Най-големите компании през 2020: Нов модел и нов шампион
Приходите на водещите сто падат с под 7%. Печалбите се свиват по-силно - с над 16%
Теди Василева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
- Ковид ударът е засегнал слабо големите дружества. Приходите на водещите сто падат с под 7%.
- За пръв път най-голяма компания по приходите не е "Лукойл Нефтохим Бургас", а медодобивният германски завод "Аурубис".
- Вижда се "нахлуване" на държавата в икономиката, както и огромни загуби в държавни дружества.
- Годината е силна за IT и фарма компании, куриери, онлайн търговци, но е с огромни минуси при енергийните фирми.
Шокова. Такава се оказа 2020 г. за всеки бизнес. Огромната ковид изненада удари всяка компания, като повечето сектори дори замръзваха за седмици заради местни и глобални затваряния.
Но големият бизнес в България всъщност няма най-кризисната си година.
Приходите на стоте гиганта се свиват средно с 6.8%. За сравнение - в най-тежката година заради глобалната финансова криза - 2009, приходите на стотицата се сринаха с почти 17%. Освен това в корона годината ударът при средно големите компании е още по-малък: оборотът на топ 300, където попадат дружества с приходи над 100 млн. лв., пада с под 5%.
А в държавата като цяло кризата не е изтрила милиарди. Макар БВП да се свива с 4.2% през миналата година, общо приходите на работещите 357 хиляди компании дори растат с 4% до малко под 400 млрд. лв. общо, отчете НАП.
2020 г. обаче беше различна и за класацията "Капитал 100". За пръв път от изготвянето ѝ начело не е бургаската рафинерия на руската "Лукойл". Тази година най-голямата компания по приходи в страната е германският медодобивен завод "Аурубис България".
Добрият извод от корона удара е, че бизнесът в страната е бил адаптивен, бързо е мигрирал онлайн и е намерил рецепта за оцеляване. Лошият е, че държавното нахлуване в икономиката, било през ББР, "Автомагистрали" или "Турски поток", отглежда еднократни любимци, а не устойчиви конкурентни предприятия.
Долу-горе
При приходите има големи групи дружества, които падат - например тези за горива, където цените и потреблението удариха дъно. В К100 това е особено видимо в резултатите на групата "Лукойл", където извън ценовия фактор има свиване и в местните продажби, и в износа.
Ниски международни цени и слабо търсене се четат и в отчетите на енергодружествата - производители и търговци на ток и газ, както и при част от металите. Сред загубилите много бизнес са и транспортните фирми и шивашките предприятия на луксозни дрехи.
По-невидими в класацията на големите са най-пострадалите от затварянията заради пандемията компании - ресторанти, барове, хотели, турагенции, като причината е, че обичайно те са отделни малки фирми. В тези редици има и излезли от бизнеса, като това се вижда не само през затворените обекти, но и при спадналия брой активни фирми с отчети пред данъчните - 4600 по-малко от преди година, а и от разбивката на новите безработни. Пример е и единственият традиционен участник от сектор туризъм в класацията топ 300 - курортът "Албена", който традиционно има приходи над 100 млн. лв. Тази година той отсъства, защото бизнесът се е свил над 3 пъти - до под 30 млн. лв.
В групата на растящите шампиони са куриерите, както и някои IT и фарма компании, част от онлайн търговците, производители на велосипеди и ковид продукти като маски и защитно облекло. Заради високи международни цени пораснали приходи имат и производителите на олио и добиващите мед и злато.
Но в България има и два сектора, които растяха не по ковид причини, а по вътрешни. Хазартни дружества завземаха онлайн пазарен дял след затварянето на бизнеса на лотариите и спортния букмейкър на доскорошния силен в сектора - Васил Божков. А в строителството на пътища и газова и жп инфраструктура бяха излети милиарди бюджетни пари и еврофондове. По тази причина и най-голям ръст в "Капитал 100" отчитат строителните компании. Но това е временно явление - първо, защото милиардното строителство на "Турски поток" свърши, и второ - моделът на безконтролното раздаване на пари за магистрали изглежда прекършен с падането на ГЕРБ от власт.
