Новият по-голям фонд за инвестиции на Елвин Гури

Колко са сега и къде се целите?

Станислав Николаев (С.Н.): 43 млн. евро са в момента. Имаме заявен интерес от инвеститори и следващия месец ще приключим следващия етап - т.нар. втори closing, с който ще достигнем 55 млн. евро. В разговори сме с инвеститори, които все още имат нужда от малко време - удължили сме срока и предполагаме, че до средата на следващата година ще продължи този процес - като очакваме да достигнем някъде между 60 и 70 млн. евро, може и повече.

Дотук кои са най-големите инвеститори?

С.Н.: Европейският инвестиционен фонд си остава най-голям - те имат ангажимент до 30 милиона евро, но не повече от 50% от размера на фонда. Освен тях има два български пенсионни фонда. И останалото са частни инвеститори - и местни, и чуждестранни.

Е.Г.: Отчитаме привличането на частни инвеститори, в това число family offices (частни компании, които управляват активите на заможни семейства - бел. ред.) и high-net-worth individuals (хора с високо нетно състояние - бел. ред.), в размерите, в който ние сме успели - от порядъка на 20 милиона евро - като огромен успех.

Трудно ли в тази среда в момента се привличат инвеститори за вложения в дялов капитал?

Е.Г.: Трудно е, защото регионът ни не се радва на кой знае каква репутация и е проблематичен. Примерно от 2005-2006 г. не е имало опит за създаването на такъв регионален фонд - Axxess Capital през 2008 г. бяха последните. Колкото и да ни се иска да представим региона като място с възможности, толкова и в очите на инвеститорите еднакво валидна е и другата гледна точка - че може би има причина, поради която няма такива регионални фондове. Политическата ситуация, репутацията ни на малки проблематични икономики с корупция и т.н. със сигурност не помага. Но според нас размерът на пазарите е основното - няма достатъчно предлагане на такива възможности.

За кой регион говорим?

Е.Г.: Фокусът на фонда ще бъде върху България, Румъния и Сърбия. Това до известна степен беше и искане на инвеститорите, съпроводено също така и от нашето желание лека-полека да си простираме краката според чергата. С Румъния се чувстваме комфортно, имаме присъствие на място - един от партньорите на фонда е базиран там. България ни е домашният пазар. Така сме структурирали и самия фонд - до 70% от средствата ще бъдат инвестирани в България, минимум 40% в Румъния и може да има десетина процента, или иначе казано - една сделка, в Сърбия.

Каква ще е единичната сума на една инвестиция?

Е.Г.: Ще правим инвестиции между 3 и 10 млн. евро, предимно в контролен дял или по изключение в много силна миноритарна позиция.

В какъв тип компании?

С.Н.: По мандат имаме право да инвестираме в компании в период на растеж, не стартъпи. Това предполага дружества, които имат известна история и годишни продажби от порядъка на 10 - 15 млн. лв. и нагоре.

Е.Г.: По същество инвестиционната ни теза не се е променила от първия фонд. Търсим пазари, които са силно фрагментирани, където можем да допринасяме чрез окрупняване на бизнеса. Пазари, където можем да направим инвестиции в доставната верига на западни компании и индустрии - било то в производството или в услугите - където бихме могли да дадем допълнителна стойност както чрез регионално развитие, така и чрез "прикачване" в самата доставна верига.

В какъв срок ще приключите с инвестициите и колко сделки ще направите?

С.Н.: Инвестиционният ни хоризонт е 5 години от основаването на фонда, т.е. до декември 2026. Ще направим 8 - 10 сделки.

Е.Г.: Допускаме, че ще има такива ситуации, където ще направим допълнителни инвестиции в дадена компания. Животът на фонда е 5+5+1+1 - пет години инвестиционен период, още 5 години имаме за екзити и може да се удължава този срок два пъти с по една година. Нашата цел е този цикъл да бъде съкратен и след 2-3 години вече да започнем да работим за трети фонд.

Последната ви продажба - на "Фиделис", стана известна като финансово най-добрата сделка, правена от фонд за дялови инвестиции тук.

Е.Г.: Не можем да обсъдим подробности, защото такива са условията на самата сделка, но със сигурност "Фиделис" беше много добра. Ключово беше доброто позициониране в индустрията на life sciences. Тя със сигурност има страхотно бъдеще, а позиционирането в доставната й верига е нещо, в което България вече има история и дори бих казал традиции - има няколко български компании през последните 15 години, които или са извършили добри екзити, или са развили доста голям бизнес, понякога работейки в 26 държави.

В коя точно индустрия работи "Фиделис"?

Е.Г.: Клинични проучвания и т.нар. human tissue procurement - предоставяне на микроскопични проби от тъкани за изследване на биотехнологични и фармацевтични компании.

В новия фонд вие имате вече две инвестиции. Едната е от този октомври и отново е в сектора на здравеопазването.

