Слънчогледов обрат: България вече не иска да спира вноса на украинското зърно

Документът има и политическа символика. Под него стоят подписите на лидерите на ПП и ДБ Кирил Петков и Атанас Анатасов, както и на Делян Пеевски и Хамид Хамид от ДПС. Подписали са го още и лидерът на СДС Румен Христов и депутатът от ГЕРБ Александър Николов. В тази компания се откроява липсата на Бойко Борисов, чиято партия принципно винаги е била силно благосклонна към интересите на големите зърнопроизводители в страната.

Пазарни страсти

Новината със сигурност е повече от добра за преработвателите на слънчоглед, които от месеци обясняват, че пазарът е счупен от ограничението и вместо на пазарни цени те са под натиск да купуват скъп местен слънчоглед. Секторът е силно засегнат, защото разполага с големи мощности и работи основно за експорт и на практика българското производство не е достатъчно за нуждите на компаниите. При среднодишна реколта от 2 млн. тона слънчоглед в страната на преработвателна индустрия са необходими още над 1 млн. тона внос всяка година.

В момента местните количества не се използват и стоят на склад при производители и търговци. От фабриките за олио обясняват, че българските производители отказват да продават слънчоглед на международните цени и търсят поне 20% отгоре. В момента нивата са около 750-800 лв./т, далеч от космическите стойности от около 2000 лв./т, достигнати миналата година след старта на войната. Зърнопроизводителите твърдят, че себестойността на продукцията им е около 1000 лв. заради поскъпналите торове и други високи разходи. Те получиха и извънредни финансови помощи, включително от Брюксел.

По данни от август наистина в складовете има три пъти повече слънчоглед от обичайното за това време на годината, докато преработватели затвориха някои от мощностите си заради недостиг на суровина на пазарна цена.

В навечерието на есента фактите показват, че лятната забрана за внос от Украйна не носи резултати - цените на местното зърно не растат въпреки спряната евтина чужда суровина, а фабриките губят заради спрени мощности. И няма никакво основание да се случи нещо различно при удължаване на забраната.

Политическата воля явно сега се променя. Първо, служебното правителство на президента Румен Радев застана твърдо зад зърнопроизводителите. До вчера същата линия следваше и настоящият земеделски министър Кирил Вътев. Той дори наскоро обяви, че освен удължаване на забраната до края на годината България ще иска да се разшири мораториума с още две стоки - нерафинирано слънчогледово олио и сухо мляко, които влизали в страната на дъмпингови цени.

И външнополитически сметки

Възможно е таймингът на българското проекторешение да не e никак е случаен. То идва в момент, в който Брюксел трябва да се произнесе дали ще удължи мораториума или не. Очакваше се решението да стане ясно още миналата седмица, но, изглежда, този път на еврокомисията й отнема повече време да реши.

От една страна, "за" удължаване на забраната настояват петте най-засегнати страни на входа на украинския внос. С тях е и еврокомисарят по земеделието - полякът Януш Войчеховски. От друга, големи и влиятелни държави като Германия и Франция са против удължаването на мярката, тъй като свободният износ на селскостопански продукти към и през ЕС е сред основните източници на приходи за разтърсваната от война Украйна и е ключов за финансиране на нейната защита срещу инвазията на Русия. Това становище споделят реално повечето страни членки, както и повечето еврокомисари. На заседанието миналата сряда те според европейски медии не са били убедени в позицията на колегата си Войчеховски.

С решението сега управляващите могат да демонстрират ясната проукраинска позиция, около която бе сглобено правителството. Също така българският отказ от мораториума ще помогне и на ЕК да вземе по-лесно решение в полза на премахването му, а може и да донесе и външнополитически ползи за България.

От вътрешнополитическа гледна точка обаче поставянето на подписите на лидерите на ПП-ДБ редом с този на Делян Пеевски върху важни документи (макар и с "правилна" позиция) продължава да засилва усещането, че коалицията управлява не просто в партньорство с ГЕРБ, но на практика и с ДПС. В този прецедент обаче сглобката поне действа пропазарно и един сектор ще се върне към нормалността.