"), продава търговското предприятие на кредитополучателя на символичната цена от 10 хил. лв., като купувач по договора е дружеството "Грасим капитал" ЕООД. Според Търговския регистър въпросното дружеството е регистрирано през лятото на 2011 г. с капитал от 2 лв. и е собственост на сръбския гражданин Горан Филипович.

Сръбски елемент в смяна на собствеността

Банката кредитор естествено не харесва продажбата. "Компанията извършва продажба на търговското предприятие, което не е по правилата, и в момента е образувано изпълнително дело", каза частният съдебен изпълнител Васил Недялков. По неговите думи делото е повдигнато от ОББ с цел да бъде отменена продажбата по реда на Закона за особените залози, но докато това не стане, "Грасим Капитал" остава собственик на недвижимия имот. "Дори съдът да не се произнесе по делото преди приключването на търга, банката е в правото си да го продаде и бъдещият купувач ще стане собственик на обекта", допълни Недялков.

Така в момента парцелът в Горна Малина е собственост на компанията на Горан Филипович, който отговаря за задълженията на "Профис - Биопродукти". Пред "Капитал Daily" Александър Драгомиров обясни, че продажбата е направена по чист и прозрачен начин. По думите му независимо от оспорването на банката съдът ще реши дали сделката е легитимна или не.

Според заместник-кмета на Горна Малина обаче старите и новите собственици са едни и същи. "По мои сведения "Профекс" и "Алкол" са изкупили завода, а сръбската компания е само част от сделката", каза Ангел Жиланов. По неговите думи те търсят нови 7 млн. евро, с които да изградят така необходимите инсталации и съоръжението да отвори врати през следващата година.

Допълнителен фактор за провала

Производството на биосъставки за горивата в България така и не можа да набере сила. Причините за това са твърде честите смени в регулациите от 2007 г. насам, както и съществуащият акциз за биогоривата. Въпреки че в страната има изградени над 10 завода за производство на биодизел и повече от 5 за биоетанол, повечето на практика не функционират. Подобно на завода в Горна Малина те са били изградени в периода до 2007-2008 г., когато този бизнес е бил печеливш, тъй като до влизането на България в ЕС акцизната ставка за биогоривата беше нулева. След тази дата обаче България трябваше изрично да поиска разрешение за предоставянето на такава помощ от ЕС, което страната ни не направи навреме, и така българското производство стана неконкурентоспособно на това в други страни, където то се подпомага по различни начини. Все пак разрешението от Брюксел дойде в края на 2009 г., но въпреки това биогоривата така и не бяха освободени от акциз.

Глътка въздух за производителите дойде през март 2010 г., когато бензиностанциите се задължиха да предлагат дизела с минимум 2% биосъставка, която до март 2011 г. трябваше да нарасне до 4%. През април 2011 г. обаче Народното събрание реши да спре използването на биодизел като кризисна мярка за намаляване цените на горивата.

Регулацията бе възобновена впоследствие и от началото на 2012 г. дизелът в България се продава с 5% биосъставка, която от 1 юни същата година нарасна 6%, а от същата дата бензинът е с 2% биосъставка. Тези изисквания обаче така и не доведоха до съживяване на сектора.