Вирусът се вижда в печалбите
Печалбите масово страдат в периода на пандемията. Сумарният резултат на стоте големи тази година е над 16% по-слаб от средно постигнатото от тези 100 компании през 2019 г. В по-задните редици - компаниите между 101 и 300, отчетеният положителен финансов резултат се смалява само с 9%. Сходно е и средното състояние за всички над 350 хил. работещи в България дружества. От данните на НАП се вижда, че общата печалба преди данъци почти не страда и си стои на малко над 30 млрд. лв., но пък отчетената сумарна загуба расте до 7.5 млрд. лв., или почти милиард над минуса за 2019 г.
Само 14 компании са на загуба в топ 100, но пък при две е почти рекордно висока, и то традиционно. Рафинерията в Бургас отчита минус над половин милиард лева, като "постижението" почти докосва негативния резултат от 2014 г., когато "Лукойл Нефтохим" е на загуба 532 млн. лв. За последните десет години само в две руската рафинерия е отчитала печалба. Другият негативен шампион е държавната централа "Марица-изток 2". През миналата година тя е "произвела" загуба почти 330 млн. лв., а натрупаният минус надскача милиард. Следващите в списъка с високи загуби са отново държавни: НКЖИ и мините "Марица-изток", както и общинската "Топлофикация София". Изброените пет дружества имат обща загуба над 1 млрд. лв. При частните компании (без "Лукойл") в подреждането на първите сто загубите са в пъти по-малки, а само при две частни дружества - "Стомана" и "Билла" - са над 10 млн. лв.
Средно погледнато, маржът на печалбата пада до 3.9%, докато предходната година групата на стоте най-големи е печелила 4.6 стотинки на всеки лев.
По-назад в подреждането - при компаниите от 101 до 300, загубите се срещат по-често (39 дружества), но размерът е по-малък. Рекордьор в тази група отново е енергийно дружество - свързаната с Христо Ковачки "Брикел", която има загуба над 100 млн. лв. При останалите едва осем са с отрицателен финансов резултат над 10 млн. лв., като те са основно държавни, общински и частни транспортни компании. По тази причина и рентабилността в тази група на големи и средни предприятия е по-висока - 4.9%.
И тази година най-високата печалба като число е на държавната атомна централа (276 млн. лв.), следвана от "Аурубис", двете "златни" дружества на канадската Dundee и телекомите.
Напълно неочаквано, тази година подреждането на 50-те големи компании с най-висок марж на печалбата показва рекордно високо число: на всеки 1 лев приходи най-рентабилните компании в "Капитал 100" печелят по 24 ст. Зад тази недостигана дотук стойност стоят и супердобри "екземпляри", и държавно рамо. Пример за първия вид са хостинг компанията с български създатели "Сайтграунд" и младият български производител на луксозни обувки и чанти с марка By far - "Солмейт", като и в двата случая пазарът е глобален.
На другия полюс са бумтящите хазартни оператори, които виреят чрез мощна реклама при силно затворени от контролните органи очи, както и строителите на нерентабилния за данъкоплатците участък на "Турски поток", които за себе си са постигнали извънредно високи печалби.
Десетката
Интригуващата промяна е в лидерството - медният завод в Пирдоп измества бургаската нефтена рафинерия. Лидерството вероятно ще е трайно, защото от тази година "Лукойл Нефтохим Бургас" работи на ишлеме (руският собственик ще дава суровия петрол за преработка срещу такса на бургаската рафинерия), което вероятно ще свие приходите, но може пък да ограничи и загубите.
Двата дебюта в десетката на гигантите са производителят на стъклени бутилки "Би Ей глас" и "Аркад". В първия случай причината е, че всички заводи на португалската група осчетоводяват продажбите си в българското дружество, като причината е ниската данъчна ставка тук. Но в двете фабрики в София и Пловдив тече програма за удвояване на капацитета през инвестиция за 600 млн. лв.
