Монополът е гладен

Все по-ясно се чува. Подрънкването на оръжия откъм храстите. Докато всички участници на телевизионния пазар ужким седят на една маса, разменят си любезни усмивки и говорят за прекрасните чудеса, които дружно искат да предложат на зрителите, всеки от тях усеща просвяткванията зад гърба си, тайно държи пръст на спусъка, а въздухът като че ли трепти. Защо ли? Ами защото менюто на масата е прекалено постно за всички. Пазарът на телевизия в България по цялата му верига просто е силно изтънял: рекламните приходи за създателите на съдържание се свиват (с 42% от 2008 до 2012 г. - виж карето), разпространителите на платен сигнал са в свирепа конкуренция, която вече доведе до свръхниски цени за крайния потребител, а сега в уравнението влезе и цифровизацията. И ако за управляващите тя е пореден повод да се поздравят с успех (безплатен цифров сигнал все пак има), то за целия сектор тя означава промяна, отново със знак минус. Заченатият в грях процес с развитието си започва да дава и очакваните дефекти. А те имат потенциал да сринат целия пазар.

Посоките, от които се задава скорошен конфликт, са две.

Първо - цифровизацията, поне на този етап, се оказва проблемен проект за основния участник в нея - мултиплекс операторите (практически контролирани от собственика на КТБ Цветан Василев, въпреки че той официално се води само консултант на офшорните инвеститори в единия - "НУРТС България", а открита връзка с другия - "Фърст диджитъл" няма). Тв каналите в цифровия ефир са малко, тоест платформата е празна и инвестираните за изграждането й пари трудно ще се възвърнат, ако тя не бъде натоварена значително повече. Логично, на дневен ред дойде въпросът как да стане това. С други думи - ще бъдат ли накарани телевизиите да качат повече канали на мултиплекса и по какъв начин. Макар официален проект да няма внесен никъде, няколко източника на вестника потвърдиха, че се готви именно това: държавата да задължи със закон тв компаниите да дадат за излъчване по цифровите мрежи повече от програмите си. Което би било, от една страна, голям удар за създателите на съдържание, а от друга - непазарно нахлуване в подкрепа на определен играч.

И второ - доставчиците на платена телевизия, очевидно застрашени от безплатния цифров ефир, решиха да се защитят. Като все по-активно лансират позицията си, че не е редно да плащат за канали, които се доставят до крайния клиент без пари.

Нито една от тези две линии на конфликт не е неочаквана. Добавете към тях и скорошното предоговаряне на цените за тв доставка между телевизиите и операторите и сместа става чист барут.

Ще има ли Закон "НУРТС"

Конфликтите при телевизионната доставка, логично, вървят по линията, по която се движат и парите в сектора. Доставчиците на платена телевизия с част от таксите от потребителите плащат на телевизиите за програмите им. А телевизиите плащат на мултиплекс оператора за това да излъчва част от тези програми без пари. Тук идва основният проблем: конкуренция при мултиплексите няма (за което и върви дело на Еврокомисията срещу България). В резултат на трите организирани "състезания" се получи така, че и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група - тази около Цветан Василев. Едната фирма е "НУРТС диджитъл", която е в кръга на Василев, а другата е "Хану про", която прехвърли три от четирите си лиценза на HD Media Services и след препродажба се оказа собственост на швейцарско дружество, преименува се на "Фърст диджитал" и макар и да е трудно доказуемо, най-вероятно отново е в орбитата на КТБ. Резултатът е като при всеки монопол: тарифите му не са изгодни за клиента. Сумите, които телевизиите плащат на мултиплекса, разбира се, са търговска тайна. Показателно е обаче, че огромна част от платформата е празна - едва ли щеше да е така, ако таксата за достъп до нея беше особено атрактивна. Според източници на "Капитал", една от основните телевизии плаща на "НУРТС диджитъл" около 15 млн. лв. годишно за излъчване на три програми, при положение че преди за аналогово разпространение на една такава е давала малко над една трета от тази сума.

В момента, по информация от "НУРТС диджитъл", компанията е изградила две мрежи (два мултиплекса). Едната разпространява 1 (една) тв- "Bulgaria on Air". Другата - седем: bTV, "Ринг.БГ+1" и "bTV Lady+1" (канали на "БТВ Медиа груп"), "Нова телевизия" и "Диема Фемили+1", (канали на "Нова броудкастинг груп"), "TV 7", и "News 7". В същото време в регистъра на Съвета за електронни медии (СЕМ) има регистрирани за излъчване по цифров ефир общо 30 програми на 22 компании. Дупката е видна и "НУРТС диджитъл" го признава: "Капацитетът на една мрежа се използва ефективно тогава, когато е изцяло зает", пишат от мултиплекс оператора в отговорите си до "Капитал". Същото обясни наскоро и изпълнителният директор на компанията Свилен Попов. В отговор на въпроса кога бизнес интересът на компанията ще е защитен той отговори: "Когато се осигури съдържание за запълване капацитета на двете мрежи." Според "НУРТС диджитъл" дружеството в момента води преговори с няколко тв оператора. "След приключване на преговорите и в зависимост от техния край ще направим анализ за всички възможности за по-нататъшно запълване на капацитета", добавят от оператора. "Много се надяваме този процес да приключи с договори", пишат от "НУРТС диджитъл".

