🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ираван Хира: Цената вече не е определящият фактор в българския IТ сектор

Генералният директор на "Hewlett Packard Enterprise България", управлявано от "Селeктиум", пред "Капитал

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Ираван Хира е генерален директор на "Hewlett Packard Enterprise България", управлявано от "Селектиум". Преди това заема позициите генерален директор на "Хюлет-Пакард ентърпрайз" за България (HPЕ) и на "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България център". Той работи в НР от стъпването на компанията в страната през 1998 г., като през годините е заемал различни търговски и управленски позиции. Има магистърска степен по изчислителна техника от Техническия университет в София.

Компанията

Дейността на HPE в страната включва както търговска дейност, така и високотехнологично обслужване на глобални клиенти. В първата част работят около 60 души, а във втората - 1500. В България работи и компанията DXC, която беше създадена през пролетта на 2017 г. след сливането на Computer Sciences Corp (CSC) и подразделението за IT услуги на HPE. След сливането беше създадено българското дружество "Ди Екс Си технолоджи България" (преди "Си Ес Си България"), което има над 420 служители. Към дейността на DXC в България влиза и дружеството "Ентерпрайз сървисис България" ("Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър" преди), което има далеч повече служители в България - над 3100 души.

Свидетел сте на развитието на българския IT сектор в последните 20 години. Как се промени той и има ли капацитет за още растеж?

- Спомням си, че когато преди 10 години заех позицията генерален директор в "Хюлет-Пакард България", се смяташе, че изнесените услуги, аутсорсингът, центровете за експертиза или създаването на софтуер в България, т.нар. прозорец на възможности за предоставянето на такива услуги от България започва да се стеснява и не се виждаше голяма перспектива пред страната ни. Но противно на очакванията успяхме да докажем точно обратното. Днес почти няма компания от високотехнологичния сектор, която да не е припознала България като своя дестинация за предоставяне на изнесени ИТ услуги. И ако преди 10-15 години страната беше добра дестинация предимно за кол-центрове, днес IT секторът преживява ново, качествено изменение. "Хюлет-Пакард" в началото започна с предоставянето на инженерни услуги от България от най-ниското – първо, ниво IT поддръжка. Впоследствие българските ни специалисти успяха да се докажат и успешно да поемат много по-сериозни и комплексни задачи. Така само за няколко години преминахме към следващото ниво на компетенция, което изисква много сериозни умения, квалификация и опит. Днес вече глоубъл деливъри центърът на НРЕ в София предоставя услуги от най-високото технологично ниво в компанията. Затова вече спокойно можем да кажем, че България предлага качествени работни места със сериозна добавена стойност на световно ниво. Високата компетенция е конкурентното предимство на българските IT специалисти.

Следват ли според вас българските компании световните технологични тенденции или изостават от тях?

- Може би преди 20 години много от българските компании изоставаха в технологично отношение от своите събратя от САЩ или Западна Европа. И причините за това не са били, че не са знаели какви са били тогавашните технологични тенденции, а по-скоро, че тогава е трябвало да стартират бизнес, да изграждат производство, да създават нови продукти и да търсят пазари за тях, тоест много по-базови проблеми в сравнение с тези на вече утвърдените предприятия от Западна Европа. Но за изминалите години българският бизнес се разви много, като успешно успя да излезе и утвърди на редица международни пазари. А за да може да бъде конкурентоспособен и адекватен към действителността там, той трябва да следва и внедрява съвременните тенденции и технологии. Забелязваме, че през последните години българските ни клиенти не само са по-взискателни от своите колеги от по-развитите държави, но и са много по-добре подготвени със знания и опит. Те знаят, че за да бъдат успешни на чуждестранните пазари, трябва да са двойно по-добри от местните им конкурентни. Днес имаме редица български клиенти, които са били сред първите в света във внедряването на най-новите и модерни технологии от HPЕ.

А какви са основните предизвикателства пред него?