Името на саудитската Arkad вероятно за пръв и последен път попада в редиците на първите 10. Тя бе избрана да изгради проекта "Турски поток" през България, като междувременно дружеството бе превзето от руснаци, какъвто и газ единствено ще тече през тръбата от Турция към Сърбия.
И докато Arkad ще изчезне, производителят на биодизел "Астра биоплант" очаква тази година буквално да изригне с продажби от 3 млрд. лв., като прогнозата е заради пуснати нови мощности.
Любопитно число е, че вече 15 дружества имат оборот, надхвърлящ 1 млрд. лв. За пръв път прагът е надскочен от "Олива" - производител на слънчогледово масло, основно за износ. Тук за ръста значение имат както разширените мощности и увеличено производство, така и рекордно високите цени на международните пазари. Групата, собственост на Ангел Георгиев, има и второ дружество в редиците на топ 100 - "Билдком", което търгува със зърно.
COVID-19 засили нуждите от технологии, по тази причина и телекомите имат силна година и БТК и А1 се връщат обороти от над 1 млрд. лв. Затова пък едно от традиционните дружества милиардери - държавната "Булгаргаз", напуска групата, смалявайки се наполовина заради рязко понижените цени на газа в корона годината.
Групата на големите сто стои с малки нови лица (виж карето). Сходна от години е и картината на най-представените сектори - енергетика, търговия, производство.
В стоте най-големи компании 52 са с чуждестранни собственици, като от години числото се смалява или е замръзнало заради отлив на чужди инвеститори. Почти сигурно е, че в класацията догодина вече ще има превес на местни компании, защото бизнесът на чешката CEZ вече ще е собственост на българската група "Еврохолд", контролирана от Асен Христов, и така трите присъстващи в топ100 електрокомпании ще променят съотношението.
Корона кризата ограничи силно сливанията и придобиванията. Най-голямата сделка на миналата беше за компания №138 - "Нова броудкастинг груп", която братята Кирил и Георги Домусчиеви продадоха на собственика на БТК United Group за около 300 млн. евро. Тази година пък приключи концесионирането на един от най-големите държавни активи - летище София.
Новото възстановяване
2021 г. започна все още под пандемичния диктат, но от пролетта икономическите измерители се подобряват. Безработицата спада, ако се съди по данъчните приходи, и бизнесът расте.
Ковид кризата успя да изтрие близо 9 млрд. лв. от българската външна търговия, но първите месеци на 2021 г. са обнадеждаващи - възстановяването вече е в ход. През март и април обемът на продажбите на български стоки в чужбина постави нови рекорди в българската външна търговия - над 5.7 млрд. лв. месечно.
Позитивни са и прогнозите на външни и местни институции - те най-общо очакват растежът на БВП тази година да е около и над 4%, като сходно число се очаква и за 2022 г.
Естествено, възстановяването няма да е равно за всички - пазарът на труда показва, че най-търсени сега са IT специалисти и инженери, международната инфлация със сигурност ще напомпа отчетите на енергийните и металургичните компании, рекордно много зърно ще бъде отгледано в България и поне засега цените не изглеждат като пред срив. Видимо още в криза е туризмът, а оттам и свързаните сектори. Заради политическите промени нови държавни поръчки в строителството няма и това рано или късно ще се отрази на "картела" в сектора, отгледан от предишните управляващи.
Пълен оптимизъм засича и анкетата на "Капитал", в която за целите на класацията попитахме каква година очакват мениджърите. От отговорилите 33 компании всички без една ("БДЖ - Товарни превози") прогнозират ръстове на приходите, при това най-често двуцифрени, мнозинството очакват и ръст в печалбите и персонала.
Новите и непознати пораснали гиганти
Кой кой е сред порасналите компании в стотицата през 2020 г.Две години работа и директен скок в стотицата - това е "Дънди прешъс металс Крумовград", през което канадската Dundee Precious Metals (DPM) разработва рудника "Ада тепе". Приходите вече надхвърлят 350 млн. лв., а ако се сумират с отдавна съществуващата златна мина в Челопеч на DPM (с оборот над половин милиард лева), получаваме най-голямата добивна компания в България. Двете дружества правят продажби за 880 млн. лв. и са групата с най-висок марж на печалбата - надхвърлящ 50%.
