Компании

Fintech проектите в България се нуждаят от финансиране и подкрепа от банките

Размерът на страната е оптимален, за да може да е пилотна за тестване на нови технологии, сметят представители на fintech сектора

Гергана Михайлова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Екосистемата, в която се появяват и развиват финансови технологии в България, е фрагментирана и неорганизирана и това влияе върху потенциала за успех на предприемачите в сектора. Необходимо е повече банки да се включат като участници, подпомагащи растежа на компании в сектора, и малко по-ангажирано отношение от страна на държавните институции по отношение на стимулите и регулациите. Това заключиха участниците в първата годишна fintech конференция, организирана от "Капитал" в София.

Повече организация

"В момента има твърде много асоциации на финтек компаниите и такива събития като конференцията са полезни, защото дават възможност за консолидация на индустрията. Тя със сигурност има потенциал, а размерът на България е оптимален, за да може страната да е пилотна за тестване на нови технологии, включително такива, идващи от други страни", коментира Уили-Пиер Абал от SG Експресбанк - България. Беше изтъкнато и приемането на законодателство по линия на европейската PSD2 директива, което според експертите е атрактивно за глобални компании да изберат България като тестов пазар на услуги.

Според Уили-Пиер Абал географското положение на София е подходящо за инвестиране на усилия за превръщането й в хъб за развитие на технологиите, който обаче е необходимо да бъде свързан с други стартъп хъбове. "Това би било ценно за споделяне на опит и пренос на идеи отвън."

В KBC Group имат идея за подпомагане на финтек предприемачи в региона, но проектът все още не е готов, каза Кристоф де Мил от банката. Той посочи, че преди да стъпят като играчи на местния финтек пазар, ще има необходимост да се запознаят със средата. "Ние вече сме значими като размер, разглеждаме варианти как да се позиционираме в тази среда, за да осигурим ресурс за инвестиране в растеж на компании, но програмата не е финализирана все още."

Етапите на растежа

По това колко големи са ресурсите, които местни и глобални банки насочват към проекти в България, ще може да се каже какви са перспективите пред сектора, посочи Златолина Мукова от фонда Neveq. Тя добави, че е необходимо да има и поне два акселератора, които да инвестират средства в нововъзникнали компании.

Европейски фондове, които се насочват към българските стартъпи, за да се разпределят през държавни институции, се управляват от хора, които нямат бизнес опит, сочат наблюденията на Мукова. "Има частни фондове, финансирани с европейски ресурс, фондове за рисков капитал, които имат предимства спрямо банките като предпочитан партньор от предприемачите, но са необходими ресурси за растеж", добави тя.

Според участниците в дискусията индикатор за това, че екосистемата се е развила до степен да произвежда успешни технологични решения, ще е, когато има ясни срокове за колко време един проект може да стигне до финансиране, тъй като това би показало, че е налице инфраструктурата за подкрепа на предприемачите. Другият индикатор ще е, когато повече местни финтек компании станат част от международни проекти за дигитализация на финансови услуги.

Как е по света

Споделяйки опита от развити пазари, участници в конференцията акцентираха върху важността държавата да се включи в стимулиране на предприемачеството и на екосистемата за подкрепа. Беше цитирана статистика, според която 90% от израелските финтек стартъпи изнасят решенията, които са разработили, по целия свят. Екосистемата подкрепя този износ и държавата е създала условия, подпомагайки връзките между предприемачи и банки. Причината е, че този сектор дължи развитието си на активността на банките.

"Няма друго място на света като скандинавските държави по отношение на проникването на мобилните разплащания. И причината е, че банките го направиха. Имаше достатъчно умни директори на банки, които отрано предвидиха какви могат да са последствията от директиви като PSD2 и разбраха, че ако не канибализират някоя технология, то те ще бъдат изядените", посочи Даниел Дьодерлейн от норвежката компания за разплащания Auka.

"Реалността на развитите пазари е резултат от решенията, които банките взеха преди няколко години и които са базирани на осъзнаването кой ще "притежава" клиента (client ownership), ако се изгуби връзката с него. Защото той ще държи на свое име сметка в банката, но ако комуникацията с него, интерфейсът, бъде поет от друг играч, банката ще трябва да плаща за тази услуга. И дори и тогава банката няма да "притежава" клиента и ще е зависима от посредника", добави още основателят на Auka.