Имотите продължават да поскъпват въпреки пандемията

Това не значи, че за всички е станало по-лесно да теглят заеми. Всъщност тегленето на ипотечен кредит е станало по-трудно за много хора. Брокерите, страхуващи се за дългосрочния ефект на пандемията върху икономиката, спряха да дават рискови кредити. Британските банки например предлагат по-малки ипотечни заеми спрямо дохода. В Америка малко банкери биха казали, че затягат условията за кредитиране преди пандемията, докато сега 60% го правят. За разлика от предишни периоди на силен растеж в цените на имотите сега има малко случаи на отхлабване на условията за кредитиране.

Хората запазиха доходите си заради фискалните политики

Вторият фактор е фискалната политика и той може да е по-важен за обяснението на високите цени на имотите. При нормална рецесия, когато хората губят работните си места и доходите им спаднат, тези ограничения насочват цените на имотите надолу - не само чрез увеличаване предлагането на домове на пазара, но също и оставяйки бившите собственици с червена точка в кредитното им досие, което ги възпрепятства да вземат заеми отново.

Но този път правителствата в богатите държави запазиха доходите на домакинствата. Подпомагането чрез субсидиране на заплатите чрез различни програми и увеличаване на системата за директни помощи достигна до 5% от БВП. През второто тримесечие на годината разполагаемите доходи на домакинствата от страните от Г-7 бяха около 100 млрд. долара повече, отколкото преди пандемията, дори в момент, когато милиони хора оставаха без работа.

Други мерки директно подпомагат имотния пазар. Испанското правителство например позволи на кредитополучателите да спрат да изплащат ипотечните си кредити. Японските регулатори помолиха банките да отложат погасяването на главниците на ипотеките, а Нидерландия временно забрани възбраните върху имотите. През второто тримесечие броят на ипотекираните имоти във Великобритания, които се обитават от собствениците и са били отнети от банките, е бил с 93% по-нисък, отколкото през същия период през 2019 г., резултат от политиките срещу отнемането на имоти от банките. В Америка възбраните като процент от всички ипотеки са на най-ниското си ниво от 1984 г. насам.

Хората прекарват много време вкъщи и предпочитат домовете им да са по-добри

Третият фактор зад странния глобален бум на цените на имотите е свързан с промяна в предпочитанията на купувачите. През 2019 г. 19% от разходите на домакинствата в средностатистическа държава от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са били свързани с дома им. Като се има предвид, че една пета от офис служителите продължават да работят от вкъщи, много потенциални купувачи е възможно да са готови да платят повече за по-хубав дом. Вече има данни, че хората са започнали да сменят домакинските си уреди с по-добри.

Изглежда, хората търсят и повече пространство - което, дори нищо друго да не се е променило, повишава цените на имотите. Въпреки че имотните пазари в Ню Йорк и Сан Франциско изглеждат слаби, има малко доказателства, че хората напускат градовете, за да отидат в предградията, поне в Америка.

Данни от онлайн платформата за имоти Zillow показват, че цените в градските и крайградските райони се покачват със сравнително сходен темп; повишаването на цените в най-лошите места за живеене всъщност се забавя (виж графика 2). Изглежда сякаш хората търсят по-големи къщи в районите, където вече живеят. Във Великобритания цените на самостоятелните къщи се покачват с годишен темп 4% в сравнение с 0.9% за апартамент и пазарът на къщи с градина е по-динамичен, отколкото на тези без.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Могат ли цените на къщите да продължат възхода си? Правителствата постепенно ограничават програмите си за запазване на доходите и никой не знае какво ще стане, когато подпомагането изцяло спре. Но по-ниското търсене на имоти може да се сблъска с по-ниско предлагане. Високите нива на икономическа несигурност спират инвестициите: в Америка строителството на жилища е намаляло със 17% от настъпването на пандемията от коронавирус. Опитът от последната рецесия подсказва, че дори когато икономиката се възстанови, строителството изостава. Явно е нужно нещо повече от най-големия икономически спад от Голямата депресия насам, за да бъде разтърсен пазарът на имоти из основи.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved