Георги Георгиев: Без иновации няма как да има силна икономика
Носителят на наградата "Млад изобретател" за 2014 г. на фондация "Еврика" пред "Капитал Daily"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Георги Георгиев е бакалавър от Техническия университет (ТУ) – София. По време на следването си успешно завършва специализиран курс по CAD системи и специализира автомобилно инженерство в Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия. През 2012 г. се дипломира като магистър по индустриално инженерство на английски език в ТУ – София. Завършил е специализиран курс "Модели на поведение" в СУ "Св. Климент Охридски". От март 2013 г. е докторант по мехатроника, роботика и автоматизирано инженерство в Машиностроителния факултет на ТУ – София.
Започва професионалната си кариера като електромеханичен конструктор. От май 2009 г. е продуктов мениджър в "Индъстриъл трейдинг" ООД - официален представител на германския концерн "Фьорх". Отлично владее английски, немски и японски език. Наградата "Еврика" беше присъдена на Георги Георгиев за изобретението му "Пружинен клипс" за скрепителни скоби, намиращи приложение при изграждане на тръбни инсталации в жилищни, промишлени и административни обекти.
Как се роди идеята за изобретението "Пружинен клипс", за което получихте наградата "Еврика" за "Млад изобретател" на 2014 г.?
- Работя в индустрията над 10 години, последните осем от които в сферата на индустриалната търговия. Последната ми месторабота обслужва клиенти в различни направления на производството, сред които и строителните инсталации. Като продуктов мениджър консултирам клиентите за подходящия продукт и най-доброто решение за тях. В тази продуктова гама има и скоби за тръби. Знам от какво имат нужда клиентите, познавам наличните технически решения и така се роди идеята за оптимизацията им. Благодарение на дедукция и инженерна мисъл стигнах до съответното решение. Това не е единственото изобретение, което съм представил, но то се отличава с пряката полза, която получава крайният потребител, и ясната иновация.
Какво е неговото приложение, какви са ползите от него, какъв е интересът към него?
- Скобите за тръби се използват навсякъде в жилищното и промишленото строителство. Прекият резултат от изобретението е, че не е необходимо този, който инсталира скобата, да ползва ръчни инструменти или две ръце. Той може да монтира и демонтира само с една ръка. В момента това е най-иновативната разработка в света в тази сфера. Очаква се сериозен интерес по-скоро от фирмите в тази област, отколкото от крайни потребители, тъй като количествените натрупвания водят до качествени изменения. Съкратеното време за монтаж на единица скоба, умножено по голямото количество скоби, необходими за един обект, ще доведе до по-малко отделено време за този тип инсталация и по-малко ангажирани хора. А това се отразява пряко на бюджета на обекта - от себестойността до времето на неговото пускане в експлоатация.
Как се отнася компанията, в която работите, към вашата изобретателска активност?
- Екипът, с който работя, е съставен от млади и мотивирани хора, които са избрали да останат и работят в България. Получавам безрезервна подкрепа от всеки един от тях. Подобни инициативи силно се толерират и мотивират, което според мен е правилният подход на една амбициозна фирма.
Какво стимулира или би стимулирало изобретателската активност сред младите хора?
- Това е съвкупност от много елементи. Образователната система трябва да има заложени механизми за подобна будителска дейност. Университетите и бизнесът трябва да работят в обща посока заедно. Несъмнено има значение човек да е финансово добре мотивиран. А също и да има достатъчно време, за да може да се посвети на работа над разработки. Но най-вече, за да бъде мотивиран един млад човек да твори, той трябва да вижда пряката връзка между изобретението и крайния резултат. Голяма част от изобретенията са нереализируеми по своето естество или има пълна липса на интерес от инвеститори. Ето защо може да се ползва холандският принцип на патентно генериране, което означава профилно-планова стратегия от изобретението до патента, от университета до бизнеса. Това, което е било реалност в България допреди 30 години - от катедрите в университетите до институтите за развойна дейност. Но отново зад това трябва да стои държавна намеса и дългосрочна стратегия.
А какво пречи на тази активност?
- Основен фактор е липсата на перспектива. Познавам много млади хора с потенциални идеи и разработки, но когато си помислят да поемат по пътя на узаконяване и въвеждане в производство на тяхната идея, се сблъскват с реалността - тромава бюрокрация с никакви финансови облекчения за млади изобретатели, тотална липса на реални инвеститори и много често липсата на основни познания как се прави бизнес от страна на изобретателите. В общи линии - дори и да имат добър проект, младите хора нямат средствата и опита да реализират докрай своите идеи.
Как ще коментирате връзката "изобретатели, патенти – реален бизнес" в България, какво я улеснява и какво й пречи?
- За да реализираш свой патент и да го пласираш на пазара достатъчно успешно, трябва да имаш достатъчно средства и търпение. А не са много фирмите в страната, които биха се заинтересували от закупуване на патенти. Причината е, че голяма част от платежоспособните компании идват в страната, за да произвеждат "на ишлеме" заради евтината работна ръка, а не да развиват научноизследователска дейност и да проектират нови продукти. В последните години се наблюдава сериозен напредък в това отношение благодарение на европейските фондове и фондовете за финансиране на стартиращ бизнес. За много изобретатели това е светлина в тунела.
Какво може да направи българският бизнес, за да стимулира иновациите, които ще доведат до по-висока производителност?
- Инвестиция в развойна дейност е скъпо и не винаги отплащащо се удоволствие, но без него никога няма да излезем от омагьосания кръг. Без иновации няма как да има силна икономика. Нужни са развойни отдели в компаниите и тесни връзки с университетите плюс съвместни инициативи за практическо обучение на студентите и насочването им към реалната индустрия. В момента в голяма степен университетите предлагат теоретично обучение на студента, което е базата за последваща практика. И тъкмо тук е мястото на бизнеса - чрез съвместни лаборатории или стажове да се направи връзката между теория и практика, както е по цял свят.
Има ли нужда от държавна подкрепа за иновациите?
- Поне аз не познавам сериозна икономика без силна държавна намеса в подкрепа на иновациите. Това би трябвало да бъде държавна политика с изградена дългосрочна стратегия. Но тази стратегия със сигурност трябва да бъде изградена съвместно с бизнеса, като се вземат добрите примери от чужбина.
Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА
2 коментара
Без иновации няма как да живота да бъде по-добър.
Накратко и в мен тон Георги Георгиев им го каза "Тиловаци бойни действия не управляват!" и "Слепци не водят зрящи!"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.