Най-големите строителни компании: Държавата плаща, а вече и строи

Тази година предаването на финансовите отчети в Търговския регистър е с краен срок есента заради извънредното положение, така че класацията не е напълно изчерпателна. Например варненската "Инжстройинженеринг" и "Маркан" не са в подреждането, а миналата година бяха съответно на 8-о и 15-о място. Освен това резултатите на дружествата от групата "Главболгарстрой" не са консолидирани, а са разпръснати в класацията. Въпреки това доминирането на инфраструктурните строители си личи ясно.

Поглед над бранша

Според анализ на Камарата на строителите в България (КСБ) строителната продукция за 2019 г. е 17.1 млрд. лв., което е ръст от над 8% спрямо предходната година. Сградното строителство се е увеличило с 13%, а инженерното с едва 2.2%. Завършените и въведени в експлоатация сгради през 2019 г. са били над 3000, като за 2018 г. са били 2300.

Ако се погледне оборотът на 25-те най-големи строителни фирми, той е малко по-нисък през 2019 г., но не твърде - среден спад от 0.1% е миниатюрна промяна. Особено когато става въпрос за 1.5 млрд. лв. общо приходи в топ 25 компании.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

"Като цяло 2019 година беше добра за сектора, още през 2017-2018 се усети чувствително раздвижване в инвестиционната активност както в жилищния и офисния пазар, така и в индустриалния сектор. До голяма степен тези положителни финансови резултати са следствие на инерцията, набрана през предходните периоди, като започнати проекти тогава са приключени и разплатени в големия си процент през минала календарна година", коментират от "Главболгарстрой".

През 2019 г. са сключени договори по обществени поръчки за над 8.6 млрд. лв., което е ръст от близо 200% спрямо 2018 г., сочат данните на строителната камара.

Държавните инвестиции са основен стълб на приходите на най-големите строители, а частните им проекти са пренебрежимо малки. Това потвърдиха пред "Капитал" от "Трейс груп холд", "Грома холд", "Пътни строежи - Велико Търново", а същото се вижда и от проектите на "Европейски пътища" и "Хидрострой". При ГБС съотношението е 60% на 40% в полза на частните през 2019 г., коментират от компанията в отговор за "Капитал".

Все пак в топ 20 на строителите има само две компании, които не работят по мащабни държавни проекти - варненската "Планекс" и НИКМИ. Първата е част от "Планекс холдинг". През 2019г. Пламен Андреев излиза от холдинга и Христо Димитров остава единствен собственик. Андреев остава съдружник с Даниела Стефанова в "Планекс инвест". Обектите на "Планекс" са основно жилищни сгради и хотели, като компанията отчита лек спад в оборота, но пък от загуба излизат на печалба през 2019 г. Миналата година са завършени Wave Resort, туристически комплекс в Ахелой, и е бил открит обектът им "Делта планет мол" във Варна, който е с РЗП 110 хил. кв.м. "Планекс" започна изпълнението на този проект още през 2007 г. За съжаление икономическа криза, настъпила през 2008 година, промени инвестиционните интереси на възложителя и проектът претърпя редица промени, включително и смяна на собствеността. Въпреки това сградата беше довършена след 10 години", разказват от фирмата. Компанията е започнала собствен инвестиционен проект - жилищен комплекс "Панорама парк" във Варна.

Миналата година с челни позиции беше "Микс констръкшън", която се занимава също основно с частни проекти в областта на индустриалното строителство, но сега от шесто място дружеството пада на 23-то. Фирмата строеше логистичния център на мебелната компания JYSK в Божурище, който беше открит през септември 2019 г.

Пътищата - ключ към ръста

Приходите за първенеца "Трейс груп холд" се формират от редица обекти в България и Сърбия, включително метрото, ремонти в община Стара Загора, рехабилитация на железопътни участъци Скутаре - Оризово и Стралджа - Церковски; поддържането в област Ловеч по четиригодишен договор с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). За приходите им имат значение и няколко обекта в Сърбия, включително отсечки от магистрала Е75 и магистрала Е80. За разлика от приходите им печалбата на холдинга има три пъти ръст през 2019 г. спрямо предходната година, като това се дължи именно на сръбските проекти, коментират от "Трейс". През 2020 г. те ще завършат метростанциите от третия лъч на метрото - Орлов мост, "Театрална" и "Хаджи Димитър".

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Наскоро те подписаха договор за 90 млн. лв. за жп възел Пловдив с Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). "В пътната инфраструктура работим по три лота от магистралния път Е-80 в Сърбия и рехабилитация на път Власотице - Сводже. Изпълняваме проекти в София, преди дни стартирахме разширението на бул. "Тодор Каблешков" в участъка от бул. "България" до ул. "Луи Айер", стартирахме и 5-годишен договор за текущо поддържане в област Стара Загора", обясняват от холдинга.

