Компании

Saudi Aramco с рязък спад на печалбата

Най-голямата петролна компания в света показа стабилност и необичайна слабост през първите си шест месеца като публична

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато през декември Saudi Aramco листна 1.5% от акциите си на борсата в Рияд, тя се превърна в най-високо оценената компания в света с пазарна капитализация 1.9 трлн. долара. Шефовете на подкрепяния от държавата хегемон увериха инвеститорите, че ниските му разходи и огромни резерви ще го направят устойчив по време на спад. Оттогава Русия и Саудитска Арабия водят кратка, но брутална ценова война, COVID-19 предизвика най-внезапния срив в търсенето на петрол, а Aramco загуби короната си от Apple, чиято пазарна капитализация се увеличи с почти 50% през тази година и достигна 1.9 трлн. долара, докато тази на саудитската компания се понижи с 6%. След това на 9 август фирмата отчете 73% срив на печалбата на годишна база през второто тримесечие.

Събитията са като тест на Роршах (метод за психологическо оценяване) както за подкрепящите Aramco, така и за нейните критици. Защитниците й виждат компания, която може да произвежда повече петрол и по-евтино от всеки друг на света. Скептиците посочват необичайни уязвимости, най-вече зависимостта на мажоритарния й собственик от печалбите й. Както при всички тестове на Роршах, няма правилен отговор.

Позицията на оптимистите

Да започнем с оптимистите. На 10 август изпълнителният директор на Aramco Амин Насер изтъкна "гъвкавостта на компанията при ценовите цикли на петрола". Петролният гигант може да е устоял повече на циклони, отколкото на ценовите движения през тази година, но твърдението на Насер е вярно. Фирмата, която управлява, се е справила добре в сравнение с конкурентите й. Тя продължава да прави пари - 6.8 млрд. долара за трите месеца до юни, а двата европейски гиганта - Royal Dutch Shell и BP, са загубили съответно 18.1 млрд. и 16.8 млрд. долара.

Или да вземем дълговете на Aramco. С 20.1% от капитала те са над диапазона от 5% до 15%, който си е поставила за цел, и отчасти са на това ниво заради придобиването на контролираната от държавата нефтохимическа компания Sabic за 69 млрд. долара. И въпреки това е по-малко задлъжняла от другите играчи. Критично за нея е, че инвеститорите й се радват на по-големи дивиденти. В свят, в който много фирми ги намаляват по принуда, BP ги понижи наполовина, а Shell с две трети, Aramco изпълнява обещанието си да върне 75 млрд. долара на акционерите си през тази година.

Ниските производствени разходи и резервите от 262 млрд. барела петрол също позволяват на Aramco да ограничи разходите, без да заплашва бъдещия си добив, за разлика от добиващите шистов газ в Америка, които са принудени да намалят дейността си, защото инвеститорите са недоволни от резултатите им.

Големите национални компании също намаляват капиталовите си разходи. BP и италианският гигант Eni планират да намалят добива на суров петрол през следващото десетилетие на фона на недоволството на инвеститорите заради възвръщаемостта от бизнеса и нарастващата загриженост относно климатичните промени. Ако това продължава, Aramco може да спечели пазарен дял, без да има нужда от нова ценова война.

Вода в мелницата на скептиците

За скептиците да кажеш, че Aramco е по-устойчива от конкурентите й, е като да се хвалиш, че млякото е кисело, но не е пресечено - нито една перспектива не е апетитна. Тази на петрола остава неясна, защото навиците на потребителите се променят, електрическите автомобили поевтиняват и правителствата обмислят нови климатични разпоредби.

По-голямото краткосрочно притеснение е властта на Саудитска Арабия над Saudi Aramco. Компанията има малко акционери, които са без влияние. А последните месеци показаха колко сложен може да бъде кралският контрол.

Производството на Aramco не зависи от пазарните сили, а от саудитските приоритети. В разгара на ценовата война през април компанията изпомпваше 12.1 млн. барела на ден - впечатляващо постижение, което помогна за намаляването на цените в световен мащаб и за понижаване на печалбите на Aramco. За всеки долар, с който пада цената на петрола, паричният поток на Aramco намалява с 1.5 млрд. долара, смята Нийл Беверидж от анализаторската компания Bernstein.

След като Саудитска Арабия се договори с Русия и други производители в опит да балансира петролния пазар през май и юни, Aramco се върна в ролята си на централен банкер. Това е по-добра позиция от воденето на ценова война по време на пандемия, но въпреки това е странно за компанията. Кралството намали продукцията си не само за да подкрепи цените на петрола, но и за да окуражи други петролни държави да направят същото.

Разминаване на интересите

Интересите на Aramco и на кралството могат да се разминават и по други въпроси. Пазарната капитализация на Sabic например, която също е листната на борсата в Рияд, се е понижила през изминалата година, но Aramco не предоговори покупната цена - 69 млрд. долара, за която се споразумя през 2019 г. Председателят на петролния гигант Ясир ал Румайян ръководи също и Фонда за публични инвестиции на Саудитска Арабия, който продаде дела си от 70% дял в Sabic и който също има за задача да диверсифицира икономиката на страната.

Икономиката е в затруднено положение. Миналата година Саудитска Арабия се нуждаеше от цена на петрола над 80 долара за барел, за да балансира бюджета си. Брентът, който е международен бенчмарк, не е стигал повече от 50 долара от февруари. Въпреки намалените разходи Саудитска Арабия е изправена пред огромен бюджетен дефицит.

Всички акционери на Aramco искат едно и също нещо - възвръщаемост. За да привлече инвеститори преди листването на борсата, компанията заяви, че на всяка цена и въпреки трудностите ще даде приоритет на дивидентите на частни инвеститори за пет години. Никой не е мислил, че ще трябва да направи този избор. Сега тя е взела пари назаем, за да изплати обещаните 75 млрд. долара дивиденти. Както отбелязва Нийл Беверидж, тази стратегия е неустойчива при настоящите цени на петрола. Тези плащания остават приоритет за одобрение от борда. Рано или късно Aramco ще трябва да избере дали да спази обещанието си към миноритарните собственици, или да го загърби. Това ще бъде истински тест за нейната добросъвестност като публична компания.