Е.Г.: Точно така. "САТ хелт" (SAT Health) е компания, която се занимава с анализ на здравни данни и консултантски услуги, т.е. те съставят доклади и анализи на фарма индустрията в страната, особено на потреблението на лекарства, които данни се оценяват изключително много от фармацевтичните компании. Към тази дейност те са започнали да развиват телемедицина и свързани с това програми. Нашата инвестиция цели да развиваме повече на регионално ниво анализа на данни и да задълбочаваме присъствието на компанията в телемедицината и в предоставянето на здравни услуги в дома.

Колко е голяма в момента компанията и колко инвестирате в нея?

Е.Г.: Ще инвестираме 3 млн. евро в компанията, като се надяваме през следващите шест месеца тя да има около 10 млн. лв. оборот. Основателите са българи. Те са разработили продуктите, които се конкурират успешно със световни фирми.

Имате и друга инвестиция, която е съществувала и в първия ви фонд - за рамки за велосипеди. Защо решихте да продължите?

Е.Г.: "Сайкъл ГЕТС" (Cycle GETS) е много добре позициониран в скъсяването на доставната верига и на производствената верига. Примерно в началото на сезона или в края на сезона, когато на големите вериги им трябват едни 10 - 20 хиляди бройки повече и производителите от Китай не могат да реагират, там компании като нашата могат да се включват много успешно.

Допълнителната инвестиция в "Сайкъл ГЕТС" целеше първо да продължаваме да инвестираме в технологията за производството на рамките, която практически е изчезнала в Европа. И второ, да компенсираме факта, че ковид удари доста този тип фирми. Първият фонд остава в инвестицията, а с втория сме инвестирали 2 млн. евро.

Какво друго гледате с новия фонд?

Е.Г.: Това, което казваме на инвеститорите, е, че очакваме да дойдат лоши времена. През следващите две години очакваме условията за финансиране да продължават да се влошават, инфлацията - както на цените на суровините, така и на цената на труда - да продължава да създава проблеми, особено по-малките компании. И там ние виждаме, че ще има много възможности следващата година. Като целта е, когато светът започне да излиза от тази криза, компаниите, в които ние сме инвестирали, да са в добра позиция да се възползват от това.

Усеща ли се вече в България това, което се дискутира в Европа и в САЩ, че няма безплатни пари, поскъпва финансирането, оценките падат?

Е.Г.: Оскъпяването на парите се усеща. Но това не се е отразило на оценките тук все още. Идващата рецесия в Европа, особено в Германия, ще се отрази на поръчките и в България, и в Румъния, но това ще се случи през следващата година.

А кога ще излезем от цикъла?

Е.Г.: Това, което сме виждали от предишните кризи, е, че те продължават 18 до 24 месеца. При тази криза има няколко фактора, които влияят и които смятаме, че може да ни накарат да чакаме повече. Едното е геополитическият фактор - войната в Украйна и може би и все по-острият сблъсък между Китай и САЩ. И второто е, че тази криза има няколко елемента, които предишни кризи не са ги имали - предимно набълбукването с много евтини пари. Смятаме, че трябва да сме подготвени за 30 до 36 месеца криза.

Нашата политическа несигурност влияе ли?

Е.Г.: Това се вижда в страха на чуждите инвеститори да се ангажират както с инвестиции в тези страни, така и с инвестиции във фондове. Въпреки това продължаваме да виждаме огромен потенциал в здравеопазването и частично в т.нар. life sciences (бионауки), в производството - най-вече експортно ориентирано.

С.Н.: Все още има очаквания, които са прекалено високи за ситуацията - имам предвид на хора, които са в този бизнес и сами си слагат оценки, които не са реалистични вече и със сигурност ще бъдат, за съжаление, опровергани - това, което очакваме да се случи следващите месеци и години.

Това пък ви пречи на изходите от първия фонд.

Е.Г.: Със сигурност имаме предизвикателство там, но нямаме какво да направим. Имаме срок от още година и половина за излизане от тези инвестиции, но можем да вземем допълнително отсрочка.

Има ли пренасищане на конкуренция от фондове на българския малък пазар?

Е.Г.: Нито преди, нито сега сме усетили директна конкуренция. Това е, защото по-скоро смятаме, че няма достатъчно фондове и достатъчно пари, които да обслужват местния пазар и регионалния пазар.

Българската индустрия има огромен потенциал. Смятам, че сме едни 3-4 години напред от румънската екосистема. Сръбската изобщо я няма. Дори и в Гърция имаше едно прекъсване между старите фондове от 90-те години и новото поколение, което започна с програмата JEREMIE. Съответно смятам, че българската индустрия на рисков и дялов капитал (venture capital и private equity) има страхотен шанс да стане регионален лидер.

Интервюто взе Мария Иванова