- Не искам да говоря за недостиг на кадри, защото очевидно този проблем е налице, но поне засега успяваме да се справим с това. Може би най-голямото предизвикателство пред индустрията ни е как да успеем да задържим фокуса и интереса на служителите в компаниите си. Защото живеем в свят на голямо многообразие и неограничени възможности. Ако преди години възнаграждението на служителите е било на първо място по важност, днес вече става дума за цялостен, холистичен подход към кариерата им. Важно е как се чувстват служителите, доколко работата отговаря на интересите им, какви перспективи за развитие намират в компанията, какви нови умения придобиват в работата, важни са ценностите и културата, а също така как компанията променя обкръжаващия свят или допринася за развитие на обществото.

Къде виждате този сектор след пет години?

- Според нашите изчисления в IT сектора в България днес работят над 60 000 души, като голяма част от компаниите, работещи в индустрията, бележат сериозен ръст както по отношение на бизнес и клиенти, така и по отношение на брой служители. Създаването на солидна стартъп екосистема в България е много добра първа стъпка. Въпросът сега е как да я развием в сериозна индустрия, която да създава водещи технологии с принос на глобално ниво. Много добър пример в това отношение е Израел. Това е държава, която е близка по население, територия и геополитически интереси с България, но е успяла да превърне тези свои предизвикателства в най-голямото си конкурентно предимство. Днес Израел е водеща държава по отношение на високите технологии. Как подобна формула от Израел може да бъде приложена в България? Наистина, след време си представям България като Силициевата долина 2.0.

Как се развива бизнесът на HPE в световен план и специално в България?

- Живеем във времена, в които все повече бизнеси и организации, водени от цифровата трансформация, се ориентират към дигиталните технологии и това съвсем нормално води до ръст и на нашия бизнес в България. Първото тримесечие на фискалната 2019 г. за Hewlett Packard Enterprise (НРЕ), което приключи в края на януари, е със силни резултати в световен план, което ни дава допълнителна увереност и доказателства, че стратегията на компанията, както и дисциплината за нейното изпълнение водят до солиден доход. След трансформирането НРЕ се фокусира основно върху така наречената хибридна IT инфраструктура и интелигентните решения в Edge ("границата", или мястото, където се срещат дигиталният с реалния свят).

Кои са основните тенденции като част от дигиталната трансформация, които движат сектора ви?

- Цифровите технологии продължават да се развиват и утвърждават, като все повече ще допълват хората (не използвам думата заместват, а допълват). Всички говорят за изкуствения интелект (AI), интернет на нещата (IoT), умните сгради и градове, автономните автомобили вече са факт. Дигиталните технологии променят живота ни видимо с високи темпове. Гласовите помощници като Siri, Alexa, Cortana, Google и подобни вече смело се опитват да ни асистират и придружават в ежедневието. И въпреки че истински изкуственият интелект и умните машини са все още далеч в бъдещето, техни интелигентни приложения като разпознаването на лица, чатботовете, разширените анализи са вече около нас, a технологии като машинно обучение и дълбоко обучение се развиват c все по-бързи темпове. И НРЕ активно работи в тази посока. Целта на компанията е да се фокусира в онези области, където има своите утвърдени позиции, сериозно ноу-хау и конкурентно предимство.

В последните години HPE мина през различни трансформации - опишете групата с няколко думи?

- Днес както в света, така и в България HPE е водещ производител и доставчик на изчислителни системи (сървъри, системи за съхраняване на данни), мрежово оборудване и софтуер за автоматизация на хибридни IT инфраструктури. Основна компонента, която е дълбоко заложена в ДНК-то на компанията, е способността за изграждане на дълготрайни партньорски взаимоотношения и поддържане на партньорска екосистема. Светът е толкова сложен и многообразен, че сме далеч от мисълта, че една компания може да предложи и изгради всичко сама. Затова НРЕ работи с водещи български компании и партньори в областта на предоставянето на цялостни ИТ решения за своите клиенти. В допълнение НРЕ има сключени стратегически алианси с водещи световни технологични компании.

Колко е голям екипът ви в България?

