Производители на олио: Държавата ни задушава под лобисткия натиск на земеделците

До месец-два всички заводи ще спрат, казва председателят на Сдружението на производителите на растителни масла

Два месеца след отпадането на забраната за внос няма количества от Украйна, защото няма нито един одобрен лиценз

Мара Георгиева

Два месеца след отпадането на забраната за внос няма количества от Украйна, защото няма нито един одобрен лиценз © Анелия Николова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Сблъсъкът в интересите на местните производители на слънчоглед и заводите за олио трае вече почти година, а вместо арбитър държавата трайно зае страната на зърнопроизводителите и на практика спря вноса от Украйна. В ситуацията няма много нови факти - преработващите мощности за растителни масла са големи и имат нужда и от вносна суровина, а собствениците на местната отказват да я продават на международни цени и по тази причина залежава. В тази ситуация заводите за олио вече трайно са зле и за пореден път сигнализират институциите.

"Неразбираемо е защо в условията на свободен внос от Украйна действията на Министерството на земеделието и храните и земеделските производители целенасочено работят против интересите на българските предприятия за производство на слънчогледово олио. Вероятно непрекъснатият икономически и лобистки натиск от страна на земеделските производители не позволява на правителството да предприеме справедливи решения спрямо всички отрасли, които разчитат на земеделски суровини. По този начин държавата подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни индустрии, в която България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време." Това е част от официалната позиция на сектор "Производство на растителни масла и маслопродукти" по повод ситуацията в бранша, който от месеци не разчита на пазарни механизми за съществуването си.

Предисторията

През 2022 българските заводи за слънчогледово олио счупиха рекорд - изнесоха продукция за над 3 млрд. лв. През 2023 обаче експортният бум не продължи - до септември официалната статистика отчита износ на сурово и рафинирано олио за 1.057 млрд. лв. (данни за цялата година все още няма). Причината (освен ценовият спад) е в липсата на суровина за преработвателите в резултат на отказа на зърнопроизводителите да продават на пазарни цени запасите си от слънчоглед в очакване той да поскъпне. В същото време предприятията се изправиха пред непазарната забрана за внос на украинско зърно в България, въведена от Европейската комисия, която веднъж бе удължена и в крайна сметка продължи до 15 септември 2023.

Десетмесечната забрана за внос на слънчоглед от Украйна не доведе до очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени, тъй като цените на международните пазари останаха ниски и дори продължиха да падат. В същото време задържането на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение, отчитат от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.

Ситуацията сега

Според официална информация на земеделското министерство запасите от черен маслодаен слънчоглед към 19 януари по оперативна информация се оценяват на 1 099 421 тона.

"Земеделските производители в страната продължават да не продават слънчоглед. Преработвателните заводи имат някакви резерви от суровина, но те се топят бързо. До месец-два ще спрат работа всички преработващи мощности за растителни масла", коментира за "Капитал" Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. По данни на сдружението сега сделки се сключват при цена на тон слънчоглед до пристанище от около 780-800 лв.

След премахването на официалната европейска забрана на 01.12.2023 отпадна и неофициалната забрана за внос от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания с тях меморандум.

"Очакваше се от началото на декември вносът на слънчоглед и рапица от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост", заявяват от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.

Искания и на зърнопроизводителите

Преди дни, на 13 януари, Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе със специална декларация, в която подчертава "тежката ситуация, в която се намира сектор "Зърнопроизводство" и необходимостта от взимането на навременни мерки за оцеляването му". Според тази декларация земеделският сектор "от няколко години се намира в колапс заради неблагоприятни икономически и климатични събития, като всяка следваща година кризата в зърнопроизводството става все по-остра". Като "основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора" от Националната асоциация на зърнопроизводителите посочват последиците от войната в Украйна; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайните култури в резултат на повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията.

В тази декларация зърнопроизводителите поставят няколко искания, сред които държавна помощ, промени в законодателството, свързани с рентите, както и "отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна", за да "се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини".

Като в командна икономика

Преработвателите обаче смятат, че е "необяснимо защо във всички последни искания и протести на земеделските стопани се включва и забраната за внос от Украйна на четирите култури и най-вече на слънчоглед". В декларацията на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти се посочва, че "спирането на този внос със законодателни и административни мерки се превърна в основна грижа на земеделското министерство през последните десет месеца".

"Ние предупреждавахме нееднократно, че подобни мерки, използвани в командните икономики, няма да окажат влияние на цената както на слънчогледа, така и на другите зърнени култури на вътрешния пазар, доколкото тя е в пряка зависимост от международните цени. В нито един момент не е съществувала заплаха за българското земеделие, продиктувана от вноса от Украйна", подчертава Яни Янев.

Според производителите на олио използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани, не е решение на техните проблеми. "Високата себестойност на българската земеделска продукция доведе до неконкурентоспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари. Това в момента е основният проблем на българското земеделско производство. Исканията на зърнопроизводителите, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен. На българското земеделие са необходими решения, които повишават конкурентоспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност. Съответно, когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причината за взимане на половинчати решения, които имат ефект от няколко месеца и после ситуацията се повтаря", заявяват преработвателите в своята официална декларация.

От Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти прогнозират, че още тази пролет преработвателните предприятия ще започнат да затварят поради липса на суровина. А заетите в сектора са около 20 хиляди.