Нови 100 млн. лв. от мецанин фонда Silverline за изстрелване на десетина компании

100 милиона лева към бизнеса

Средствата в Silverline Capital са основно публичен ресурс - 38.5 млн. евро идват през държавния Фонд на фондовете (ФнФ) от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". В допълнение към това самото дружество "Силвърлайн партнърс", което беше избрано за фонд мениджър, влага 1 млн. евро, а още 3.3 млн. евро са привлечени от частни инвеститори - няколко физически лица, предимно успешни български предприемачи, пояснява Евгени Ангелов, управляващ партньор във фонда. А на ниво компания при всяка една от сделките трябва да бъдат привлечени още 20% частни инвестиции, така че крайното съотношение публичен - частен ресурс да е 70:30. Тоест цялата сума, която ще бъде инвестирана през фонда, е от порядъка на 55 млн. евро.

Със средствата ще бъдат финансирани най-малко 10 малки и средни предприятия, посочват от ФнФ. Заради забавянията в структурирането на мецанин фонда екипът му ще разполага с по-кратък период, в който трябва да направи инвестициите - до края на 2023 г. Затова и вече активно проучват потенциални възможности, като по думите на Ангелов до момента са разгледали около 70 компании от различни сектори, като с 2-3 от тях се водят по-сериозни разговори. Самият мецанин фонд е създаден със срок на съществуване до 2031 г., а целевата му годишна възвращаемост е 15% до 20%. А от ФнФ посочват, че на базата на резултатите от дейността му и след допълнителен пазарен анализ се предвиждат още такива фондове със средствата по европейските програми от новия програмен период 2021 - 2027.

Експортни и нишови предпочитания

От екипа на Silverline поясняват, че извън обичайните секторни изключения като цигари, алкохол, хазарт и т.н., няма забранени сфери и разглеждат бизнеси от различни отрасли. Но все пак с особен интерес гледат на компании за услуги с потенциал за излизане на външни пазари (т.нар. exportable services), както и на различни нишови производства. "Също така фрагментирани пазари, където имаме потенциал за консолидация - чрез придобивания, сливания или цялостно разрастване на една компания", казва Диана Аладжова, партньор в Silverline Capital.

"Като цяло нашият фокус е върху установени компании", допълва тя. И тъй като идеята на фонда е да помогне на такива предприятия да пораснат допълнително, мениджърите му ще търсят дружества с вече доказан бизнес модел и потенциал за лидерска позиция в съответния пазарен сегмент.

Минималният размер на инвестицията, която Silverline може да прави - поне 2.5 млн. евро, пък води и до това, че от фонда залагат граница от поне 3 млн. евро годишни приходи за размер на компаниите, които ще подкрепят. Идеята е да са постигнали пазарни позиции, които да им позволят да усвоят такъв обем финансиране, обяснява Аладжова.

По-големите единични суми (т.нар. ticket), които се насочват към всяко от подкрепените дружества, са характерна отличителна черта на фондовете, които инвестират в компании в зрял етап на развитие. Допреди година на практика такива в България липсваха, което принуждаваше дружествата, преминали вече първоначалните етапи на растеж и нуждаещи се от по-големи инвестиции, да търсят такива от международни източници. Проблемът е, че за големите чуждестранни (основно западни) инвеститори българският пазар все още е доста малък и често остава под радара. Сега този пазарен вакуум постепенно започва да се запълва - освен Silverline, от средата на миналата година работа започна и вторият фонд за дялови инвестиции на BlackPeak Capital, който ще финансира с между 5 и 10 млн. евро компании от България и Югоизточна Европа. Разликата е, че при BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund инвестициите са изцяло под формата на дялов капитал, докато Silverline Capital ще се използва микс от капиталови и дългови инструменти.

Свободен кеш за растеж

Основното предимство на този тип сделки е, че позволяват на предприемачите да получат разполагаеми парични средства, без това да е свързано с преотстъпване на част от собствеността в компанията. Финансирането се структурира така, че включва заемен компонент и компонент, свързан с капитала на компанията - например конвертируем дълг или варанти (инструменти, които дават право, но не и задължение на притежателите им да запишат акции на компанията при определена цена). Този тип хибридно финансиране осигурява на бизнеса алтернатива на банковото кредитиране. Разликата е, че заради по-високия риск, цената също е по-висока в сравнение с банков заем, но за сметка на това пък дава по-голяма гъвкавост.

"Чрез гъвкаво структуриране на сделките целим да освободим паричен поток на компанията, така че тя да може да постигне целите си за растеж. Това включва възможност голямата сума да е дължима накрая, при падежа на заема. Сделките с алтернативни инструменти всъщност позволяват една доста по-добра организация и управление на паричните потоци при бързо растящи компании", обяснява Диана Аладжова. Обикновено при мецанин финансирането срокът на сделката е по-дълъг в сравнение с банковите инвестиционни кредити, но в зависимост от конкретните нужди може да се договарят и различни срокове. "Във визията е, че компанията използва получените пари, докато постигне целите си за растеж и изплати предните си заеми, като в момента, в който вече има готовност, може да рефинансира мецанина с банков дълг с по-ниска лихва. Нашата роля е да дадем този първоначален тласък на компанията да се развие, да се установи като по-голям играч на пазара, да увеличи маржовете и след това вече да се разплати с нас", посочва тя.