Разпространението на вестници: Като няма Кой, трябва някой

До национализацията на дейността можеше и да не се стигне, ако държавата преди години не беше дала благословията си да се създаде частен монопол в разпространението. Тя позволи концентрацията на тогавашните играчи на пазара в ръцете на един. Същият, който контролира и много от изданията, продавани умишлено на ниска цена, за да служат масово като бухалка срещу врагове. Комбинацията от двете ускори и бездруго започналата тенденция на спад в продажбите на хартиените медии.

Сега "Български пощи" и държавата влизат в разпространението като спасители на медиите, заменяйки частния монопол с държавен. "Когато няма кой, трябва да има някой", заявил Желязков пред издателите.

Спасението ще бъде и финансово. Пазарът на вестници в търговски обекти се оценява на под 20 млн. лв. и според няколко източника досегашният дистрибутор е на минус. Пред издателите министър Желязков е признал, че "Български пощи" ще излязат на загуба в дългосрочен план от дейността по разпространението, като тези загуби ще се компенсират от държавата. "Това е форма на субсидиране, не на "Български пощи", а на издателите", заявил той по време на срещата.

Медийният пазар обаче е по-добре да не бъде спасяван от държавата. И пощите няма нужда да влизат в ролята на спасител и да взимат субсидия от данъкоплатците. Настоящата криза е възможност за намирането на нови пазарни модели на разпространение на пресата. Изданията, които и до момента търсят различни платформи и начини за продажба, поддържат адекватна пазарна цена и са атрактивни за разпространителите, най-вероятно ще останат на пазара, дори да пострадат първоначално. Отпадането на дистрибутора монополист е по-скоро шанс за тях. А създаването на нов, този път държавен, монопол на практика ще бетонира субсидирането на издания, които от години са на изкуствено дишане, без значение кой подава кислорода.

История на подмяната

Овладяването на дистрибуцията на вестници и места за продажби от страна на Пеевски започна, след като той и майка му Ирена Кръстева изкупиха част от печатните медии и издателствата с парите на КТБ. Процесът по концентрирането на дистрибуторската мрежа и затварянето на кръга с появата на търговеца на дребно Lafka се случиха в голяма степен по време на управлението на ГЕРБ. А през 2013 г. концентрацията на този бизнес в ръцете на Делян Пеевски беше благословено от КЗК, като тя разреши сделката му за най-големия разпространител НАР и още седем фирми в сектора, или близо 80% от дистрибуцията на преса.

Две години по-късно се появи новосъздаденият, свързан с Пеевски, търговец на едро "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД). Той пое разпространението на цигарите на "Булгартабак", вестници, лотарийни билети, като приходите му годишно достигнаха 1.2 млрд. лв. Търговците на дребно на вестници имаха договори с тази компания и тя извършваше самата дейност. Издателствата пък се договаряха с "Национална дистрибуция", в която са обединени предишните купени от Пеевски дистрибутори. Тя има приходи 45.8 млн. лв. и печалба 50 хил. лв., но вероятно част от постъпленията са от друго, например лотарийни билети. ЕЛД (през май 2017 г.) беше продадена в пакет с марките на "Булгартабак" на British American Tobacco (BAT). Миналата есен обаче отново се върна в орбитата на депутата Делян Пеевски.

Излизането й от пазара изглежда добре изчислено. В края на октомври миналата година премиерът Бойко Борисов заяви, че държавните "Български пощи" ще започнат да разпространяват вестниците като конкуренция на частния монопол. Това шокира дори самите пощи, тъй като те няма как сами да се справят със задачата. Последваха три месеца на смятане на уравнения с много неизвестни. Надеждите явно са били досегашният дистрибутор да продължи да работи поне до юли.

Нещата обаче се развиха по-бързо. Лотарийните билети на Васил Божков бяха най-атрактивният елемент за продажба в обектите и за дистрибуция. Така преди една седмица без предупреждение затвори веригата Lafka с нейните около 1000 обекта в цялата страна (виж съседния текст). А сега вече отпада и разпространението.

Чудо за след три дни

"Български пощи" се опитват да създадат най-малкия стрес в системата и да поемат дейността в движение, за да е непрекъсваема", съобщил Желязков. Стрес обаче има за самите пощи. Към момента държавната компания разнася абонамента за издателствата, които искат, като на година това е бизнес за 1.09 млн. лв. Разпространението на вестници обаче се извършва нощно време, а на пощенските пратки през деня. Има извозване обратно на брака. Тоест на държавното дружество му трябва отделен екип, който да извършва тази дейност. Също и превозни средства и софтуер, който да следи продажбите по обектите. Търговци на дребно вече изразиха опасенията си дали пощите ще се справят с процеса на поръчване и следене на правилните стокови наличности, дозареждането на определени броеве и свеждане до минимум на изчерпаните количества във всеки търговски обект.