"Олива", както е видимо и от името, се занимава със слънчогледово масло. С агресивни инвестиции компанията с рядко появяващ се публично собственик - Ангел Георгиев, за десетилетие порасна десет пъти. За 2009 г. приходите на роденото в Кнежа дружество са малко над 40 млн. лв., а миналата година за пръв път компанията надскача летвата от милиард. Бизнесът е обърнат изцяло към външни пазари и разрастването често се финансира от европейски банки и институции. Групата на Георгиев е дори по-голяма, има и търговец на зърно - "Билдком".
Еднократното присъствие на строителя на българския участък от "Турски поток" - "Аркад", води след себе си още няколко нови дружества. Например "Комплишънс дивелъпмънт", което първо се явяваше конкурент на "Аркад" в обществената поръчка за проекта, но после продаде руските тръби за българската отсечка. За двете години строителство на газопровода приходите са общо 600 млн. лв., а след първата загуба от 94 млн. за 2019 г. в ковид годината печалбата е 37 млн. лв.
Познатата през веригата магазини "Юск" датска компания прави силен скок нагоре. Той се дължи на разрастването на мрежата обекти, но най-вече на изградения логистичен хъб за региона в Божурище. Приходите на "Юск Бул" (94) растат над два пъти до над 300 млн. лв. Тук големият оборот е явно от фактуриране на стоки за съседни пазари като Румъния и Гърция, които минават през българския логистичен център, и явно ниските данъци тук водят до осчетоводяване на целия обем стоки за региона. По аналогичен начин португалският собственик на стъкларските заводи "Би Ей глас" от две години осчетоводява целия си глобален бизнес през българското си дружество (това води до компания №5 в страната по приходи).
Напълно неизвестната "Рисойл Европа" вдига оборот до над 340 млн. лв., като и тук вероятно България е междинен счетоводен оазис. Според документите в Търговския регистър компанията е на кипърската "Сага меритайм", а за нейни действителни собственици са посочени украинецът Олександр Минов и Шота Хаджишвили (грузинец, живеещ в Украйна). "Рисойл" е учредена като "Сидс ойл грейн" през 2010, но през 2018 се сменя името и собственикът (преди това собственост на швейцарската Risoil, представлявана от същия Александър Минов, но като български гражданин). Като дейност е посочена търговия със зърно и маслодайни култури. Има едва 8 служители, но е отбелязано, че е наето друго предприятие (непосочено име) за по-бързо навлизане на пазара. Според отчета за 2019 г са продавани царевица, пшеница и сурово слънчогледово масло в България (под 2%) и ЕС, като основната част е закупена от Украйна. Така и тук прозира данъчна оптимизация. Най-големият друг български бизнес, посочен в свързани лица, е производителят на олио "Бисер олива". Там съсобственици са братята Иван и Лука Ангелови, собственици на "Градус" и станали видими за публиката при скандалните разкрития на Светослав Илчовски. Минов и Ангелови имат и друго общо начинание - "Делта планет мол" във Варна.
Методология
Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър.Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Не обхваща и учебни заведения и болници.
Критерии
Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2020 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради по-късния законов срок за заверка. По същата причина основните класации на "Капитал 100" са по неконсолидирани данни. За трета година във водещата класация са включени и няколко групи с консолидирани данни. Това са холдингите с еднакъв предмет на дейност. В отделна класация са холдинги с разнородна дейност с консолидирани данни.
Състав
Тази година класацията е представителна за над 99% от големите дружества в България, като липсват данни за под десет компании с оборот над 100 млн. лв. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2019 г.Липсващите финансови показатели ще бъдат допълнени на интернет страницата на класацията, ако бъдат публикувани в Търговския регистър. Данните ще бъдат достъпни и чрез системата КАПИ за бизнес абонатите.
2 коментара
Гледам я десятката и не виждам нито една софийска или оперираща само в София фирма. Да се чуди човек как изкарват София с дял 40% от БВП?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.