Най-големият в строителната група е "Главболгарстрой" - с приходи от над 400 млн. лв. за трите дружества в класацията, като всички имат висок двуцифрен ръст на приходите и трицифрен скок на печалбите. Миналата година групата беше на второ място с консолидирания си финансов отчет.

"Най-голямото дружество в групата - "Главболгарстрой", е специализирано в сградното и индустриалното строителство. Под шапката му са и част от производствата на групата като това за главни греди за мостови конструкции", коментират от ГБС в отговор до "Капитал". "През 2019 г. приключихме и няколко собствени инвестиционни проекта, които бяха реализирани на терени, придобити преди години (G Tower, G Home, Borovets Gardens), като именно на тях се дължи сериозният ръст на печалбата на "Главболгарстрой", обясняват от компанията. "Главболгарстрой интернешънал" се занимава с обекти от газовата индустрия.

Групата е във възход и печели значителна част от най-големите строителни обществени поръчки. Някои от последните проекти са поръчката на "Булгартрансгаз" за втория етап от модернизацията на КС "Петрич", КС "Лозенец" и КС "Ихтиман" за над 90 млн. лв., лотът от магистрала "Струма" преди тунел "Железница" за 36 млн. лв., отсечка от магистрала "Европа" към сръбската граница за 117 млн. лв., връзката на Околовръстното шосе в София с Южната дъга за 143 млн. лв., пречиствателна станция в Пловдив за 70 млн. лв., пречиствателна станция и ВиК ремонти в Тутракан за 25 млн. лв., както и строежа на детската болница в София за 100 млн. лв.

Сред частните проекти, които от ГБС изброяват, са завод за производство на фармацевтични продукти и фуражни добавки на "Биовет" в Пещера, инсталация за производство на имуногенни фармацевтични продукти на "Биовет" в Разград, дестилерия за етерично-маслени култури до Старосел, община Хисаря, и разширение на съществуващото депо за фаялитов отпадък на "Аурубис България"

"Джи Пи груп" тази година е на трето място. След поредица от скандали - например разследването на "Биволъ" за европроекти и ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев", фирмата има минимален ръст на приходи и печалба. През изминалата година компанията е участвала в работата по столичното метро, сега строят жилищни и офис комплекс Garitage Park и изграждат най-дългия тунел в България - "Железница" на магистрала "Струма".

Забележителен ръст има "Европейски пътища" - приходите растат с 84%, а печалбата е над 6 пъти по-висока спрямо 2018 г., но от ниска база. От дружеството не отговориха на въпросите на "Капитал" на кои обекти конкретно се дължи увеличението. Миналата година са приключили ремонт на 15 км от пътя между Чирпан и Симеоновград за 12 млн. лв. с ДДС и са част от обединението, което строи "Струма" между Благоевград и Крупник. Компанията e с мажоритарен собственик Анка Савева, майка на Христо Савев, който е собственик на друг голям строител - "Грома холд", която до 2018 г. беше позната като "Агромах".

"Грома холд" е с по-скромен ръст на приходите - от 19%. Компанията е част от обединението, което спечели търга за част от участъка от "Струма" през Кресненското дефиле, но все още не може да подпише договор с АПИ, тъй като финансирането за обекта не е осигурено.

Държавата също все по-сериозно пристъпва в сектора със своята компания "Автомагистрали" с принципал Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Дружеството се изкачва от 12-о на 8-о място с нетни приходи от над 100 млн. лв., като тези от продажба са 85.5 млн. лв., сочи справка във финансовия отчет на дружеството. To има ръст от 25% в приходите за 2019 г. спрямо предишната година, а печалбата - с 19%.

"През 2019 г. "Автомагистрали " са извършили ремонти на пътни съоръжения на "Тракия'' и "Хемус'', обясниха от дружеството в писмен отговор. През декември 2018 г. и декември 2019 г. правителството възложи недовършената част от трасето на "Хемус" на държавната компания без обявяване на търг за над 2 млрд. лв. През октомври 2019 г., отново на същия in-house принцип, беше сключен договор между АПИ и "Автомагистрали" за укрепване на свлачища на стойност половин милиард лева. Според финансовия отчет на дружеството ⅔ от приходите от продажби са от строително-монтажни работи, а ⅓ от поддържане на магистрали.

"Хидрострой" на Велико Желев тази година е на второ място. През 2018 г. компанията бележеше ръст от 85% спрямо 2017 г. в оборота си, докато сега се забелязва лек спад. Миналата година дружеството завърши предсрочно изграждането на 9 км от "Хемус" между Ябланица и Боаза в консорциум. Изпълнителният директор Николай Пашов казва, че са приключили и реконструкция на част от водопреносната мрежа на Добрич, пречиствателната станция за отпадни води във Видин, реконструкцията на Хотел RIU "Астория" в Златни пясъци. През есента фирмата трябва да завърши и пречиствателната станция на Златни пясъци. Техен проект беше и злополучният бул. "Васил Левски" във Варна, който бе открит миналата година, но впоследствие създаде доста проблеми, като последно се наводни.

