Топ 100 преди 10 и 20 години: Държавната енергетика и гигантите в горивата са вечни

• Най-големите сто компании: Рекорд в приходи и печалби за 2022 г.

Днес в редиците на стотицата все пак се промъкват частни търговци на ток, новопостроени заводи като "Сенсата", БТЛ, "Либхер", "Макском" и т.н., големи частни превозвачи като "Дискордиа" и ПИМК, земеделски и фарма търговци. Най-негативното събитие е, че през тези десетилетия държавата изкриви строителния сектор - изливайки милиарди за инфраструктурни проекти в държавни компании, които ги разпределят към шепа любимци на тъмно.

Погледнато отгоре, ефектът от влизането в ЕС заедно с натрупаната инфлация водят до истинска промяна в оборотите на големите сто дружества. През 2002 г. числата изглеждат микроскопични - общо 25 млрд. лв. приходи, днес са петкратно по-високи, или 132 млрд. лв.

Преди 20 години

Дисекцията на състава на топ 100 през 2002 г. показва, че 25 дружества вече не съществуват, 9 имат почти нулев бизнес, т.е. над една трета не са преживели периода. В групата са фалирали или прекратени компании: "Кремиковци", посредници в енергетиката и горивата като "Топ енерджи", "Литаско", "Нафтекс", изчезнали бизнеси като мобифоните или цигарените фабрики, приватизирани по-късно от свързано с Делян Пеевски дружество, превозвач като СОМАТ с проблеми при германския собственик.

• Пълната класация вижте тук.

Затова пък който е оцелял, в много случаи е пораснал в пъти. В тази група са фармакомпании, вериги за храни и горива, приватизирани заводи като "АДМ Разград", "Агрополихим", "Елаците мед", КЦМ и т.н.

Много по-скромни са ръстовете при други. Например телекомите заради конкуренцията и развитието на технологиите стоят почти замръзнали като приходи, както и държавните железници и пощи, които са застинали в миналия век.

Ето и няколко конкретни разлики:

• Преди две десетилетия контингентът в стотицата е основно държавни дружества и наскоро приватизирани компании. Дори ЕРП-тата още са държавни, приватизацията стана през 2004 г., а до днес два от трите купувача - германската ЕON и чешката Cez, продадоха бизнеса си съответно на чешката "Енерго-про" и българския "Еврохолд".
• Разлика има и в медийното присъствие - през 2002 г. в средата на стотицата (53-то място с оборот 116 млн. лв.) е германската "Вестникарска група България", тогава обединяваща два от най-популярните всекидневници, днес най-голямото медийно дружество е "Нова броудкастинг" с 284 млн. лв. приходи и разположена във втората стотица.
• В началото на века новите заводи ги няма - от построените на зелено предприятия сред гигантите тогава присъства единствено севлиевската "Идеал Стандарт". Всички останали заводи са бивши държавни фабрики.
• От веригите за храни е само "Метро", днес "Кауфланд", "Лидл" и "Билла" са по-големи, макар и навлезли по-късно.

Преди десет години

Разликата с преди десетилетие е доста по-малка. През 2012 г. общите приходи на топ 100 компаниите са 64 млрд. лв., което е почти наполовина на сегашните 132 млрд. лв.

• Пълната класация вижте тук.

Въпреки това ръстовете са големи: 37 от компаниите са с над 100% ръст на приходите за десет години, 29 са във фаза на растеж, а 23 са със спад. Общо 11 вече ги няма. Например хазартната "Еврофутбол" от групата на Васил Божков, след като държавата отне лицензите на компаниите му за залагания. В групата на отсъстващите са и фалиралите после вериги "Карфур" и "Пикадили", търговецът на зърно "Гленкор" (вече "Витерра"), който затвори местния си бизнес и заработи от Румъния.

С най-пораснали обороти са енергийните компании, зърнопроизводителите и търговци, както и заводите от леката и тежката индустрия. В този период "Кауфланд" вече надминава първата стъпила верига "Метро".

Има и смалили се бизнеси за десет години. Надолу като приходи сега е "Овергаз", който не е сред големите вносители, а основно оперира мрежа в страната. В същата посока е и бургаската рафинерия на "Лукойл", която през последните години работеше на ишлеме, но от тази се връща към класическия си модел.

Най-хубавото събитие е, че технологичният сектор се е развил екстремно бързо и силно. През 2012 г. за първи път в "Капитал 100" е обособена класация на софтуерните компании. В нея тогава влизат едва 7 дружества с обороти от 10 до 50 млн. лв. Например днешният лидер "ВиЕмУеър България" тогава е с петгодишна история и приходи 33 млн. лв. Днес е десетократно по-голяма компания с над 340 млн. лв. оборот и е част от групата "Капитал 100". Преди десет години раждащата се IT общност е била далеч от вкарване на представител в стотицата. Следващата цел е тези компании да се озоват в първите редици на местните гиганти.

Тъжният извод от сравнението е, че за това десетилетие почти няма дошъл голям чужд инвеститор - нито нов голям завод, нито в енергетиката или в търговията, а дори и във финансовия сектор, който е извън обхвата на класацията. Все пак правещите бизнес в страната с малки изключения успяват да се разширяват и растат.