Как пловдивско звено на БАН работи за високотехнологични компании

Вакуум-машините

Едната вакуумна машина е швейцарска - на компанията Platit, която лабораторията закупува по договор, финансиран от Фонд "Научни изследвания", за 800 хил. лв. през 2009 г. Оттогава са направени два патента с нея. Направени са редица покрития, които са продадени на компании в България.

Втората вакуумна машина е на английската компания Тeer coatngs за разбалансирано магнитронно разпрашаване и е на стойност 1.3 млн. лв. по проект от програма "Конкурентоспособност", купена през 2015 г. Лабораторията има и най-доброто швейцарско измервателно оборудване, което позволява да се изследват механичните свойства на всякакъв вид тънки слоеве, включително наноразмерни и наноструктурирани. Това оборудване също е финансирано от фонда за научни изследвания и стойността му е 380 хил. лв.

Пазарите

Работата в областта на тънките и свръхтънките покрития предопределят и пазарите, за които работи Централната лаборатория по приложна физика. Основният е българският, но чрез чуждестранни представителства на фирми от ЕС на практика голяма част от продукцията се изнася за Европа. "Нанопокритията, които правим, имат имат една характерна особеност - те са свръхтвърди. За сравнение - твърдостта на диаманта е 70 гигапаскала, свръхтвърдите покрития имат твърдост между 40 и 70 гигапаскала. Минахме етапа на твърдите покрития, които са до 35-40 гигапаскала твърдост. С такава "стандартна" твърдост ние вече изпълняваме поръчки за високотехнологични български фирми. Сега сме постигнали твърдост от 50 гигапаскала, което ни открива нови научни и пазарни възможности", коментира Лиляна Колаклиева. Лабораторията обаче среща трудности с производствения капацитет, за да излезе самостоятелно на европейския пазар. "Големите компании искат голям оборот. Ние сме се концентрирали в работа с по-малки европейски фирми, имащи представителства в България. И правим много специални неща, които другите не могат", категорична е д-р Колаклиева.

Потенциалът

Централната лаборатория по приложна физика към БАН има право да продава не само краен продукт, но и собствено ноу-хау, с което се постигат свръхтънките и свръхяки слоеве. Засега обаче такива продажби няма. Обяснението е логично: за да се трансферират технология и ноу-хау, фирмите трябва да купят оборудване поне като това на лабораторията, а за тях то не е икономически оправдано. В този смисъл това е конкурентно предимство, което ще носи бизнес за години напред. Второто конкурентно предимство е научният екип. "В нашата професия няма бърза възвращаемост на вложенията - в образование, в отговорност към работата, затова доста трудно се намират хора с такава нагласа. И ние търсим млади хора с подобна нагласа, но трудно ги намираме. За фирмите е още по-трудно", казва доц. д-р Лиляна Колаклиева.

Според инж. Петър Мицев - водещ дизайн-инженер на "Сенсата техноложикс България" (американската компания за автомобилна електроника има два завода в България), връзките с Централната лаборатория по приложна физика са от 10 години и носят добри резултати. "За нас е важно тяхното ноу-хау в изследването на механичните свойства на сензорите за автомобилната индустрия. Съвсем нормално е да има и трансфер на специалисти от академията към индустриалния свят и обратно. Връзката ни с тях ни дава достъп до уникални машини, с които не разполагаме", обясни инж. Мицев.

При производството на инструменти за САЩ фирма "Илекс" ООД от Габрово също използва разработки на лабораторията. Според Павел Илиев - управител на габровската фирма, нанасяните в Централната лаборатория по приложна физика покрития правят инструментите им по-износоустойчиви. "Работим от 4 години с научните ни партньори от Пловдив и сме удовлетворени от качеството на техните покрития. Така нашите инструменти са конкурентни на американския пазар", обясни управителят на "Илекс" ООД.

Планът напред

И научното, и бизнес бъдещето пред Централната лаборатория по приложна физика в Пловдив са свързани с вакуума. В момента тук експериментират специални слоеве за соларни елементи. Научните разработки са в насока към повишаване коефициента на полезно действие на силициевите соларни панели от 20-25% на 40%. Разработките ни са в насока на създаване на нови съединения, каквито са А3В5 съединенията.

"Когато постигнем това, смятаме да патентоваме разработката си поне за България", казва Лиляна Колаклиева.

Военната индустрия пък търси технология за нискотемпературно нанопокритие на метали, за да се запазят качествата на специалните стомани, използвани в бранша. "Нанопокритията обикновено се извършват при температури над 350 градуса по Целзий, а ние предложихме разработка при температури до 180 градуса по Целзий", обяснява директорката на Централната лаборатория по приложна физика.

Лабораторията ще участва в консорциум по програма "Наука и образование за интелигентен растеж". По нея се предвижда изграждане на центрове за върхови постижения, центрове по компетентност, а научното звено на БАН е прието от партньорите за участие и в двата центъра - в София и в Пловдив. Компетентността на пловдивския екип е по направлението "Мехатроника и чисти технологии", където той е желан партньор.