Компании

Производителите на олио прогнозират недостиг и високи цени заради спрения зърнен внос от Украйна

Мярката вреди силно на преработвателите на маслодайни култури, без да има ползи за земеделските стопани, пишат от бранша в остро писмо до председателя на ЕК

Мара Георгиева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Сблъсъкът между българските зърнопроизводители и преработвателите на растителни масла заради украинския слънчоглед, който се оказа буквално семето на раздора в последните месеци между двата бранша, продължава и изглежда развитието му ще зависи от това кой може по-силно да влияе на институциите.

Миналият месец българската държава заедно с няколко други в Източна Европа подкрепи едностранчиво земеделците с мораториум за внос на украинско зърно, за което след руската инвазия вратите на ЕС са широко отворени при облекчен режим. Впоследствие моратприумът бе замен от споразумение на ниво ЕС за временна забрана до 5 юни на продажбата на пет украински зърнени суровини на вътрешните пазари в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. По информация на БНР обаче земеделските им министри тази седмица са поискали удължаване на забраната и след 5 юни - за целия период, в който украинско зърно се внася безмитно в ЕС. Искат забраната да обхване и внос по договори, сключени преди 2 май.

В отговор на заплахата от браншовата организацията на маслопроизводителната индустрия, която е силно засегната от спирането на евтината украинска суровина, в петък изпратиха остро писмо до ЕК и до председателката й Урсула фон дер Лайен, в което се посочва, че мярката ще има "нежелани и силно негативни последици за сектора и пазара", ще намали производството на олио и ще вдигне цените му, при това без задължително да облагодетелства земеделците.

Различията между производителите на олио и производителите на слънчоглед се задълбочават от есента насам. Фермерте са силно недоволни от конкуренцията на евтиния украински слънчоглед, който смятат, че е причината да не могат да продадат своята продукция на по-високи цени. Рално обаче цените на международните борси паднаха след огромните им пикове в началото на войната миналата пролет и се стабилизираха. В крайна сметка спирането на украинския внос сега не води до желания от земеделците ефект на бързо и рязко повишаване на цените.

От друга страна, от спирането на изгодния внос ощетени пък са преработвателите на слънчоглед - този български сектор е силно експортно ориентиран и традиционно работи и с украинска суровина.

Така в това отношение България е в уникална позиция, тъй като трябва да балансира между интересите на две засегнати индустрии. Засега обаче управленските везни видимо са наклонени силно само към едната страна, а натискът на петте държави заедно влияе и на решенията на ЕК.

Износ за над 3 милиарда лева

За 2022 страната ни е изнесла слънчогледово масло за рекордните 3 млрд. лв., двойно повече от предната година. Вътрешното производство на слънчогледови преработени продукти осем пъти превишава вътрешното потребление, което обяснява силната експортна ориентация на сектора.

България има годишен капацитет за преработка на слънчоглед от 4.2 млн. тона. През предходната земеделска кампания 2021/2022 са преработени 3.2 милиона тона. При средна реколта от около 2 милиона тона за последните години, на преработвателна индустрия са необходими над 1 милион тона внос на слънчоглед всяка година, за да работи ефективно, показват изчисленията на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. По данни на браншовата организация вносът на слънчоглед от началото на септември 2022 г. до края на март 2023 г е 638 хил. тона слънчоглед, при 1.427 млн. тона общо за миналата кампания.

Поради недостатъчното през последните пет години вътрешно производство секторът разчита на този внос, който в последните две години е в значителен размер от Украйна. За предходната кампания 2021/2022 година има внесени над 940 хил. тона слънчоглед от Украйна.

От сдружението също така посочват, че активните проверки, започнали от миналото лято и продължаващи и в момента, не са установили каквито и да е несъответствия на украинския слънчоглед с европейските изисквания. Освен ниските цени на украинската суровина, които по думите на българските фермери са под себестойността на тяхното производство в последната година, местните земеделци твърдят още, че украинското зърно е с недобро качество и изтъкват това като допълнителен аргумент за спирането на украинския внос. Доказателства за това обаче засега няма.

Силно изоставане в настоящата кампания

По данните от преработвателния бранш към края на март 2023 г в страната са преработени 1.427 млн. тона слънчоглед, което е изоставане с 560 хил. тона спрямо темпа на преработка от миналата кампания. Причина за това е липсата на предлагане на суровина на вътрешния пазар въпреки наличието на рекордна реколта в държавата, се посочва в писмото на браншовата организация. Прогнозата на сдружението е, че ако същият тренд продължи, това означава 880 хил. тона по-малко преработен слънчоглед в настоящата кампания.