- В България Hewlett Packard Enterprise е представен от две дружества - Hewlett Packard Global Delivery Bulgaria Center и търговското дружество Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium. Като "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България център" предоставя висококвалифицирани технологични услуги, свързани с управлението на ИТ инфраструктури и поддръжката на ИТ системи за клиенти и партньори на НРЕ от целия свят. В него работят близо 1500 служители, като центърът за отдалечени услуги продължава да разширява екипа си, а България продължава да бъде ключова локация за глобалните операции на компанията. Търговският офис е изцяло насочен към българския пазар и българските клиенти на НРЕ, като дейността на дружеството е ориентирана върху маркетинг, реклама, дистрибуция, продажба, поддръжка и развитие на българския пазар.

Разкажете за едно трудно решение в кариерата си. Как се справихте с този казус?

- Най-трудните са свързани с личния избор и хората - дали да се разделиш с колега, с когото сте изминали много път заедно, или с бизнес партньор, с когото сте имали добри взаимоотношения. За мен важното е, че такива се налага да бъдат предприети и не бива да се отлагат, когато се защитават името и успехът на компанията.

Когато говорим за решения, свързани с пускането на нов продукт на пазара например, е, че няма правилно или грешно – най-важното е да се действа и в практиката е доказано, че дори и при неуспех на продукта или услугата бързината на осъзнаване и реакция за коригиране на база анализ и съобразяване с пазара и клиентските нужди са определящи за последващ успешен ход и реакция. Бързината в комбинация с гъвкавостта са необходими и задължителни условия, за да си успешен. Това, което на мен ми помага в трудни ситуации, е именно начинът, по който се адаптирам в новите условия.

Бихте ли променили нещо в кариерата си, ако можехте да се върнете назад?

- Съвсем честно, не. И не защото смятам, че животът и кариерата ми са идеални, а защото е хубаво, че тези неща са се случили. Имал съм разочарования в кариерата, чувствал съм се не на място в екип. Въпросът е какви поуки си взимаме, защото всичко се случва с причина, и ако си научим уроците, придобиваме увереност и трупаме безценен опит. Имал съм своите провали и загуби, но те са ми помогнали да знам кое, как и защо работи в определени ситуации. Животът е движение и промяната е част от прогреса.

Има ли нужда един мениджър от бизнес образование, за да бъде добър?

- Когато бях на 30 години, си мислех, че е много важно. Със сигурност това би ти помогнало, но по-важното е ученето през целия ни живот. Дори да имаш най-добрата или престижна диплома, тя не е гаранция за успех. Виждаме много успешни мениджъри, които не са имали такова бизнес образование, но имат усет, гъвкавост, смелост и се учат постоянно по своя си начин. За мен това е най-важното - да продължаваш да се учиш и развиваш постоянно, защото всеки ден срещаме нови хора и попадаме в различна бизнес среда, която налага нови умения и адекватни реакции, а често и допълнителни умения.

Q&A

Има ли такова нещо като баланс между личното и работното време?

Предпочитам да говорим не толкова за баланс, а осъзнат избор. Когато си на 20 години, имаш повече време да се фокусираш върху работата, така че избираш да прекарваш повече време в офиса. Когато си на 30 - 40 години и създадеш семейство, този избор преминава към прекарване на повече време с близките ти. Идеята е, че в различните етапи от живота имаме различни приоритети и е необходимо да създаваме такава екосистема на взаимоотношенията си, която да ни гарантира разбиране и осигури нужното време да бъдем там, където сме най-нужни в този момент.

Какви устройства използвате в ежедневието си? Смартфон или лаптоп?

Със сигурност смартфон – това е устройството, през което минава целият ни служебен и личен живот, с него комуникираме, работим, забавляваме се, разчитаме на него в планината и т.н.

Имате ли любимо бизнес четиво - книги, медии?

Повечето книги на нощното ми шкафче са на бизнес тематика. В момента чета "Принципи" на Рей Далио, където той споделя своя опит как създава своите правила, за да сме достатъчно успешни и дисциплинирани, и какви са ползите да живеем според тези принципи – в живота и бизнеса. За себе си използвам различни канали, за да набирам нужната ми информация – през книги, статии, аудио- или видеоподкасти, социални медии и всякакви допълнителни източници като участия в семинари или конференции, но любими са ми срещите с мои приятели, които са част от различни бизнес сектори и дискутираме общочовешки и глобално актуални теми.

Интервюто взе Константин Николов

Все още няма коментари
Нов коментар