Въпросът е какво да се прави, ако договори продължава да няма. На прага на цифровизацията телевизиите си правеха сметка, че е добър ход да си запазят повече места на мултиплекса и така да си осигурят сериозно пазарно присъствие. Но след като получиха желаните позиции в мрежата, сега не ги използват. Очевидно защото, от една страна, таксите не им харесват, а от друга някои и не разполагат с чисто финансовия ресурс да осигурят съответното цифрово съдържание.

Оттук нататък вариантите не са много: или мултиплекс операторът ще намали тарифите си или собственикът му ще опита да го продаде или в негова подкрепа ще се включи властта. Всъщност не е изключено да се случат и трите. Но че има поискана намеса на държавата, вече е очевидно. Това става доста ясно например от съобщението на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след кръгла маса на регулатора за цифровизацията наскоро. "Предвид телевизионното съдържание, което се предоставя от мултиплекс операторите, се обърна внимание на нежеланието на телевизионните оператори да предлагат разнообразни програми за цифровото ефирно излъчване, което създава опасност да не се използва ефективно ресурса и по този начин да се дискредитира процесът на цифровизация", пише в съобщението. Председателят на КРС Веселин Божков не се ангажира с позиция по въпроса, уточнявайки, че няма законодателна инициатива, а само изпълнява нормативите. "Изводите и предложенията след дискусията ще бъдат систематизирани и представени на изпълнителната власт за предприемане на мерки и законодателни инициативи с цел разрешаване на констатираните проблеми", гласи съобщението на КРС.

"Очевидно незапълненият капацитет на мултиплекса е проблем. Но не става с окръжно", коментира членът на парламентарната комисия по транспорт и комуникации Мартин Захариев. Според него по-разумно е проблемът да се реши на обща дискусия между всички участници в цифровизацията. Председателят на комисията Камен Костадинов за момента не се ангажира с мнение по темата. Ясно такова не изрази и ресорният зам.-министър на транспорта Георги Тодоров. "Наистина има идеи за законови промени по тази тема, но аз няма да ги предложа, преди да ги обсъдя с целия бранш и в обществения съвет към министерството", каза Тодоров.

Самите телевизии (bTV и "Нова") не отговориха на въпросите на "Капитал" как биха реагирали на законова промяна, която да задължи всички резервирали капацитет на мултиплекса, да го използват. Ако обаче това се случи, със сигурност ще е огромен удар за тях, да не говорим, че ще влезе във вече доста запълнената графа с непазарните мерки, предприети в услуга на определена компания.

Кой ще плаща

Имайки предвид, че телевизиите се финансират, от една страна, от реклама, а от друга - чрез такси от разпространители на платен сигнал, и че първият канал на приходи определено не е пълноводен, нормално е натискът към тях автоматично да се прехвърля нататък по веригата към кабелните и сателитните оператори. Телевизиите непрекъснато вдигат таксите към платените оператори. "Ако пазарът на платени телевизии по кабел, сателит и през интернет се развива по начина, по който се развива в момента, не след дълго играчите на него ще бъдат принудени да спрат да предоставят услугата и ще продължат да работят основно като интернет провайдъри", каза председателят на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Димитър Радев по време на годишната среща на членовете му. По данните на БАККО всяка година цената на авторските права и на телевизионното съдържание се покачва средно с около 20%, докато таксата за т.нар. кабелна телевизия не мърда и дори намалява. По думите на Радев, ако през 2008 г. средният приход на доставчиците на платена телевизия от абонат е бил 12 лв. на месец, от които три четвърти са оставали при доставчика, а 25% са отивали в телевизията, през тази година средният приход вече е 10 лв. при разпределение 50 на 50. Така, ако тенденцията се запази, през 2015 г. над 80% от клиентската такса ще отиват при собствениците на телевизии и само 20% ще остават при разпространителите. За вдигане на тарифите към клиентите пък при пазар с над 300 мрежи няма как да се говори.

За да променят поне донякъде уравнението в своя полза, от БАККО предлагат законодателни промени, с които телевизиите да им предоставят безплатно програмите, които качват на мултиплексите. В подкрепа на идеята си браншовата организация припомня, че бизнесът на ефирните телевизии е да достигат до максимално голяма аудитория и да печелят от реклами, а не от потребителски такси. "Това, което ние предлагаме и вярваме, че ще постави рамката на взаимоотношенията в сектора, е да се промени статутът на част от програмите, които влизат в мултиплекса, за да се гарантира балансът на интересите между 2-3 концентрирани пазарни субекта, от една страна, и над 300 компании, от друга, обяснява Радев. "Пазарът има остра нужда от установяване на правила, тъй като страната ни е с едни от най-високите скорости на интернет, има най-много телевизионни доставчици на едно домакинство, но за сметка на това е с най-ниския приход за абонат."

"Не е нормално на мултиплекса да бъдат качени и да стигат безплатно до крайния потребител канали, които за нас струват скъпо", коментира друг член на управителния съвет на БАККО. "С парите, които ние даваме, а те непрекъснато се увеличават, се финансира безплатно тв разпространение, което допълнително източва абонати от мрежите ни. Процесът, който се развива, е балон. И той рано или късно ще се пръсне."

За момента нито някой от платените доставчици, нито пък БАККО има данни дали наистина се случва преливане на абонати от тях към безплатния ефир. Ако обаче на него бъдат качени още програми, неизменно такъв процес ще има. И ще се стигне до порочната ситуация кабелният и сателитният бизнес индиректно да субсидира мултиплексите, които го конкурират. Още повече че никой и нищо не пречи на новия оператор да работи като платен такъв, качвайки на платформата си и платени за клиентите канали.

Три нюанса: сиво