Складовете на зърнопроизводителите наистина са пълни - в тях към 1 април има над 1.3 млн тона слънчоглед - рекордно количество. Той остана непродаден, защото земеделски стопани и търговци, изглежда, са ги задържали в очакване на космическите продажни цени от миналата пролет. Пазарите обаче се успокоиха трайно, а евтината конкуренция на вноса от Украйна свали още местните цени.

Временната забрана за продажба на украински слънчоглед сега има спорен ефект за фермерите - от една страна техни представители казват, че преработвателите са започнали все пак да купуват суровината им, но от друга цените остават ниски и земеделци твърдят, че продават на загуба. Този въпрос е доста спорен, като представители на пазара не са единодушни дали наистина земеделците успяват или не да покрият разходите си.

При всички случаи обаче, ако има загуби, те идват на фона на огромни печалби заради космическите цени след началото на войната в Украйна. В момента на Софийската стокова борса сделките са при цена 765- 775 лв./тон., докато през март 2022 бяха от порядъка на над 1700 лв.

Според преработвателния бранш обаче със сигурност загуби ще има при тях и те ги изчисляват на около 1 милиард лева по-малко приходи, намалена добавена стойност и генериран БВП. Доколкото сега сме след средата на кампанията и предвид на спирането на вноса от Украйна, е невъзможно преработвателите да наваксат изоставането и загубите на сектора вече са факт, коментират от сдружението.

Ограничения без очаквания ефект

Създаването на непазарни бариери чрез ограничаване на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените на слънчогледа местно производство, защото количествата многократно надхвърлят вътрешното потребление, което още веднъж води до извода, че цените ще следват глобалните пазари, казва Яни Янев, председател на браншовата организация. Също така слънчогледът е борсова култура и цените му зависят от глобалните пазари, а не от локални ограничения, а земеделските производители могат да продават своята продукция единствено и само на пазарни цени, съобразени с международните. Преработвателите не желаят и не могат да предложат на земеделците високи цени при падащи пазари. В резултат маслодобивните предприятията просто спират да преработват или преработват по-малко, пише в позицията.

Ситуацията се влошава с всеки ден и двата сектора ще понесат огромни загуби, включително и при новата реколта. Казано накратко - забраната за внос на украински слънчоглед носи директна вреда на преработвателите на маслодайни култури без ясни ползи за зърнопроизводителите, предупреждават в писмото си до ЕК от браншовата организация.

Възможни последици

Директните икономически последствия от забраните и от нежеланието на земеделците да се съобразят с пазарните реалности са намаляване на износа на растителни масла и съответно - на търговското салдо на България, както и на генерирания БВП от сектора, прогнозират от браншовата организация. За преработвателите има риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори поради липса на суровина, налице е и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период.

Може да се стигне до затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал в сектора, който осигурява заетост на над 10 хил. служители, обяснява Яни Янев в писмото до ЕК.

В същото време недостигът на суровина ще доведе до покачване на цените на олио, месни и млечни продукти за крайните потребители, прогнозират от организацията.

Забраната за внос на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България традиционно изнася, и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще трябва да се насочи към трети страни, които са ценово най-чувствителни, се посочва в писмото до ЕК.

Поредна реакция

Това е поредно писмо на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, което изразява несъгласие с непазарните мерки, ограничаващи вноса на украински слънчоглед в страната. Браншовата организация реагира и срещу извънредни проверки по заповед на земеделския министър Явор Гечев, в резултат на които стотици камиони с украински слънчоглед бяха задържани за седмици на границата и пред базите на маслодобивните фабрики. Тези непазарни мерки отново имаха за цел да вдигнат цената на българския слънчоглед, останал в складовете на земеделците, пропуснали пиковете на международните цени в очакване на още по-високи печалби.

Тогава от сдружението бяха категорични, че тези проверки не са с контролна цел, а целят "създаване на регулаторни пречки пред вноса на украински слънчоглед и на непазарна среда за реализация на складираната местна продукция". Според браншовата организация това са "квазиконтролни механизми, целящи ограничаване на вноса на украинска продукция на европейския пазар".

В крайна сметка гласовитите производители на пшеница, слънчоглед, царевица и рапица след протести и подкрепа от властта получиха два подаръка: временно ембарго за внос, при това с опция за удължаване, както и допълнителна субсидия от почти 50 млн. лв. Поне засега двете не изглежда да ги радват: международните цени на зърното продължават да падат, а на фона на милиардните субсидии, които получават годишно, подкрепата от Брюксел им се струва дребна.