Без извънредна обстановка

Пандемията от коронавирус не се отрази твърде много на ритъма на работа в строителния сектор, който беше от малкото отрасли, които можеха да продължат да работят. "Тъй като работим с външни контрагенти, имахме затруднения с доставки на материали и стоки от чужбина", казва Виктор Велев, управител на "Грома холд".

Инвестиционните намерения също могат да се забавят покрай пандемията, но това се очаква основно да има отражение в частния сектор. Филип Маринов, управител на "Пътни строежи - Велико Търново", която завърши обхода на Габрово, обясни пред "Капитал", че общините, по чиито търгове фирмата работи, не са променили намеренията си. За периода на извънредното положение и пандемията Николай Пашов от "Хидрострой" казва следното: "Нямахме критични ситуации със забавени плащания. Колкото до инвестиционните намерения - не сме ги отменяли, а и те донякъде са неизбежни при непрекъснатия стремеж за запазване темповете на растеж и увеличаване на производствените мощности."

"През март 2020 г., когато се въведе извънредното положение, строителната продукция в България отбелязва двуцифрен спад както на годишна, така и на месечна основа. По данни на Агенцията за обществени поръчки за първото тримесечие на 2020 г. са сключени 491 договора в сектор строителство на обща стойност 596 млн. лв. В сравнителен анализ за същия период на 2019 г. броят им нараства с 12.1%, но стойността по договорите намалява с 3.6%. При инженерната инфраструктура се регистрира спад на броя сключени договори с 20.8% и спад на стойността с 55.4%. Спрямо март 2019 г. произведената строителна продукция у нас намалява с 14% спрямо февруари също е отчетен спад - от 11.2%", отчитат от "Трейс груп холд".

"Очакваме промяна в направлението на инвестициите, логично е забавянето на хотелското строителство, както и забелязваме и някои тенденции в пазара на труда. При всички случаи залагаме в бизнес плановете си по-голям процент риск от досегашния", казват от "Планекс", които разчитат основно на частни инвестиции, а не на обществени поръчки.

Пандемията ще поспре строителството на сгради Фотограф : Надежда Чипева

Държавният поток

По всичко изглежда, че държавните поръчки ще продължават да са най-значителният фактор за ръст в бранша. "Това са проекти с национално значение и според мен те са опорна точка в развитието на сектора. Не трябва да подценяваме и частните инвестиции, защото те се увеличават и все повече проекти в различни части на страната се реализират благодарение на тях", коментира Виктор Велев от "Грома холд".

Обществените поръчки по оперативна програма "Околна среда" за ВиК инфраструктура ще бъдат важен фактор в строителния бранш до 2024 г., докогато трябва да бъдат завършени водните проекти из страната. Само между март и юни 2020 г. бяха обявени търгове за поне половин милиард лева в Бургас, Сливен, Пловдив, Варна, Стара Загора, Шумен, Силистра и др. Финансовото отражение на обновяването на ВиК инфраструктурата ще се усети обаче след поне година-две, когато компаниите започнат работа по поръчките.

Освен това през следващите години в сектора непряко ще се вливат и парите за строителството на магистрала "Хемус" - нещо, което самият бранш приветства в неофициални разговори. По закон "Автомагистрали" не може да използва подизпълнители, но пък има редица договори за наем на техника или продажба на строителни материали. "До момента на обекта строителна механизация е предоставена под наем от "Хидрострой", "Автомагистрали Хемус" и "Пътинженерингстрой - Т", отговориха от държавната компания през май тази година.

От големите обекти на Агенция "Пътна инфраструктура" вече се възлагат участъци от пътя Ботевград - Мездра, като предстои избор на изпълнител обхода на Бургас за над 50 млн. лв., тунела под Шипка за над 300 млн. лв. Хипотетично трябва да започне строителството на "Струма" през Кресненското дефиле, но там няма нито договори с изпълнители, нито осигурено финансиране. През юни 2020 г. бяха отворени офертите в търгове за столичното метро на прогнозна стойност 220 млн. лв. без ДДС. Проектите на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) също се движат, като например скоро ще бъде избран изпълнител за отсечката Волуяк - Драгоман на прогнозна стойност 345 млн. лв. без ДДС

В началото на май 2020 г. дори се заговори за подновяване на т.нар. програма за саниране на ГЕРБ, която бяха налети 2 млрд. лв., като парите бяха насочени към по-малките фирми от сектора.

Най-големият пътен обект е магистрала "Хемус", за която близките години държавата ще плати поне 2 млрд. лв. Фотограф : Надежда Чипева