Служители обаче няма как да бъдат назначени, тъй като пощите наскоро били подписали нов колективен договор със синдикатите, където било записано увеличение на заплатите срещу малки съкращения, разказват източници. Закупуването на превозни средства не може пък да се случи без обществена поръчка.

Така се стига до схемата "Български пощи" да замести "Национална дистрибуция" като права и задължения спрямо издателите и ще влезе в ролята на ЕЛД при договорите им с обектите за продажба.

Реалната дейност по разнасянето на вестниците от рампата на печатницата до крайните точки пък се възлага на охранителя VIP Security. Компанията има действащ договор с "Български пощи" за превоз на инкасото и доставка на пратки, като по него се плаща на изминати километри, а пощите задават маршрутите към частната фирма. Компанията вероятно ще опита да наеме някои от служителите на ЕЛД. Възможно е да закупи и част от превозните средства. Сега най-вероятно към договора ще се сключи анекс, като в най-скоро време пощите трябва да обявят обществена поръчка, на която VIP Security да кандидатстват. А и други желаещи, ако въобще някой иска тази задача на пощите.

След Lafka и други потопи

По думите на министъра от срещата във вторник поне на теория нещата били готови, на практика ще се види дали планът работи в неделя през нощта. Според първоначалните сметки на пощите схемата би трябвало да обхваща 3500 доставки на всекидневна база, 4000 пакета ежедневно 24/7.

Част от тревогите на издателите са били насочени към внезапното затваряне на обектите Lafka, които са около 1000 от въпросните 3500 и в някои населени места са били единствените точки на продажба на вестници.

Отговорът на "Български пощи" е, че имат около 3000 станции, като от тях 300 - 400 имали потенциал да са комерсиално атрактивни. След като предишните търговци бяха избутани от Lafka, сега Желязков обяснил, че ще има обсъждания с кметовете исторически, ако е необходимо, да се възстановят такъв тип места.

За някои издатели това не би следвало да е огромен проблем, ако имат по-силно присъствие на места като вериги бензиностанции, алтернативни на Lafka обекти, супермаркети и други по-бутикови места.

Основният въпрос, на който издателите не са получили отговор, е как ще се гарантира, че ще си получат парите за изданията, които са на пазара през "Национална дистрибуция", като има и очаквания, че през този уикенд някои от медии изобщо няма да излязат, защото няма кой да заяви тираж.

Кой ще плати сметката

Дистрибуторът трябва да вмести разходите и печалбата си в търговската отстъпка от цената на изданията, която е около 30%. Тоест колкото по-скъпо е едно издание, толкова по-атрактивно е то за разпространителите. Ако сметката на дистрибутора не излиза, това означава, че цената на изданието не е оразмерена правилно. В случая разликата ще се покрие от държавата и ще бъде индиректна субсидия за евтините издания.

Засега няма ясна сметка колко ще струва дейността по разнасянето на вестници за държавата, тъй като пощите имали само предположения, а и не било предвидено отпадането на Lafka от уравнението.

Негативният резултат обаче е известен на всички. "Ясно е, че "Български пощи" ще генерират дефицит. Ще се постараем да не го кроссубсидираме от друга дейност", казва Желязков. Пощите, макар и със закъснение, получават субсидия за разнасянето на пенсиите и за универсалната пощенска услуга. През 2018 г. например държавното дружество е получило компенсации 46.8 млн. лв. (17.5 млн. лв. за пощенски услуги през 2016 г. и 29.3 млн. лв. за услугите по изплащане на пенсии през 2017 г.). "Очакванията ни са през следващите няколко години приходите ни от разпространението постепенно да намаляват, а разходите ни постепенно да се увеличават, т.е. размерът на компенсацията, която държавата ще плаща, е с тенденция за увеличаване", допълва Желязков.

Тук идва въпросът как ще се облече тази нова държавна субсидия, колко ще е голяма, дали Брюксел ще я разреши и най-вече има ли смисъл. Засега отговор идва само по темата каква схема ще се ползва: услуга от общ икономически интерес, която никой пазарен субект не иска да развива и затова държавата би могла да я компенсира, обяснява министърът пред издатели.

Но ако управляващите твърдят, че сме пазарна икономика, икономически по-умно изглежда да остави медиите да намерят сами модел.