"Капитал 100": Най-големите компании са с исторически ръст на приходите от 38%

И още едно число тази година е неповторимо - общите приходи на 300-те най-големи дружества в България са 133 млрд. лв. Това е точно колкото целия брутен вътрешен продукт за 2021 г. - 133 млрд. лв.

Цели 20 дружества в "Капитал 100" имат приходи над 1 млрд. лв. Това е абсолютен рекорд - за сравнение, през 2020 г. такъв оборот имаха 15 компании, а в много години групата на милиардерите е била с под десет члена.

Още повече печалби

Печалбите през 2021 г. също скачат значително - сумарно водещите 100 компании записват 7.1 млрд. лв., или три пъти повече спрямо отчетените година по-рано от същата стотица 2.7 млрд. лв.

Над два пъти по-голям пък е броят на дружествата, чийто финансов резултат е над 100 млн. лв. - общо 25 за последната година, в сравнение с 11 през 2020 г. Безапелационен лидер е държавната ядрена централа АЕЦ "Козлодуй", която отчита невижданите в българската корпоративна история 890 млн. лв. А прогнозата е този абсолютен рекорд да бъде подобрен през тази година, и то с много - очакванията са за плюс от порядъка на невероятните 3-4 млрд. лв. В шампионската тройка на най-печелившите в номинално изражение са още НЕК и касичката за дивиденти от държавната енергетика БЕХ.

Рентабилността на приходите в челната стотица също расте почти двойно спрямо миналогодишните 3.9% и достига 7.6%. За сравнение - дори в силната предпандемична година нетният среден марж беше 4.6%.

Общо 12 компании от топ 100 са работили на загуба през 2021 г., но тя е съществена само при "ТЕЦ Марица-изток 2". Държавната централа традиционно е най-големият производител на отрицателен резултат, като за изминалите 12 месеца минусът е от 137 млн. лв. На практика това е половината от общо натрупаната от въпросните 12 дружества загуба от 280 млн. лв. За сравнение, компаниите на загуба от топ 100 предходната година са били 16 и са имали общ отчетен отрицателен финансов резултат 1 млрд. лв., половината от които на "Лукойл Нефтохим Бургас".

В по-широката извадка от топ 300 най-едри местни фирми финансовите резултати също се подобряват, като средният нетен марж на печалбата се увеличава до 8% през 2021 г. при почти 5% година по-рано. Логично при стоте корпоративни гиганти освен номинално печалбите растат и като дял спрямо реализираните приходи. Така тази година средният нетен марж на печалбата в топ 100 е 8.1%, докато преди година средната стойност на показателя за стоте лидера беше 4.6%.

Сравнението с общо отчетените 37 млрд. лв. печалба от всички компании в страната също е красноречиво - също както и при приходите, една пета от резултата се дължи на стоте дружества в класацията "Капитал 100". Печалбата на всички фирми расте за година с 38%, така че и тук постижението в стотицата е в пъти по-силно.

Другите черти на "Капитал 100"

Тази година продължава тъжната тенденция на намаляващ брой чуждестранни инвеститори сред собствениците на големите сто. Броят им вече е 48. Преди година числото беше 52, като снижаването идва от смяната на акционера в дружествата на CEZ - те бяха купени от българската група "Еврохолд". В класации от преди 10 - 20 години съотношението е било 60/40 в полза на чуждите.

И друг неприятен факт доминира в подреждането от 2-3 години - расте присъствието на държавен бизнес. В класацията за 2021 г. държавните компании са десет, като новото попълнение е "Автомагистрали", през което държавата спря състезанията в пътното строителство. А от десетилетие държавата не приватизира свои дружества - при ГЕРБ дори беше обърната тенденцията те да се напомпват с милиарди, които скрито да се преразпределят към любими частни фирми без състезание.

Големият бизнес стои концентриран в столицата - цели 52 от компаниите в топ 100 са базирани в София, а в областта има още осем. В страната с най-много представители в класацията са индустриалната столица Пловдив с 10, морската Варна с 6 и въглищната Стара Загора с 5.

Шампионските сектори

Ако години наред най-големите ръстове бяха с по около 20% и идваха от заводите за машини и оборудване и от софтуерните компании, в новата класация бумът в приходите идва от енергетика и най-вече по линия на поскъпналите ток и природен газ (виж таблицата). Подгласници са търговците и производителите на зърно, при които растежът идва пак през високите цени на пшеница, слънчоглед и т.н. Сходен е трендът и при големите дружества за добив и производство на метали и изделия от тях.

Годината е сравнително слаба за шивашките компании. Причината - тук трудът поскъпва и тенденцията е за преместване към по-евтини дестинации. Другият сектор, който няма добра година, е строителството. Мъката е не по отношение на старите приходи, а заради липсата на нови поръчки след златния дъжд при ГЕРБ.

Голямата десетка

По традиция представители на енергетиката, горивата и търговските вериги доминират челото на класацията. В общите му щрихи съставът на десетте гиганта милиардери остава сходен с предишни издания на "Капитал 100". Размествания обаче има, като част от тях са очаквани - например това, че след еднократна поява от топ 300 изчезва строителят на "Турски поток" в България - "Аркад". Един от традиционните присъстващи в топ 10 пък свива осезаемо приходите си и макар те да остават над 1 млрд. лв., изпада във втората десетка. На овакантените места без особена изненада се настаняват две енергийни дружества.